Решение № 5618 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10272/2016 г.

Решение № 5618 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10272/2016 г., V о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околната среда срещу решение № 224/30.06.2016 г. по адм. д. № 149/2016 г. на Административен съд - В. Т. Счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Г. К. К. намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. К. срещу заповед № ЧРА 65/09.02.2016 г. на касатора, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, тъй като е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнение на длъжността "старши експерт" в Главна дирекция "Лабораторно-аналитична дейност", отдел В. Т. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/. Посочено е неизпълнение само на една от шесте цели на работния план. Констатациите на оценяващия и контролиращия ръководител сочат на неизпълнение на служебни задължения, възложени с вътрешно разпореждане, което не може да обоснове поставянето на най-ниска оценка и прекратяване на служебното правоотношение. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че хроматографската колона /уред за обработване от жалбоподателя на съответни проби/ е била негодна с нея да се анализират всички съединения. Това е и мотивът за допуснато забавяне при изготвянето на крайните резултати. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон: Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ процедура. В този аспект съдът правилно е приел, че съставеният индивидуален работен план не съответства на изискванията на наредбата. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА индивидуалният работен план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, които повтарят задълженията, предвидени в длъжностната характеристика на служителя. Правилно е преценено, че посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможна проверката за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигане на тези цели /чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА/. Изводът на съдебния състав за нарушение на изискванията на наредбата за формиране на крайната оценка е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Съдът не е подложил на съдебен контрол преценката, взета по целесъобразност досежно степента на изпълнение на целите, залегнали в индивидуалния работен план, както се твърди в касационната жалба, а е направил преценка на допуснатите нарушения на процесуалните и материални норми на Наредбата при изготвянето на крайната оценка. Липсва обсъждане на степента на целите, така, както са формулирани в индивидуалния работен план, както и на част от показаните компетентности /аналитична и професионална компетентност/ съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. Установеното неспазване на сроковете пък касае допълнително възложена с вътрешно разпореждане № 21/2015 г. на ръководителя на Главна дирекция "Лабораторно-аналитична дейност" задача със срок на изпълнение 12.11.2015 г. - 15.12.2015 г., която задача не попада в съдържанието на шестте цели от индивидуалния работен план. Заключителното становище на контролиращия ръководител, че оценяваният не е изпълнил преобладаваща част от поставените в работния план цели, е в противоречие с установената от първоинстанционния съд констатация, че всъщност става въпрос за неизпълнение на вътрешното разпореждане, и то по отношение на срока, поставен в това разпореждане. В случая правилно е преценено, че оценката на контролиращия ръководител не съдържа мотиви, които да я обосновават. Правилно е прието, че допуснатите нарушения при изготвяне на работния план и при оценяването опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на решаващия съд, че получената обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби, което изключва приложението на нормата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Релевантните факти, предвидени в цитираната норма, не са осъществени, поради което не може да се постигне валидно правната последица - законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - В. Т. е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,