Решение № 11395 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 185/2014 г.

Решение № 11395 от 29.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 185/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Страхил Павлов Анталавичев от гр. Благоевград, против Решение № 1865/1.11.2013 г., постановено по а. д. № 713/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград (АСБл). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Анталавичев против Заповед рег. № 1644/26.08.2013 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Благоевград (ОДМВР). Недоволен от решението, Анталавичев го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда необоснованост и незаконосъобразност. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед на директора на ОДМВР. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Претендира и присъждане на направените от него разноски по делото. Ответната страна - директорът на ОДМВР, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСБл. Спорните моменти в нея ще бъдат разгледани с оглед съдържанието на направените доводи за неправилност на съдебното решение. Доводът за необоснованост касае фактическият и правен извод на АСБл, за налагане на дисциплинарното наказание на служителя в законния срок - преди изтичане на 2-месечния такъв по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Твърди се, че предвид датата на подаване на сигнала до директора на ОДМВР от служителката Янка Тапанска на 31.05.2013 г., това е и началото на срока за произнасяне на дисциплинарно наказващия орган. За най-късна дата, която може да се приеме за това начало, Анталавичев счита датата 18.06.2013 г., когато са взети последните писмени обяснения от Тапанска. Те, ведно с обясненията на началника на 02 РУП, Благоевград - Любомир Милков, дадени на 12.06.2013 г. и изпратените му копия от наказателните постановления (НП) с Писмо рег. № 23131/5.06.2013 г., са дали всички необходими данни на директора на ОДМВР за извършеното от касатора. На база на този необоснован извод, АСБл бил направил и такъв в нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.), за налагане на наказанието преди изтичането на посочения срок. Доводът е необоснован и неоснователен. Всички изложени съображения на касатора в жалбата му и представените "Писмени бележки" в съдебното заседание против решението на съда, могат да се приемат само като лично мнение по тълкуването и прилагането на закона. Това мнение обаче противоречи на изричната норма на чл. 223, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.). Меродавен момент, съгласно посочената ал. 2 е моментът, в който "материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган". Това, видно от доказателствата по административната преписка е станало на най-рано на 11.07.2013 г., когато изготвената от назначения дисциплинарно разследващ орган, Справка рег. № ж-39/11.07.2013 г. е изпратена на издателя на заповедта. Т.е. датата за начало на 2-месечния срок е 11.07.2013 г. Спрямо този меродавен в случая момент, заповедта за наказание е издадена в срок - на 26.08.2013 г. Неоснователен е и доводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон от страна на АСБл и изразили се в провеждането на формално изслушване на касатора по време на дисциплинарното производство против него. Действително, видно от приложения по делото Протокол за изслушване рег. № 36089/26.08.2013 г., това е станало в деня на издаване заповедта на директора. Вярно е и твърдението, че номерът на този протокол е добавен ръкописно в текста на машинописно изготвения административен акт. Това обаче не дава основание да се твърди, че изслушването е било формално и процедурата била нарушена. Основание за "формалност" дава единствено отразеното саморъчно от касатора на втора страница от документа, че "на този етап няма да дава обяснения". ВАС счита, че изслушването не би могло да бъде друго освен формално във всички случаи, когато сам служителят отказва да даде обяснения. В същото време, житейски е напълно възможно, непосредствено след изслушването и вземане на решението от наказващия, неговата заповед да бъде писмено оформена преди деловодното оформянето на протокола и поставяне върху последния на регистрационен номер, който да се добави в заповедта. Неоснователни са и твърденията за липса на: а/ конкретност на деянието, извършено от Анталавичев, описано в заповедта на директора, б/ нарушение на Заповед рег. № 78/25.02.2013 г. на началника на 02 РУП, Благоевград, предвид нищожността на нейната т. 1: Видно от текста на обжалваната заповед е, че дисциплинарно наказващият орган е приел, че през посочените време и място, "... гл. инспектор Анталавичев не е проверил и контролирал реда за изготвяне на НП за съставени АУАН по чл. 218б от НК, уреден със Заповед № 78/25.02.2013 г. на началника на Второ РУП - Благоевград, контролът на която му е възложен...". Това му поведение е квалифицирано като "... нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед..." - деяние, квалифицирано като такова по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР (отм.). Съобразена тази квалификация с доказателствата по делото е видно, че единствено съюзът "или" е неправилно употребен. Безспорно установените действия на Анталавичев сочат на присъствието на "небрежност в служебната дейност", "забавено изпълнение на заповед" и "лошо изпълнение" на такава от негова страна. Не е налице и твърдяната нищожност на т. 1 от Заповед рег. № 78/25.02.2013 г. на началника на 02 РУП, Благоевград, поради противоречието й с чл. 47 и чл. 52 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В случая, налагането на административно наказание по реда на чл. 218б от Наказателния кодекс (НК) е усложнена правна фигура, при която деянието осъществява признаците на престъпление (по посочените в нормата текстове от НК) за което обаче, при наличието също на посочените в ал. 2 от нормата условия, се налага наказание като за административно нарушение, а не като за престъпление. Доколкото единствено прокуратурата е овластеният в България орган да се произнася по въпроса дали е налице извършено престъпление и дали са налице условията на чл. 218б, ал. 2 от НК, естествено е административното наказание да се наложи след издаването на прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство или за прекратяването на вече образувано такова. По тази причина и предвид спецификата на налаганите по реда на чл. 218б от НК наказания, нормата на чл. 52 от ЗАНН е неприложима при издаването на НП по посочения ред. Последното от своя страна води до липса на основания за квалифицирането на т. 1 от Заповед рег. № 78/25.02.2013 г. като нищожна и до неоснователност на направения в тази насока, довод от касатора. Твърдението, изложено в края на касационната жалба за наличие на "многобройни процесуални нарушения", изискващи отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, не е подкрепено с доказателства и се явява необосновано и неоснователно. При направената служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение