Решение № 10742 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ей Си Ар ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. С. Димитрова, срещу решение 760/02.02.2024 г., постановено по адм. дело 8215/2023 г. по описа на Административен съд-София град, второ отделение, 59-ти състав. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът кмет на Столична община /СО/, чрез процесуалния си представител юрк. К. Лазова, в писмен отговор и в съдебно заседание по делото, оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците М. И. Б., А. З. Б. и Р. З. Б., редовно уведомени, не ангажират становища по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ей Си Ар ЕООД срещу писмо с изх. СОА23-ГР94-3954-2/07.08.2023 г. на кмета на СО, обективиращо отказа му да изплати на дружеството обезщетение за отчуждени недвижими имоти. Пред административния съд е събрана административната преписка по издаване на оспореното писмо, в т.ч. отчуждителни заповеди СОА17-РД40-70/09.10.2017 г., СОА17-РД40-71/09.10.2017 г. и СОА17-РД40-72/09.10.2017 г., издадени от кмета на СО, постановените във връзка с оспорването им съдебни решения и нотариален акт за собственост на недвижим имот 133, том ІІ, рег. 11891, дело 300/2021 г. на нотариус Р. Радева, с район на действие Софийски районен съд. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените доказателства, съдът е установил релевантните за правния спор факти, които като безспорни между страните и възприети от касационната инстанция, а също и като подробно отразени в мотивите на обжалвания съдебен акт, е ненужно да бъдат възпроизвеждани изцяло в текста на настоящото решение, с оглед предвидената затова възможност в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. В обобщен вид, предвид възраженията на касатора, следва да се посочи, че с горепосочените заповеди СОА17-РД40-70/09.10.2017 г., СОА17-РД40-71/09.10.2017 г. и СОА17-РД40-72/09.10.2017 г. на кмета на СО са отчуждени три поземлени имота /вярно и обстойно индивидуализирани в мотивите на първоинстанционното решение/, с идентификатори съответно 68134.4335.9562 /с площ за отчуждаване 100 кв.м./, 68134.4334.9533 /с площ за отчуждаване 1/3 и.ч. от 225 кв.м/ и 68134.4334.9521 /с площ за отчуждаване 306 кв.м./ съгласно скици-проекти за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на СО, находящи се в гр. София, [жк]. Собствениците на така отчуждените имоти, сред които и дружеството, настоящ касатор, са посочени във всяка една от тези заповеди, в които е определена и сумата на паричното обезщетение за съответния имот, за която обаче е предвидено да не се разпределя поради невъзможност да бъдат установени квотите на съсобственост и наличие на спор за собственост между съсобствениците. При това, във всяка от заповедите, е изрично посочено, че на основание чл. 29, ал. 2 ЗОбС, поради наличието на спор за собственост, обезщетението следва да се внесе по сметка на СО в Общинска банка АД и да се изплати на лицата, които установят правата си по съдебен ред. След обжалването им пред Административен съд-София град и постановените в тази връзка, окончателни съдебния решения съответно 397/18.01.2018 г. по адм. дело 12712/2017 г., 1703/15.03.2018 г. по адм. дело 12714/2017 г. и 2862/27.04.2018 г. по адм. дело 12713/2017 г. по описа на този съд, заповеди СОА17-РД40-70/09.10.2017 г., СОА17-РД40-71/09.10.2017 г. и СОА17-РД40-72/09.10.2017 г. на кмета на СО са влезли в сила, включително в частта им, в която е наредено обезщетението да се изплати на лицата, които установят правата си по съдебен ред при условията на чл. 29, ал. 2 ЗОбС, като към собствениците по вторите две заповеди / СОА17-РД40-71/09.10.2017 г. и СОА17-РД40-72/09.10.2017 г./ е включен още един собственик - Н. А. И.. Атакуваното пред първата инстанция, писмо на кмета на СО, е издадено във връзка с подадени до административния орган, молби с рег. СИС21-ГР94-340/04.11.2021 г. и СОА23-ГР94-3954/27.07.2023 г. от Ей Си Ар ЕООД, с които дружеството е поискало от кмета на СО определеното по отчуждителните заповеди, обезщетение да му бъде изплатено, изтъквайки, че липсва спор за собственост върху отчуждените през 2017 г. имоти и че несъмнено то и З. Б. Б. са единствените съсобственици при квоти съответно 11/12 ид.ч. и 1/12 ид.ч. на тези имоти, по силата на констативане [нотариален акт], том ІІ, рег. 11891, дело 300/2021 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 185, том ІІ, рег. 17702, дело 353/2019 г. на нотариус Р. Радева, приложени към молбите. С оспореното пред административния съд писмо и по изложени съображения, че императивната разпоредба на чл. 29, ал. 2 ЗОбС налага обезщетението за отчуждените имоти да бъде изплатено единствено на лицето, което установи правото си на собственост по съдебен ред, какъвто не е случаят с представените нотариални актове, кметът на СО по същество отказва да изплати на Ей Си Ар ЕООД определеното с неговите заповеди, обезщетение. При тази безспорна фактическа установеност, първоинстанционният съд приема, че в случая действително не е доказано наличието на необходимите съобразно чл. 29, ал. 2 ЗОбС предпоставки, обуславящи изплащане на обезщетението за отчуждените имоти, което е определено и дължимо съобразно влезлите в сила отчуждителни заповеди, а оттам и че с отказа си да изплати на Ей Си Ар ЕООД обезщетение за тези имоти кметът на СО е издал законосъобразен индивидуален административен акт. По тези обобщени мотиви съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който отхвърля жалбата на дружеството и го осъжда да заплати на СО разноски по делото в размер на 100 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на съдебния акт, обуславящи неговата отмяна. При вярно установени по делото факти, въз основа на данните от приобщените доказателства, съдът е формирал правилен и споделен от касационната инстанция, извод за неоснователност на подадената жалба. Фактическата установеност по делото изключва възможността настоящият съдебен състав да приеме за изпълнени произтичащите от разпоредбата на чл. 29, ал. 2, изречение второ ЗОбС условия за изплащане на дължимото на касатора в качеството му на посочен в отчуждителните заповеди, собственик, обезщетение, а именно че Ей Си Ар ЕООД е установило правото си на собственост върху /твърдените от него 11/12 ид.ч./ от отчуждените имоти по съдебен ред чрез представянето на административния орган, а в последствие и на съда, на влезли в сила съдебни актове в тази насока. Представените в административното производство и пред съда нотариални актове /съответно за покупко-продажба на ид.ч. от недвижимите имоти от двама от посочените в отчуждителните заповеди собственици, и за признаване правото на собственост на дружеството касатор върху 11/12 ид.ч. от тези имоти, в проведено по реда на чл. 587 от Граждански-процесуален кодекс /ГПК/ охранително производство пред нотариус/, не налагат извод за изпълнени изисквания по чл. 29, ал. 2, изр. второ ЗОбС, тъй като нямат правната сила и не са приравнени на влязъл в сила съдебен акт относно материалното право на собственост върху тези имоти. Съгласно приетото в тълкувателно решение 11/21.03.2013 г., постановено по тълк. дело 11/2012 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Затова неоснователни, особено с оглед данните по делото за добавянето на още един собственик Н. И., в две от отчуждителните заповеди, са пространно релевираните в касационната жалба доводи /при това относими изцяло към оспорването на отчуждителните заповеди/, че с представянето на [нотариален акт], том ІІ, рег. 11891, дело 300/2021 г., Ей Си Ар ЕООД е установило правото си на собственост по безспорен начин и съобразно изискванията на чл. 29, ал. 2 ЗОбС обезщетението следва да му бъде изплатено. По изложените съображения, административният съд е постановил обоснован и съответен на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗОбС съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода от делото, своевременно заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция се явява основателна. Ей Си Ар ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на СО сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,