Решение № 2927 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6725/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ - София-град против Решение 2962 от 07.05.2024 г. по адм. дело 110/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на ЕИ-КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ЕИК 121078996, Решение 1040-22-686/21.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена като неоснователна негова жалба срещу Задължителни предписания 3Д-1-21-01434008/10.10.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал само свидетелските показания, без да обсъди събраните по делото писмени доказателства, а също и да съобрази липсата на такива за значими за спора факти. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу задължителните предписания. Претендират се разноски за производството пред двете инстанции. Ответникът - ЕИ-КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД чрез пълномощника адвокат Симеонов излага становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С Решение 2962 от 07.05.2024 г. по адм. дело 110/2024 г. Административен съд София - град е отменил, по жалба на ЕИ-КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ЕИК 121078996, Решение 1040-21-686/21.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърдените с него Задължителни предписания 3Д-1-21-01434008/10.10.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ София-град на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, и е присъдил разноски. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 74, ал. 3 от КТ и издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалноправни разпоредби налице е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че със Задължителни предписания ЗД-1-21-01434008/10.10.2023 г. на осигурителя ЕИ-КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД е било указано, че в срок от 20 работни дни от получаването на предписанията следва да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Л. Д. Д. за период от 05.07.2023 г. до 12.07.2023 г. Със Заповед ЗР-5-21-01405462/08.08.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ София-град е била изискана проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството ЕИ-КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД. Вследствие на извършената проверка е бил изготвен Констативен протокол КП-5-21-01434020/10.10.2023 г., с който е установено, че Д. е бил назначен по Трудов договор 02/02.07.2023 г. при осигурителя на длъжност ръководител мениджър качество , с продължителност на дневното работно време 8 часа, считано от 06.07.2023 г. Според длъжностната характеристика, същият е следвало да: предприема и разглежда работни проучвания чрез анализиране на съществуващи и предложени методи и процедури, като административни и чиновнически процедури: отчита и анализира работата на дружеството, графики, отчети, доклади, ръководства и длъжностни характеристики и др. Със Заповед 02/13.07.2023 г. трудовото му правоотношение е било прекратено. След извършената проверка, контролните органи са формирали извод, че Д. е сключил трудов договор с осигурителя ЕИ-КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, но не е доказано същият реално да е упражнявал трудова дейност. Прието е било също, че за Д. липсват доказателства за наличието на изискуемия образователен ценз, позволяващ изпълнението на трудовите задачи по посочената длъжност. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, със Задължителни предписания ЗД-1-21-01434008/10.10.2023г. на осигурителя ЕИ-КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД е било вменено задължение, в срок от 20 работни дни от получаването им, да заличи подадените по чл. 5, ал. 4 от КСО данни с декларация образец 1 за Л. Д. за периода от 05.07.2023 г. до 12.07.2023 г. Задължителните предписания ЗД-1-21-01434008/10.10.2023 г. са били обжалвани от дружеството пред горестоящия административен орган, който ги е потвърдил. Обжалваното решение на Административен съд София-град е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона, и в противоречие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, което обуславя извод за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основателно е оплакването в касационната жалба, че противно на възприетото от Административен съд София-град, в задължителните предписания контролният орган на ТП на НОИ София-град не се е позовал на недействителност на трудовия договор, а на обстоятелството, че не е възникнало осигурително правоотношение, тъй като съобразно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност, а в хода на административното производство не е установено извършване на трудова дейност от Д. по иначе валидно сключения трудов договор. Настоящият съдебен състав приема, че наличието само на валидно сключено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Според законовата разпоредба, "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето, което упражнява трудова дейност и не е достатъчно то да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а е необходимо то реално да извършва трудова дейност въз основа и за реализиране на това правоотношение. Съдът не е отчел липсата на идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение и неправилно не е възприел крайния извод в административния акт, че за Д. не е възникнало осигуряване, тъй като същият не е упражнявал трудова дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО, основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. Доколкото по делото се установява, че Л. Д. не е извършвал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е бил осигурено лице по смисъла на параграф 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за спорния период, то данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подлежат на заличаване от регистъра на осигурените лица. В случая законосъобразни са изводите на административния орган за липса на доказателства за упражняване на трудова дейност въпреки наличие на сключен трудов договор, тъй като лицето фактически не е изпълнявало трудовите функции, с оглед което няма качество на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Тези изводи не са надлежно оборени в съдебното производство с допустими и годни доказателствени средства, поради липсата на писмени доказателства, а свидетелските показания освен неубедителни, са дадени от заинтересовано от изхода на спора лице. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Ето защо то следва да бъде отменено и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕИ-КОНТРОЛ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД срещу Решение 1040-22-686/21.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърдените с него задължителни предписания ЗД-1-21-01434008/10.10.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ София-град. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят претендираните съдебни разноски в размер на 400,00 /четиристотин/ лева - по 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 200,00 лева държавна такса за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,