Решение № 13538 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2015 г.

Решение № 13538 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 15, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Образувано е по жалба, подадена от Д. М. Б. против решение № 273-ДСИЦ от 14.04.2015 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" ("НИД"). Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на административния акт, като издаден в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че действително е бил вписан за прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ, но фактически не е бил в състояние да управлява дружеството, тъй като не му е предоставена неговата документация. Сочи, че е със силно ограничена прокура и не е овластен да организира изготвянето и подписването на финансовите отчети. Финансовите отчети е следвало да бъдат заверени от Съвета на директорите, който към момента на издаване на решението е заличен от Търговския регистър. Счита, че принудителната административна мярка е наложена на лице извън кръга на изрично изброените в чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез процесуалния си представител прави искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че към датата на издаване на оспореното решение жалбоподателят е имал качеството на прокурист и е годен адресат на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С писмо, изх. № РГ-05-1424-11 от 31.03.2015 г., в съответствие с чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 213, ал. 1 и ал. 2 от ЗППЦК, прокуристът на "Б. Р. П." АДСИЦ е уведомен, че на основание чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК във вр. с чл. 40, предл. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба № 2) във вр. с чл. 43а, ал. 2 от Наредба № 2, спрямо него е открито административно производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, както и за срока (3-дневен), в рамките на който разполага с възможността за представяне на писмени обяснения и възражения. За да пристъпи към откриване на производството, органът е констатирал, че от страна на прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ не е предоставен на обществеността тримесечен финансов отчет на дружеството за четвъртото тримесечие на 2014 г. Писмото е получено от жалбоподателя на 02.04.2015 г., като в рамките на дадения му срок от него не са постъпили възражения в КФН. С обжалваното в настоящето производство решение № 273-ДСИЦ от 14.04.2015 г., заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "НИД", е счел, че са налице правните предпоставки за издаването на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК. Поради това и на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4 от ЗППЦК, чл. 212, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 215 от ЗППЦК, във вр. с чл. 30, ал. 1 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ), във вр. с чл. 40, предл. 2 от Наредба № 2, във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22, пр. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), е приложил ПАМ със следния диспозитив: "Задължавам прокуриста на "Б. Р. П." АДСИЦ в 7-дневен срок от получаване на решението за прилагане на ПАМ, да представи на обществеността по надлежния ред, а именно посредством информационна агенция или друга медия, тримесечен финансов отчет по чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2 за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2014 г.". В решението е изложена установената в хода на административното производство и посочена по-горе фактическа обстановка. Изложено е, че с решение на Съвета на директорите (СД) на "Б. Р. П." АДСИЦ от 28.05.2014 г. Д. М. Б. е избран за прокурист на дружеството с правомощия самостоятелно да го управлява и представлява. От справка в Търговския регистър е установено, че той е вписан като прокурист на 18.06.2014 г. На 25.07.2014 г. членовете на Съвета на директорите на дружеството са отписани, с което то остава без действащ Съвет на директорите, с единствен представляващ Б. При преглед на наличната в КФН информация относно постъпили уведомления за сключени договори с медии, както и от справка от интернет страницата на "БФБ - С." за емитенти, които разкриват регулирана информация, е установено, че "Б. Р. П." АДСИЦ използва за оповестяване на дължимата информация пред обществеността интернет портала на "ХЗ News" и "С. Ф. П." ЕООД. При справка в интернет и в масива на портала, включително към момента на издаване на решението, е установено, че през него не е оповестяван на обществеността тримесечен финансов отчет за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2014 г. от страна на прокуриста. За установяване на изложените в решението обстоятелства по делото са представени разпечатки от интернет портал www. n3news.com и от Търговския регистър. Решението е връчено на жалбоподателя на 17.04.2015 г. и е обжалвано от дружеството пред ВАС с жалба, подадена на 04.05.2015 г., в резултат на което е образувано настоящето производство. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство е представен договор за прокура от 11.06.2014 г., сключен между "Б. Р. П." АДСИЦ и Д. М. Б., наказателно постановление (НП) № Р-10-658 от 29.09.2015 г., издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "НИД", както и данни наличието на висящо производство пред Софийски районен съд, 115-ти състав, а именно н. а. х. д. № 20882/2015 г. по обжалване на наказателното постановление. Представени са доказателства за наличието на издадени по отношение на Б. други административни актове и НП от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "НИД", които обаче са неотносими към настоящето производство. Представено е решение № 703 от 20.08.2015 г. на КФН, видно от което е отнет лицензът на "Б. Р. П." АДСИЦ, както и решение № 1992 от 07.12.2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, постановено по търг. дело № 3556/2015 г., влязло в сила на 28.12.2015 г. С последното, на основание чл. 252, ал. 1, т. 6 във вр. с т. 4 от Търговския закон (ТЗ) "Б. Р. П." АДСИЦ е прекратено. При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи: Жалбата е депозирана в предвидения в чл. 149, ал. 1 вр. с ал. 3 от АПК преклузивен 14-дневен срок. Тя е подадена от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Към момента на издаване на принудителната административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК жалбоподателят Д. М. Б. е бил вписан прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ в Търговския регистър. Макар и заличен като прокурист към момента на приключване на устните състезания по делото (а именно от 16.06.2015 г.), правният интерес на жалбоподателя да оспорва акта не е отпаднал. Решението е с допуснато по закон предварително изпълнение. При неизпълнението на ПАМ лицето носи лично административнонаказателна отговорност. В случая по отношение на него е издадено НП № Р-10-658 от 29.09.2015 г. от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "НИД", с което е прието, че като не е изпълнил приложената спрямо него с решение № 273-ДСИЦ от 14.04.2015 г. на същия орган ПАМ в 7-дневен срок от получаване на решението, а именно до 24.04.2015 г. включително, Д. М. Б. е извършил нарушение на чл. 221, ал. 6 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 5000 лв. В производството при евентуално обжалване на издаденото по отношение на Б. НП, законосъобразността на решението, с което е приложена ПАМ и неизпълнението на което е послужило като основание за издаване НП, няма как да бъде проверена. Наличието на засегнат от акта законен интерес прави интереса от оспорването му правен, както и личен, тъй като става въпрос за настъпили в резултат на издаване на решението неблагоприятни последици за лицето, а именно - наложено административно наказание. Интересът е пряк, защото отмяната на решението би била предпоставка за отпадане на административнонаказателната отговорност на Б. във висящото н. а. х. д. по оспореното от него наказателно постановление. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия предвид нормата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН и чл. 213 от ЗППЦК. Административният орган е изложил в решението фактическите и правни основания за издаването му (съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). При издаване на административния акт са спазени административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство, дадена му е възможност да представи възражения и доказателства. Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", се е произнесъл, след като изяснил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и е обсъдил подробно подадените от дружеството възражения. Оспореното решение е издадено и в съответствие с материалния закон. Нормата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК предоставя компетентност заместник-председателя на КФН, в случаи на констатирано извършване на дейност в нарушение на ЗППЦК, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, да приложи принудителна административна мярка, като задължи публичното дружество "да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститора, в определен от нея срок". В настоящия случай, от посочените в текста на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК различни хипотези, ПАМ е приложена поради опасност от застрашаване на интересите на инвеститорите. ПАМ е приложена след като административният орган е констатирал, че прокуристът на дружеството не е оповестил пред обществеността по начина, предвиден в чл. 43а, ал. 2 от Наредба № 2 тримесечния финансов отчет за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2014 г., което обстоятелство не е спорно по делото. "Б. Р. П." АДСИЦ, като емитент на ценни книжа, съгласно чл. 40, предл. 2, т. 2 от Наредба № 2 (в релевантната към датата на издаване на решението редакция), е задължен да представя на обществеността тримесечни финансови отчети за дейността по чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2, в срок 30 дни от края на всяко тримесечие. Не се спори, че към момента на издаване на оспорения административен акт, Д. Б. е бил прокурист на "Б. Р. П." АДСИЦ и е бил вписан като такъв в Търговския регистър. Съгласно чл. 21 от Търговския закон (ТЗ) прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието срещу възнаграждение. Правомощията на прокуриста са уредени в чл. 22 от ТЗ, като той представлява търговеца и има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие. По делото е представен договора с прокура с Б. от 11.06.2014 г. Съгласно същия той е задължен да управлява дружеството с грижата на добър професионалист и в интерес на дружеството и да представлява същото пред съдебните, данъчните и другите органи, пред банковите и финансовите институции и пред други физически и юридически лица. Освен изложеното, прокуристът изрично е посочен сред адресатите на нормата на чл. 100м от ЗППЦК. Ето защо изложените в жалбата оплаквания за допуснати нарушения относно адресата на решението са неоснователни. Прокуристът на "Б. Р. П." АДСИЦ е имал задължение за представяне на междинни отчети, включително тримесечни, предвид характера на дружеството като такова със специална инвестиционна цел, както и възникналите за жалбоподателя задължения по сключения между Д. Б. и "Б. Р. П." АДСИЦ договор за прокура. Нормата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК предоставя широка дискреция на органа за вида на принудителната мярка. Рамките, в които може да бъде определен видът на мярката, са първо, да бъдат конкретни мерки, второ, да бъдат насочени към предотвратяване и отстраняване на нарушения, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите, и трето, да имат срок за изпълнение. В случая органът е приложил мярка, която по своя вид е конкретно действие - представяне на обществеността по надлежния ред тримесечен финансов отчет по чл. 41, ал. 2 от Наредба № 2 за дейността на дружеството за четвъртото тримесечие на 2014 г. Мярката е повторение на законово установено задължение за публично оповестяване на посочената информация. Тя има определен срок на изпълнение - седем дни, който е предоставен за изпълнението й, след изтичане на установения от законодателя срок за предоставяне на процесната информация. Освен че представлява нарушение на законовото задължение, непредставянето на тримесечен финансов отчет с необходимото съдържание безспорно води до застрашаване на интересите на инвеститорите, тъй като препятства възможността те да разполагат със своевременна информация относно финансовото състояние на публичното дружество. Предвид това настоящият състав приема, че приложената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на органа и при спазване на изискванията за законосъобразност, съгласно чл. 169 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, седмо отделение, счита обжалваното решение № 273-ДСИЦ от 14.04.2015 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "НИД", за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, постановено при спазване на процесуалните правила, релевантните материалноправни норми и съобразено с целта на закона. Жалбата на Д. М. Б. срещу решението се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 500,00 лв. (петстотин лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Върховният административен съд, седмо отделение,