Решение № 13872 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2017 г.

Решение № 13872 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12225/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Сотиров от [населено място], чрез упълномощения адв. М. Христова, срещу Решение № 5249 от 16.08.2017 г., постановено по адм. дело № 7044/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му против Решение № 1014021-162/21.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – София - град. С административният акт е отхвърлено като неоснователно възражението на В. Сотиров против Разпореждане № РВ-3-21-00133902/11.05.2016 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО за възстановяване на неправилно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради злополука, нетрудова, за периода от 1.05.2015 г. до 17.10.2015 г. Твърди в касационната жалба, че първоинстанционният административен съд достигнал до неправилен извод относно обстоятелството, че няма качеството на осигурено лице по смисъла на т. 3 от параграф 1 от ДР на КСО за осигурения риск "общо заболяване и майчинство ", тъй като не декларирал в законоустановения срок вида на осигуряването. Счита, че тъй като е внасял осигурителни вноски за спорния период от време и е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице на 7.04.2016 г., то следва да се зачете обективираното в нея волеизявление, че ще се осигурява, считано от 1.05.2015 г. за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението на Административен съд София - град. Ответникът – директорът на ТП на НОИ София - град, чрез гл. юрисконсулт Е. Вълева, с писмени бележки по делото оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което същата е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на В. Сотиров против Решение № 1014021-162/21.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – София - град. С последното е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-00133902/11.05.2016 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО за възстановяване на парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 2288. 03 лв., от които 2127. 35 лв. главница и 160. 68 лв. лихва, изплатени по болнични листове, издадени за непрекъсната временна неработоспособност през периода от 1.05.2015 г. до 17.10.2015 г. Осъдил е В. Сотиров да заплати на съда сумата от 160 лева за възнаграждение на вещото лице. За да постанови това решение, съдът е достигнал до извод, че поради несвоевременното деклариране на вида на осигуряването, Сотиров не следва да се счита осигурен и за осигурения риск "общо заболяване и майчинство". Неотносимо към претендираното от страната материално право на обезщетение е обстоятелството, че Сотиров е внесъл осигурителни вноски за тези осигурени рискове, поради което няма право на претендираното от него парично обезщетение за общо заболяване. Посочил е, че подадената декларация от самоосигуряващото се лице за промяна във вида на осигуряването след установения срок не може да поражда правни последици за лицето със задна дата. Внасянето на осигурителните вноски за повече осигурени социални рискове без да е подадена декларация в срока за това не представлява правопораждащ факт за промяна в осигурителното правоотношение и не може да санира пропуските при декларирането, тъй като законодателят е създал специален ред с оглед на правната сигурност, който в случая не е спазен. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ София - град. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че в болничните листове, издадени за настъпила на 01.05.2015 г. временна неработоспособност, продължила до 17.10.2015 г. В. Сотиров е посочил, че е осигурен за риска "общо заболяване и майчинство". Касационният жалбоподател е осигурено лице като Едноличен търговец с фирма "Дева – В. Сотиров" за рисковете "инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт", поради което за да бъде променен видът на осигуряването му е било необходимо той да подаде декларация по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, обн. ДВ. бр. 21 от 17 март 2000 г. (НООСЛБГРЧМЛ). В случая след възобновяване на дейността от 02.08.2010 г. Сотиров не е заявил промяна в обхвата на осигуряването в срока по посочената разпоредба. Независимо от това той е внесъл вноски за "общо заболяване и майчинство" в качеството си на самоосигуряващо се лице чрез ЕТ "Дева-В. Сотиров" и е декларирал това обстоятелство пред ТД на НАП, както и в процесните болнични листове. Липсата на такава декларация не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурителни рискове. Установено е още, че към датата на настъпване на осигурителния риск В. Сотиров не е заявил започване на дейност като самоосигуряващо се лице чрез "Дева-В2015" ЕООД и няма избран вид на осигуряване за тази дейност по реда на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ. Съдът правилно е определил съществото на спора, който се свежда до преценка на обстоятелството бил ли е В. Сотиров осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство, към датата на настъпване на неработоспособността на 1.05.2015 г. и налице ли е проявена недобросъвестност при представяне на документите в ТП на НОИ – София-град, въз основа на които е извършено плащане на обезщетението. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване, и майчинство (съгласно чл. 4, ал. 4 КСО). Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, в т. ч. собствениците на еднолично дружество с ограничена отговорност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2, изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 1.01.2012 г. от НООСЛБГРЧМЛ). Самоосигуряващите се лица придобиват осигурителни права, включително за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО само за времето, за което са внесли дължимите осигурителни вноски. Това означава, че тези лица придобиват осигурителни права за общо заболяване и майчинство не само с изпълнение на задължението да изберат вида на осигуряването по нормативно установения ред, но и с внасяне на дължимите осигурителни вноски. При постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертизата, което е в насока, че за периода от месец 11/2013 г. до месец 04/2015 г. жалбоподателят е осигуряван по трудово правоотношение от "О. Р. Т." АД по чл. 4. ал. 1 KCO - за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, с код на вид осигуряване 01 по Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице". Експертът е изложил още, че като самоосигуряващо се лице чрез ЕТ "Дева – В. Сотиров" се е осигурявал като е декларирал на 2.08.2010 г. пред НАП възобновяване на дейност с код на вид осигуряване 11 по Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" - за лица, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, и за трудова злополука и професионална болест. Според вещото лице претенцията от ТП на НОИ София-град следва да бъде коригирана в размер на 2 008, 21 лв. главница и 151, 64 лв. лихва, но съдът обосновано не е приел посочената в разпореждането сума да бъде коригирана според изчисленията на експерта. Безспорно е установено по делото, че към датата на настъпване на осигурителния риск на 1.05.2015 г. В. Сотиров не е осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство, нито като собственик на "Дева-В2015" ЕООД, нито като ЕТ "Дева-В. Сотиров". Решаващият състав правилно е приел, че към датата на настъпване на неработоспособността – 1.05.2015 г. В. Сотиров не е бил осигурен за риска общо заболяване и майчинство не само като едноличен собственик на ЕООД, но и като едноличен търговец за времето от възобновяване на дейността от 2.08.2010 г. до прекратяването й на 30.04.2015 г., тъй като видът на осигуряването, който да отрази направения избор по чл. 4, ал. 4 КСО не е бил заявен. В. Сотиров не се счита за осигурено лице за риска "общо заболяване и майчинство", независимо от обстоятелството, че е внасял осигурителни вноски и за този риск. В този смисъл не може да се приеме твърдението на касатора, че осигуряването му "продължава и през периодите, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО". Както е приел административният орган, а и първоинстанционният съд, когато не е подадена декларация по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването. Задължението за осигуряване в минимален обем е регламентирано и по закон в нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, но увеличаването на обема социални рискове над минималния такъв се извършва не чрез фактически действия по внасяне на осигурителни вноски, а чрез подаване на декларация, в която да бъде заявено това обстоятелство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че конклудентните действия по внасяне на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 4 КСО не са обявени от нормативен акт за правопораждащ юридически факт. Според чл. 4, ал. 4 КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за добросъвестно поведение на жалбоподателя предвид обстоятелството, че е внасял вноските в размер за общо заболяване и майчинство, но с погрешен код за осигуряване. В тази връзка решаващият състав обосновано е приел, че от неспазването на законовата регламентация не могат да се черпят права, поради което поведението на жалбоподателя не би могло да се определи като добросъвестно. При тези данни по делото, обосновани са мотивите на съда, че В. Сотиров следва да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 2 288. 03 лева, от които 2127. 35 главница и 160. 68 лева, изплатени по болнични листове, издадени за непрекъсната временна неработоспособност през периода от 1.05.2015 г. до 17.10.2015 г. Атакуваното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и обосновано съобразно доказателствата по делото, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба съдебни разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са поискани пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,