Решение № 3160 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9691/2020 г.

Решение № 3160 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9691/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална Дирекция Тракийска", подадена чрез юрк. Стефанова, против решение № 284/03.07.2020 г. постановено по адм. дело № 286/2020 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отменено Решение №РТД-3000-732/32-68741/02.03.2020 г, издадено от Директора на ТД "Тракийска", за определяне на митническа стойност в размер на 13 317 лв., допълнително Мито в размер на 329. 05 лв и допълнително ДДС в размер на 1 844. 46 лв. по митническа декларация МРН 19 ВG003008007631 R2 от 04.10.2019 г., подадена от [фирма] ЕИК[ЕИК]. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че са допуснати съществени нарушения от страна на съда изразяващи се в лишаването му от участие по делото и адекватна защита, както и от възможност за оспорване на адвокатското възнаграждение, респ. претендиране на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва изводите на съда, че процесното митническо решение е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е спазена процедурата по уведомяване на дружеството за предстоящото издаване на ИАА. Позовава се на решение на Съда на ЕС по дело С- 291/15, както и извършено сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на оспорения митнически акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – [фирма], в писмен отговор, изготвен от адв. Русев, оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност, както и искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Стара Загора е Решение № РТД-3000-732/32-68741/02.03.2020 г, издадено от Директора на ТД "Тракийска", за определяне на митническа стойност в размер на 13 317 лв., допълнително Мито в размер на 329. 05 лв и допълнително ДДС в размер на 1 844. 46 лв. по митническа декларация МРН 19 ВG003008007631 R2 от 04.10.2019 г., подадена от [фирма]. Решението е издадено в хода на извършена митническа проверка по чл. 48 от Регламента за създаване на МКС на митническа декларация МРН 19 BG003008007631 R2 за допускане за свободно обръщения и освобождаване за потребление електронни цигари модел "Smok nord starter kit" -550 комплекта и модел Renova zero starter kit" -600 комплекта, като средната декларирана стойност на един комплект е 3. 85 лв. Извършена е физическа проверка на стоките по декларация, отразена в Протокол 956/16.10.2019 г. На основание чл. 140, параграф 1 от регламент ЕС № 2015/2447 във връзка с чл. 70, параграф 1 от Регламента за създаване на МКС, с писмо № 32-306018/23.10.2019 г. вносителят / жалбоподателя/ е уведомен, че митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната стойност представлява реално платената или подлежаща на плащане сума и е необходимо да представи допълнителна информация и документация относно декларираната митническа стойност. Със същото писмо и на основание чл. 22, т. 6 от Регламент ЕС 952/2013 г. е указана възможността да изрази становище в 10 - дневен срок по отношение на декларираната митническа стойност, като в случай, че в указания срок изисканите документи не бъдат представени, ТД ще пристъпи към издаване на решение за определяне на нова митническа стойност. На 21.11.2019 г. ТД "Тракийска" изпраща до [фирма] писмо 32-335478 /стр. 68 по делото/, с което го уведомява, че представените доказателства с писмо вх. № 32-314988 от 01.11.2019 г. за плащане на цената, не са категорични доказателства за потвърждаване на декларираната митническа стойност, независимо от представеното банково извлечение. С това писмо жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение, като е посочено, че ще се определи нова митническа стойност, което ще доведе нов размер на публичните задължения и е указано правото на възражение в 7-дневен срок от получаване на писмото. Указано е също така на дружеството, че при липсата на изразено становище, производството ще продължи с издаване на решение. На 23.11.2019 г. с писмо с вх. № 32-345010/29.11.2019 г. [фирма] е поискало на основание чл. 22, § 6 от Регламент ЕС № 952/2013 г. да бъде уведомено подробно за мотивите за решението, а именно как точно е определена митническата стойност и кои точно сходни стоки като количество, качество и цена на същия търговец са взети като основание за определянето на стойността по реда на чл. 74, § 2, буква "Б" от Регламент ЕС 952/2013 г. Обяснило е, че е дружеството е голям вносител на тези продукти от 2012 г. и за първи път има проблем от такова естество, както и не разбира защо банковите извлечения не се приемат. След извършен анализ на сходни стоки и на основание чл. 141, § 3 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 за база за определяне на новата митническа стойност е използвана митническа декларация №MPH19 BG005100065009 R0 от 04.06.2019 г., по която декларираната стойност е 11, 58 лв. за комплект електронни цигари. Така с оспорения административен акт е определена нова митническа стойност на процесните стоки в размер на 13317 лв. /1150 броя х 11, 58 лв. / и съответно са определени задължения за мито и ДДС. Съдът подробно е изложил фактите по спора, свързани с процедурата по издаване на спорното митническо решение. Приел е, че същото е постановено от компетентен орган, но при допуснато съществено процесуално нарушение на изискванията на чл. 9 вр. с чл. 8 от Регламент ЕО 2015/2447 на Комисията, които се отнасят до прилагането на чл. 22, § 6 от Регламента за създаване на МКС. Според решаващия съд от съдържанието на първото съобщение по чл. 22, § 6 от Регламента за МКС от 23.10.2019 г., правото на дружеството по чл. 9 Регламент ЕО 2015/2447 не е гарантирано. Митническите органи не са отправили съобщение с нормативното съдържание, нито са дали срок за възражение, т. е. не са спазили процедурата по чл. 8 от Регламент ЕО 2015/2447, въпреки, че това право лицето изрично е упражнило. Така допуснатото процесуално нарушение според съда води до незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като не е осигурено правото да се разгледат фактите по случая обективно, безпристрастно и с участие на засегнатото лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд – Стара Загора е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическата обстановка, която е съобразена с тях. От правилно установените факти решаващият състав е направил обоснован извод за незаконосъобразност на акта на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с лишаване на касатора от участие по делото и адекватна защита. Видно от доказателствата по делото в писмена молба на л. 136 от дело № 286/2020 на АдмС-Стара Загора, процесуалният представител на касатора в първата съдебна инстанция е заявил, че желае да се даде ход на делото, иска приемане на писмените доказателства, които са приети от съда и възразява срещу искането за назначаване на експертиза. В молбата е посочено, че в случай, че не бъдат уважени доказателствените искания и ако съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна, то моли да се остави жалбата без уважение и да бъде дадена възможност за писмена защита. В чл. 149, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, е уредена възможността за представяне на писмена защита, която е средство, чрез което при фактическа и правна сложност на делото, страната може да доразвие изложени в съдебното заседание доводи и възражения. Предоставянето на срок за писмена защита е в правомощията и преценката на съда, като непредоставянето му от страна на съда не засяга правото на защита на ответника и не се отразява на правилността на съдебното решение. В тази връзка следва да се посочи, че допустимите възражения на страните са в обхавата на служебната дейност на съда по чл. 168 от АПК и на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК. Неоснователни са и доводите на касатора, че преди постановяването на оспореното митническо решение административния орган е извършил дължимата преценка по чл. 35 АПК, като правото на защита на дружеството не е било накърнено, тъй като същото е било надлежно уведомено за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на задължение. Страните не спорят, че процесният внос е осъществен на 04.10.2019 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС ("Регламент (ЕС) № 952/2013"), в сила от 1.06.2016 г. По силата на чл. 70 от този Регламент основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Съгласно определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van Financiлn и Решение от 19 март 2009 г. по дело C 256/07 Mitsui & Co. Deutschland, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по член 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtа SpA. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на член 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г. на СЕС по дело C-349/07 Sopropй – Organizaзхes de Calзado Lda срещу Fazenda Pъblica. Доколкото производството по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Въз основа на изложеното, в тежест на митническия орган е да обоснове на първо място "основателността" на своите съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съответно в процедурата по член 140, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта тези лица следва да са надлежно уведомени за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото им на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г. на СЕС по обединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик. Общата процедура във връзка с правото на изслушване е регламентирана в чл. 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, която предвижда, че в съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считан от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби. Когато съответното лице изрази своето становище преди изтичането на срока по параграф 1, буква б), митническите органи имат право да пристъпят към вземане на решението, освен ако съответното лице същевременно изрази намерението си да допълни становището си в определения срок. Член 9 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 урежда специалната процедура във връзка с правото на изслушване (член 22, параграф 6 от Кодекса), която предвижда, че 1. Митническите органи имат право да направят съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, в рамките на процеса на проверка или контрол, когато възнамеряват да вземат решение, използвайки някое от следните основания: а) резултатите от проверка след представяне на стоките; б) резултатите от проверка на митническата декларация, посочени в член 191 от Кодекса; в) резултатите от посочения в чл. 48 от Кодекса последващ контрол, когато стоките са все още под митнически надзор; г) резултатите от проверка на доказателството за митническия статус на съюзни стоки или — когато е приложимо — резултатите от проверка на заявлението за регистрация или за заверка на това доказателство; д) издаването на доказателство за произход от страна на митническите органи; е) резултатите от контрол на стоки, за които не са подадени обобщена декларация, декларация за временно складиране, декларация за реекспорт или митническа декларация. Според параграф 2 на разпоредбата, когато е направено съобщение по реда на параграф 1, съответното лице има право: а) да изрази незабавно своето становище чрез същите средства, чрез които е направено съобщението по реда на член 9 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446; или б) да поиска съобщение по реда на член 8, с изключение на случаите, посочени в параграф 1, буква е). Митническите органи информират съответното лице за тези две възможности. Когато митническите органи вземат решение, което е неблагоприятно за съответното лице, те документират дали това лице е изразило своето становище по реда на параграф 2, буква а). При регламентиране на общата процедура във връзка с правото на изслушване, в член 8, параграф 1, буква "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Такива документи и информация не са посочени в отправеното до дружеството – жалбоподател писмо рег. № 21-306018 от 23.10.2019 г. /л. 103 и писмо с рег. № 32-335478 от 21.11.2019 г. /л. 68/. От съдържанието и на двете писма е видно, че в тях не е посочена представената в хода на съдебното дирене Митническа декларация №MPH19 BG005100065009 R0 от 04.06.2019 г., на която се позовава административният орган при определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. След като административният орган не е изпълнил изискването на чл. 9 вр. с чл. 8 от Регламент ЕО 2015/2447 на Комисията, които се отнасят до прилагането на чл. 22, § 6 от Регламента за създаване на МКС, то правилно съдът е отменил оспореното митническо решение на основание чл. 146, т. 3 АПК. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила, като валиден, допустим и правилен. При този изход на спора и с оглед направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 930 лева, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 382, 15 лева /при материален интерес 2173, 51 лв. – минималното възнаграждение се определя на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. /. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,