Решение № 3457 от 3.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт Х. Георгиева, против Решение 7571/09.12.2022 г., постановено по административно дело 4089/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Заповед РА30890/11.11.2021 г., разпореждаща на Ю. Тодоров да премахне незаконен строеж : Преустройство на апартамент 7 /с идентификатор 68134.107.74.1.7/ на четвърти етаж, с премахване на вътрешен зид и изграждане на камина с ново коминно тяло, чрез приобщаване на таванска плоча, покривни изолационни пластове и преминаване през таванско помещение, находящ се в четириетажна жилищна сграда в УПИ VIII-16, кв. 11, м.III-та извънградска част по плана на гр. София. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение, като се оспорва изводът на съда за извършен текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, мотивирал го да отмени процесната заповед. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорената заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт Георгиева, която я поддържа, моли да бъде уважена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Ю. Тодоров се представлява от адвокат Т. Бочев, който оспорва касационната жалба, чрез депозиран по делото писмен отговор и писмена защита, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Моли да бъдат присъдени сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура предлага съдебното решение да бъде потвърдено, тъй като е правилно и не страда от сочените касационни пороци. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът се е позовал на събраните доказателства и най-вече на заключението на вещото лице, след което е достигнал до извода, че извършените в случая строително-монтажни работи съответстват на понятието текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не са изискуеми строителни книжа. Настоящият съдебен състав счита постановеното съдебно решение за правилно като краен резултат, но с коригиращи мотиви. Посредством извършения от вещото лице оглед е констатирано следното преустройство на апартамента : 1. Премахване на 12 см. преграден тухлен зид между дневната и спалнята, изпълнение на нов преграден зид на гипсокартон на метална конструкция, който е изместен на 1,38 м. към спалнята спрямо предходното му местоположение, като този зид е преграден, неносещ и не е част от носещата конструкция на сградата; 2. Премахнат е 12 см. преграден тухлен зид между дневната и кухнята, който е преграден, неносещ и не е част от носещата конструкция на сградата; 3. Направен е отвор с размери 1,34 м. / 2.07 м. в 12 см. преграден тухлен зид между дневната и входното антре, който отново е неносещ и не е част от носещата конструкция на сградата; 4. Изградена е камина в дневната с размери в план 0,60/0,72 м. и височина около 1,2 м. до съществуващия комин, която не е включена в съществуващите коминни отвори поради неизползваемостта им, като е изграден нов комин от иноксов гофриран димоотвод до пода на таванския подпокривен етаж; 5. Направен е отвор ф15 см. в стоманобетоновата плоча между четвърти етаж и тавана в частта над таванската плоча, където е доизграден коминът от керамични коминни тела, долепен до съществуващ стар комин и преминаващ между съществуващите покривни греди, като дървената покривна конструкция се засяга частично с направата на отвор 30/30 см. за преминаване на коминното тяло, без да се засягат носещи конструктивни елементи от нея - греди и летви. Основният спор по делото е свързан с преценката дали описаните строително-монтажни дейности представляват основен или текущ ремонт. По смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. С оглед установеното и подробно описано от вещото лице преустройство, правилен е изводът на съда за това, че премахването, изместването на вътрешни неносещи зидове и направата на отвор в един от тях, при положение, че същите не са част от носещата конструкция на сградата, не засягат конструкцията на сградата. Дейностите по изграждането на камина и нов комин към нея до пода на таванския подпокривен етаж, както и преминаването му през покривната конструкция на сградата, също не може да се квалифицира като основен ремонт, тоест представлява текущ такъв. Следователно тези дейности представляват текущ ремонт, респективно по аргумент от разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за извършването им не е било необходимо издаването на разрешение за строеж, поради което не представляват незаконен строеж, което обуславя материалната незаконосъобразност на оспорената заповед в тази част. Настоящият състав не споделя извода на първостепенния съд относно направата на отвор ф15 см. в стоманобетоновата плоча между четвърти етаж и тавана, през който преминава новото коминно тяло. Тази дейност засяга конструкцията на сградата, тоест по аргумент на противното основание от разпоредбата на § 5, т. 43, б. а ДР ЗУТ, не представлява текущ ремонт. Съдът е приел, че това засягане е несъществено, доколкото не засяга носимоспособността на конструктивния елемент и с оглед неговия диаметър, който е по-малък от инсталационните отвори за ВиК, отоплително-вентилационните и електрическите инсталации. В приложимата норма законодателят не е използвал като критерии същественост, респективно несъщественост на засягането на конструкцията, поради което изводът на съда в този смисъл е неправилен. Но, с оглед на установените по делото обстоятелства - компрометираното състояние на съществуващия комин на сградата, който е неизползваем, както и незначителната част от дейностите, предмет на заповедта, които не представляват текущ ремонт по смисъла на закона, касационният съд споделя възприетото от първоинстанционния нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, което води до незаконосъобразност на заповедта и в тази й част Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в претендиран и доказан размер от 1250 лева за платено адвокатско възнаграждение, който съответства на законоустановения минимум, поради което възражението за прекомерност на същото, съдържащо се в касационната жалба е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,