Решение № 8939 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15088/2013 г.

Решение № 8939 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15088/2013 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "ОПТИМИСТ 1" ЕООД, представлявано от адв. Якимова, надлежно упълномощена от представляващият дружеството управител Петър Керемдчиев, против решение № 4962/17.07.13 г. по адм. д. № 14528/12 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Претендира разноски. Ответниците Началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Анастасова и Георги Славчев Асенов, представляван от адв. Димитрова, поддържат становища за неоснователност на касационното оспорване с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Валери Андонов Паунов и Евелина Георгиева Ангова не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на "ОПТИМИСТ 1 " ЕООД срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-309/19.10.12 г., с която, по т. 1, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен сроеж "Преустройство на офис № 4 и гараж № 6 в склад за търовия с алкохол, безалкохолни напитки, цигари и пакетирани изделия" в жилищната сграда в УПИ Х-453,453а, кв. 193, м. "Подуяне-Редута" по плана на гр. София, собственост на " ОПТИМИСТ 1" ЕООД. По т. 2 от заповедта е разпоредено строежът да се възстанови в първоначалния му вид, съгласно инвестиционен проект, одобрен на 01.04.04 г. чрез премахване на 15 см. тухлен зид между тоалетна и ел. табло и възстановяване санитарния възел към офис № 4 в първоначалния му вид, зазиждане на отвор между гараж № 6 и офис № 4 и възстановяване на входната врата в гараж № 6, изместване на главно ел. табло на вход "Б" съгласно одобрения инвестиционен проект по част ЕЛ, което да се извърши по указание на"ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД в присъствието на негови представители. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена в съотвествие с материалния закон и административнопроизводствените правила, след влизане в сила отмяната на издадени за преустройството строителни книжа. Решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По делото няма спор, че преустройството е извършено въз основа на невлезли в сила и в последствие отменени строителни книжа. Твърдените и в касационната жалба нарушения по § 4, ал. 2 ДРЗУТ при съобщаването на констативния акт не обосновават извод за незаконосъобразност на издадената въз основа на този акт заповед за премахване на строежа, тъй като в хода на съдебното оспорване срещу тази заповед адресатът й е изложил всички свои възражения по отношение нейната законосъобразност, от което следва, че дори процедурата по съобщаване на констативния акт да е нарушена, правата му- процесуални и материалноправни- не са нарушени. Основното възражение по жалбата е било относно задължението, наложено със заповедта, за изместване главното ел. табло на вх. "Б". При това възражение съдът е следвало, с оглед спазване принципа за непосредственост и обективност на съдебноадминистративния процес да изясни чрез назначаване на съдебнотехническа експертиза местоположението на ел. таблото в момента и съответствието му с инвестиционния проект за сградата, спазен ли е този проект при изпълнение на строежа и обстоятелството дали таблото е било изместено при преустройството. Съдът е отхвърлил искането на оспорващия в този смисъл и в мотивите на съдебния акт се е позовал на "задължителните " мотиви към влязлото в сила решение № 2653/01.06.11 г. по адм. д. № 7412/09 г. по описа на Административен съд София-град, с което оспорването на дружеството срещу Заповеди № № ДК-10-91/30.06.09 г. и ДК 10-84/14.07-. 09 г. на СРДНСК за отмяна на строителните книжа за преустройството по реда на чл. 216 ЗУТ е отхвърлено. Със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение, не и мотивите към него. Предмет на оспорване в двете производства са различни по предмета си индивидуални административни актове с различни за адресата правни последици. Влязлото в сила решение по адм. д. № 7412/09 г. разрешава със сила на пресъдено нещо единствено въпросът относно законосъобразността на обжалваните в това производство заповеди, с които по по реда на чл. 216 ЗУТ строителните книжа за преустройството са отменени. Това влязло в сила решение е основание преустройството да бъде определено като незаконен строеж и премахването му разпоредено със заповед по чл. 225 ЗУТ. Мотивите, обосновали правния извод за неоснователност на осповането срещу тези заповеди, не са задължителни за съда, разглеждащ спора за законосъобразност на последвалата отмяната на строителните книжа заповед за премахване на строежа като незаконен. Заповедта по чл. 225 ЗУТ вменява на адресата конкретни задължения, предвид което диспозитивната й част следва да е конкретна и ясна. Законосъобразността на указанието за преместване главното ел. табло на жилищния вход е обусловена от установяваннията относно предвижданията на инвестиционния проект за сградата, спазен ли е този проект при изграждането й, извършителят на преустройството изместил ли ел. таблото в нарушение на проекта. Тези въпроси са били от значение за правилната преценка относно законосъобразността на обжалваната заповед в тази й част, предвид което съдът е бил длъжен с допустими доказателства и доказателствени средства да ги изясни, а не да основава правните си изводи на мотиви по влязло в сила решение. Избраният от първоинстанционния съд подход при изясняване на спора от фактическа страна сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо преценката за обоснованост и материалноправна законосъобразност на постановения съдебен акт. Изложенето налага отмяна на решението като неправилно и връщане на делото за ново раглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. При този резултат претенцията на касационния жалбоподател за разноски, като обусловена от основателността на оспорването срещу процесната заповед, следва да бъде разгледана при постановяване на новото решение. Мотивиран така, на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховият адинистративен съд, тричленен състав на II-ро отделение