Решение № 9169 от 31.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2014 г.

Решение № 9169 от 31.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Иван Николов Радев против решение на Министерския съвет № 811 от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София, в частта относно размера на обезщетението за отчуждаваната част от 0,115 дка от имот с идентификатор 68134.516.38, представляващ нива (орна земя), целият с площ от 1,500 дка, за която е определено обезщетение в размер на 108 лева, както и относно размера на обезщетението за отчуждаваната част от 3,077 дка от имот с идентификатор 68134.522.558, представляващ ниви /орна земя/, целият с площ от 4,000 дка. Иска се изменение на решението в обжалваната му част. С определение № 12973 от 31.10.2014 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 9753/14 г. е присъединено дело № 9753/2014 г. на ВАС към настоящото дело. Присъединеното дело е образувано по жалби на Христо Николов Мугеров, Мария Христова Мугерова и Боряна Христов Мугерова-Чуклева. Те оспорват решението на МС в същите части, като освен досежно размера на определените обезщетения, жалбоподателите считат, че решението в посочените части е незаконосъобразно като цяло, тъй като собственик на отчуждаваните имоти е записано починало лице - Раде Йорданов Славков. Иска се изцяло отмяна на решението в обжалваната му част, евентуално изменението му чрез увеличаване на размера на определените обезщетения за отчуждаваните части от имотите. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез своите процесуални представители оспорват жалбата и искат отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Даринка Николова, представлявана от съпруга си Димитър Николов, иска да се уважат жалбите. Заинтересованите страни - Божана Радева, Красимира Николова, Стефанка Николова искат жалбите да бъдат уважени. Заинтересованите страни - Иван Божилов и Николай Радев не изразяват становище по жалбите. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбите като допустими. Жалбоподателите са наследници на Раде Йорданов Славков, видно от удостоверение за наследници № 289 от 04.02.2014 г., издадено от район Сердика на Столична община. Наследниците на Раде Йорданов Славков са собственици по реституция на отчуждаваните имоти, което се установява от решение № 110 от 21.06.1999 г. на Общинска служба Земеделие, гр. Нови Искър. От представените по делото писма с обратни разписки се установява, че Христо Николов Мугеров е уведомен за решението на МС на 27.06.2014 г.; Боряна Христова Мугерова-Чуклева и Мария Христова Мугерова са уведомени за решението на МС на същата дата. Жалбата на тези три лица е постъпила в АПИ на 07.07.2014 г., т. е. в рамките на законоустановения 14-дневен срок за това. Иван Николов Радев е получил решението на МС на 04.07.2014 г., а жалбата му е входирана в съда на 10.07.2014 г. т. е. в срок. По основателността на жалбите, Съдът намира следното: От документите, съдържащи се в изпратената по делото административна преписка, се установява следното: На 13.09.2012 г. е сключен договор между АПИ в качеството му на възложител и "Сървей груп" ЕООД като изпълнител. Част от предмета на този договор е изготвяне на оценки на поземлени имоти - земеделски фонд и урбанизирани територии, засегнати от ПУП-ПП за обекти по позиции, както следва: Северна скоростна тангента от км 0+000 до км 16+400/16+540, засягащ землищата на кв. Требич, кв. Мировяне, кв. Бенковски, кв. Орландовци, кв. Малашевци и кв. Враждебна. Срокът за изготвяне на оценката е 15 календарни дни, считано от датата на осигуряване на всички необходими за оценката документи за всеки един обект от страна на възложителя с приемо-предавателен протокол. Видно от Експертна оценка е, че тя е изготвена през м. декември 2013 г. и че 12-месечният период, в който са изследвани пазарните аналози, е 13.09.2011 г. - 13.09.2012 г. От съдържанието на същата оценка се установява, че размерът на обезщетението за отчуждаваните части от процесните имоти е определен по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи поради липса на вписани сделки с имоти -реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. С искане изх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. АПИ е направила предложение до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие за вземане на решение от МС за отчуждаване за държавни нужди за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400/16+540, участък от км 0+000 до км 15+100 имоти и части от имоти - земеделски и урбанизирани територии, находящи се в землището на кв. Бенковски, кв. Требич, кв. Илиянци, кв. Орландовци, кв. Малашевци, кв. Враждебна, Столична община, подробно описани в приложение. В искането е посочено, че за обекта има влязъл в сила ПУП-парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на МРРБ. С писмо изх. № 03-07-182/19.12.2013 г. от МРРБ до и. д. гл. секретар на МС е изпратен съвместния доклад на министъра на регионалното развитие и министъра на финансите с предложение МС да приеме решение за отчуждаване на имоти и части от имоти за държавни нужди за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400/16+540, участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София. Видно от протокол № 52 от заседанието на Министерския съвет от 21 декември 2013 г. е, че е приет проектът на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти за държавни нужди за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400/16+540, участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7 януари 2014 г. В хода на съдебното обжалване на решението се допусна съдебно-оценителска експертиза, във връзка с която по делото се прие заключение от 09.03.2015 г. В заключението си вещото лице е използвало при определяне на размера на обезщетението 4 пазарни аналога, както следва - нот. акт № 160/23.5.2012 г.; апорт от 14.3.2012 г.; договор за особен залог от 24.11.2011 г. и договор за продажба на собственост по чл. 17 от 30.09.2011 г. Вещото лице е дало три варианта на оценка според използваните аналози в различната им комбинация, както и е изчислило обезщетението съобразно Наредбата. По съществото на спора, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: По законосъобразността на отчуждаването: Установи се, че в решението на МС като собственик на имотите е записан наследодателят - Раде Йорданов Славков на жалбоподателите, който е починал на 24.05.1979 г., т. е. към момента на решението, той е бил починал. В чл. 34б, ал. 1 ЗДС е посочено задължителното съдържание на решението на МС по чл. 34а, ал. 1 от същия закон. Част от това съдържание е посочването на собствениците на всеки от имотите. В конкретния случай, неправилно като собственик на имота е записан наследодателя на жалбоподателите, а не самите жалбоподатели. Това нарушение обаче не е основание за отмяна на решението на МС в обжалваната му част, а за неговото изменение. Налице е съдебна практика по този въпрос - решение на ВАС по адм. д. № 10827/2012 г., решение на ВАС по адм. д. № 10022/2014 г., решение на ВАС по адм. д. № 5609/2014 г., решение по адм. д. № 1189/2015 г. на ВАС. По законосъобразността на определения размер на обезщетенията: Въз основа на заключението на вещото лице следва да се направи изводът, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон, като е оценил отчуждения имот по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Само една от обсъдените в заключенията на вещото лице сделки - тази по нотариален акт № 160, том II, нот. дело № 346/2012 г. - отговаря на законовите изисквания. Апортът на недвижим имот при учредяването на търговско дружество не може да се използва за определяне на пазарната стойност на подлежащия на отчуждаване имот, тъй като не отговаря на предвидените в закона критерии. Той не е посочен изрично като пазарен аналог, а и не попада сред сделките, обозначени с понятието "други възмездни сделки" по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, макар да представлява възмездна сделка. Апортът не е имотна сделка или сделка, с която се придобива право на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот, и не подлежи на вписване в имотния регистър по реда на Правилника за вписванията. Поради посочените съображения, вариантите от заключението на вещо лице, в които присъства апортът, не могат да бъдат ползвани при прилагането на сравнителния метод. Не може да бъде ползван за пазарен аналог и договорът за особен залог на търговско предприятие от 24.11.2011 г. Имотите по тази сделка не могат да бъдат използвани като пазарни аналози, защото стойността им е определена по начин, различен от метода за определянето на пазарната им стойност към разглеждания период от 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. Като неотносим съдът преценява и договора по чл. 17, ал. 3 ЗУТ от 30.09.2011 г. В този случай не се касае за типична пазарна сделка, тъй като цената е определена от лицензирани оценители, в съответствие с чл. 38 от Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет. Посочената норма изисква разпореждането с общински имоти и вещни права да се извършва по пазарни цени, но те се определят от Столичен общински съвет по реда на чл. 41, ал. 2 от ЗОС и Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община, на база на пазарни оценки от оценители, сключили рамков договор със СО. Следователно, понятието за "пазарни цени" по Наредбата за общинската собственост се различава от това, залегнало в § 1а, т. 2 ДР ЗДС. Последното изисква пазарните аналози да се основават на свободния пазарен принцип, което не е налице в случая. Освен това описаният в договора имот е част от УПИ, т. е. е урегулиран, следователно с различни характеристики от процесния. Обезщетението за отчуждаваните имоти не може да се определи единствено въз основа на годния пазарен аналог, който е нот. акт № 160/23.5.2012 г., тъй като една имотна сделка не може да служи за изчисляване на дължимото за имота обезщетение. Пазарната цена, с оглед на която се определя обезщетението, представлява осреднената стойност от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота (§ 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост). Това предполага наличието на повече от една сделка с предвидената от закона характеристика, за да се формира осреднена цена, каквито в случая не се установиха. Поради невъзможността да се образува осреднена пазарна цена, по която да се определи обезщетението за отчуждаваните части от имотите, следва да се приеме, че оценката правилно е била определена от административния орган по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд