Решение № 646 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 290/2006 г.

Решение № 646 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 290/2006 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. Д. В. от гр. Т., чрез адв. З, починала в хода на касационното производство и заместена от децата си - новоконституираните касатори А. Й. Г. от гр. Т. и П. Й. В. с неизвестен адрес, призован чрез публикация в "Държавен вестник" /бр.14/20.02.2009 г./, с представител по чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) адв. Екатерина С. от САК, срещу решение № 266 от 31.12.2004 г. по гр.д. № 293/2004 г. на окръжен съд- Търговище и решение № 76 от 31.03.2005 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка, поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Не са развити конкретни касационни основания. С допълнителни молба от 8.12.2006 г. пълномощника на първоначалната касаторка излага оплаквания за неправилност на съдебното решение в частта, с която е отхвърлен установителен иск за обявяване нищожност на сделка. Ответниците Р. И. Д. и А. С. А., двамата от гр. Т., оспорват касационните жалби и молят те да се приемат за процесуално допустими само в частта по иска за обявяване нищожност на и за поправка на очевидна фактическа грешка. В тази част намират решението за правилно и молят въззивният съд да го остави в сила. Съображения е развил процесуалният им представител - адв. Д. Т. Ответниците С. Н. Д. и П. Д. И., двамата от гр. Т., не за заявили становища. Касационните жалби са постъпили своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустима. Разгледани по същество те са частично основателни поради следното: С решението, предмет на касационен контрол, е обезсилено първоинстанционното решение № 170 от 31.03.2004 г. по гр.д. № 810/2003 г. на районен съд-Търговище в частта, в която е отхвърлен иск на П. Д. В. срещу Р. И. Д. и С. Н. Д. за заплащане на сумата 8960 лева, на основание чл. 74 ЗЗД, и мораторна лихва върху тази сума, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Търговищкия районен съд, който да се произнесе по иск с правно основание чл. 155, ал. 2 ЗЗД. Оставил е в сила решението в частта, с която е отхвърлен иск на П. Д. В. срещу Р. И. Д., С. Н. Д., П. Д. И. и А. С. А., всички от гр. Т., за обявяване нищожност на договора, сключен с н.акт № 1* том IV, рег. № 5* нот. дело № 469 на нотариус Г., до размер на 8960/15003 ид. части, както и в частта, с която е постановено допълнително решение и е признато за недоказано оспорването на подписа и автентичността на частен документ - разписка с дата 9.02.1998 г. Въззивният съд е приел, че като е квалифицирал паричния иск по чл. 74 ЗЗД, вместо по чл. 155, ал. 2 ЗЗД, първоинстанционният съд го е разгледал на непредявено основание, съответно е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, а делото подлежи на ново разглеждане от друг състав на районния съд. По иска за обявяване нищожността на договора за покупко- продажба е посочил, че той се поддържа в хипотезата на невъзможен предмет, а в случая такъв съществува, т.к. предмет на договора е продажба на наличен недвижим имот в гр. Т. Върховният касационен съд намира, че касационната жалба, макар и мотивирана допълнително само по втория иск, съдържа обжалване, което обхваща целия предмет на делото и това следва от заявеното в началната жалба от 14.02.2005 г. В нея е формулирано искане за отмяна на въззивното решение и за уважаване на исковете. По съществото на спора, в съгласие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) и т. 3 и 10 от ТР № 2001 г. ОСГК на ВКС приема, че в случая неправилно е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане на районния съд в гр. Т.. Това е така, защото районният съд не е разгледал иск на непредявено основание, а иск, на който неправилно е определил правната квалификация. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, включително уточнението, направено в срока по чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.) с молба от 25.09.2003 г. на адв. Здр. Н., исковата сума от 8960 лева представлява платено от ищцата задължение на първите двама ответници по договор за заем, отпуснат им от ответника А, който тя е обезпечила с договорна ипотека. Поради това задължение на районния съд е било да определи правната квалификация на иска, а на въззивния съд - да изложи свои фактически и правни съображения в тази насока. Щом е установил, че надлежното разглеждане на иска е трябвало да се осъществи по специалния текст на чл. 155, ал. 2 ЗЗД, вместо по общата разпоредба на чл. 74 ЗЗД, негово задължение е било, като инстанция по съществото на спора, да се произнесе по делото и го реши при съответстващата правна квалификация. Това налага отмяна на решението в тази част и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Решението е правилно в останалата част. Както по-горе се посочи, основанието за нищожност на договора, сключен с н.акт № 1* том IV, рег. № 5* нот. дело № 469 на нотариус Г., до размер на 8960/15003 ид. части, въведено с исковата молба, както и с уточняващата молба в срока по чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.), е липса на предмет - чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Предметът на сделката - апартамент в гр. Т., е възможен и съществува. Той е самостоятелен обект на гражданския оборот и няма пречка да се прехвърля собствеността му. В касационната жалба не са изложени оплаквания защо ищцата е недоволна от въззивното решение в частта, с което е прието за недоказано оспорването на разписка за получена от нея сума в размер на 14 000 германски марки. В тази насока не са развити доводи и с допълнителната молба от 8.02.2006 г., а при служебната проверка, осъществена от касационния състав, не се констатират основания за нищожност, недопустимост или материалноправна незаконосъобразност на решението в тази част. Що се отнася до допълнителното произнасяне, с което е отстранена очевидна фактическа грешка в основното решение, изразяваща се в липса на диспозитив по въпроса за автентичността и подписа върху разписка от 9.02.1998 г. при положение, че въззивният съд е изложил мотиви, то също е законосъобразно. Щом се установи несъответствие между формираната воля на съда в мотивите и диспозитива на съдебното решение, то подлежи на отстраняване по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение