Решение № 9695 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2018 г.

Решение № 9695 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "М. П. К. - Т." ЕООД, гр. С., срещу решение № 7269/01.12.2017 г. по адм. д. № 2222/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22221016000829-091-001/20.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 167/07.02.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД"ОДОП"/ - гр. С. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 495 262, 38 лв. и лихви - 53 360, 32 лв. за отделни данъчни периоди от 26.07.2012 г. до 31.12.2015 г. по фактури, издадени от "ММ и А" ЕООД, ЕТ "К.-Н. К.", "С. С." ООД, "Л. Б." и "П." ЕАД на основание чл. 68 и чл. 69, вр. чл. 6 и чл. 9 и чл. 71, т. 1 ЗДДС, както и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решението на ДД "ОДОП"-С. в частта за оставяне без разглеждане на част от жалбата против РА, поради липса на правен интерес - неустановени задължения по ЗДДС и некоригиран резултат за ревизирани данъчни периоди м. 12.2013, м. 01.2014 г., м. 03.2014 г. и от м. 05.2014 г. до м. 03.2015 г., както и в частта, с която съобразно изхода на спора е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП"-С. в размер на 8 128 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде признато претендираното право на данъчен кредит. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП чрез процесуален представител юрк. В. в открито съдебно заседание, моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на дружеството е отказан данъчен кредит за част от ревизирани периоди от 26.07.2012 г. до 31.12.2015 г., както решението на ДД "ОДОП" в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата по отношение данъчни периоди м. 12.2013, м. 01.2014 г., м. 03.2014 г. и от м. 05.2014 г. до м. 03.2015 г., поради липса на правен интерес - неустановени задължения по ЗДДС и некоригиран резултат за посочените ревизирани данъчни периоди. Обжалваният пред настоящия съдебен състав акт на административния съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт на горестоящ административен орган за частично прекратяване на производството по административно обжалване, образувано по жалба срещу ревизионен акт, по своя характер е определение, постановено по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК. В ДОПК не е предвидена изрична уредба относно влизането в сила на определението на административния съд, постановено в хипотезата на чл. 147, ал. 3 от ДОПК. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 88, ал. 3 от АПК, актът за прекратяване на производството по административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Обжалваният пред настоящия съдебен състав акт на административния съд по своя характер е именно определение, постановено по частна жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване, образувано по жалба срещу данъчен акт. Прилагането субсидиарно на разпоредбата на АПК, поради неуреждане изрично на процесния случай в ДОПК, обосновава извод за необжалваемост на определението на административния съд пред Върховния административен съд, поради което в тази част касационната жалба, с характер на частна жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. В този смисъл е постоянната съдебна практика. В частта, с която е отхвърлено оспорването на РА в потвърдителната с решението на ДД "ОДОП" част, решението на първоинстанционния съд е обосновано с извод за липса на надлежни доказателства за реално изпълнение на доставките по спорните фактури, издадени от "ММ и А" ЕООД, ЕТ "К.-Н. К.", "С. С." ООД, "Л. Б." и "П." ЕАД, и за неопровергаване на основанията по чл. 71, т. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на установените в ревизията факти, неопровергани с надлежни доказателства в хода на съдебното производство и е извел изводи за законосъобразен отказ от страна на органите по приходите на данъчен кредит по процесните фактури. Решението е правилно. Отказът на данъчен кредит е на база установени в хода на ревизията данни за ненамиране на ревизираното лице на данъчния адрес, ненамиране и на доставчиците на адресите им. Направена е съпоставка с предмета на регистрираната дейност на ревизираното дружество - "товарен автомобилен транспорт", както и данните за тях от информационната система на НАП, свързани с материална, техническа и кадрова обезпеченост - липса на собствени недвижими имоти, липса на транспортни средства и машини, липса на доказателства и за наети такива, данни за заети лица по трудови правоотношения за период м. 06-м. 12.2015 г. - "чистач хигиенист", "работник химическо чистене ръчно", "ръководител отдел продажби", липса на представена счетоводна документация, както и на придружаващи фактурите документи, свързани с предмета на доставките. Невнесени са осигурителни вноски за наетите лица по трудови договори, лицето управител на дружеството за голяма част от периода е било осигурявано от други дружества, където е имал трудови правоотношения на длъжност "сервитьор" и "готвач". Основният доставчик на ревизираното дружество е "ММ и А" ЕООД, като предмет по фактурите са вписани "материали", "по протокол", "по договор". Липсват придружаващи фактурите документи - опис на материали, протоколи, договори, за да се индивидуализират доставките. Поради неустановена реалност на доставките е прието с РА, че не са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, както и чл. 71, т. 1 ЗДДС за упражняване на правото на ДК, който е отказан с процесния РА. Основният доставчик е "ММ и А" ЕООД, във връзка с издадени от същия данъчни фактури, по които ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит в общ размер 418 691, 70 лв. през данъчни периоди м. 04, 05, 06, 07, 08, 09, 11, 12.2015 г. Доставчикът не е открит на данъчния адрес. Н. са представени изисканите придружаващи документи, относими към предмета на сделките - "материали", "по протокол", "по договор". Липсват придружаващи фактурите документи - опис на материали, протоколи, договори, за да се индивидуализират доставките. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС въвежда изискване, че лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В случая в процесните фактури е вписано: "материали", "по протокол", "по договор", без да е конкретизиран нито видът на стоката/услугата, нито е представен протокол или договор, към който фактурата препраща. Това препятства индивидуализирането на фактурираната доставка и способът й за изпълнение. След като доставката не е конкретизирана, то не би могло да се презумира, че е настъпило данъчното събитие. По аргумент от чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС посочването на вида на стоката/услугата е част от задължителните реквизити на фактурата, а при липсата на такъв издаденият документ не би могъл да се квалифицира като данъчен по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС. Неспазването на посочените изисквания са основания и за непризнаване правото на данъчен кредит по останалите фактури за процесните данъчни периоди, издадени от ЕТ "К.-Н. К.", "С. С." ООД, "Л. Б." и "П." ЕАД. След като не са налице кумулативните условия за упражняване на правото на данъчен кредит, съобразно посочените разпоредби от ЗДДС - чл. 68, чл. 69, вр. чл. 6 и чл. 9, чл. 71, т. 1, вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, то правилно първоинстанционният съд е приел, че с РА законосъобразно е постановен отказ и е отхвърлил жалбата на дружеството. Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 8128 лв., определено на основание чл. 161 ДОПК и чл. 9, вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,