Решение № 5833 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. С., гражданин на Сирия, чрез адв. Челебиев, срещу Решение 1678/25.02.2025 г., постановено по адм. д. 248/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 228 от 09.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил и анализирани всички факти и обстоятелства от съществено значение, за да бъде преценена необходимостта от предоставяне на търсената закрила. Изложени са аргументи за установеност на основанията за предоставяне на международна закрила на чужденеца, с оглед наличието на данни за заплахи срещу живота и личността му предвид въоръжения конфликт в страната по произход Сирия. В съдебно заседание касаторът моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - председател на ДАБ, чрез юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение 228 от 09.01.2025 г., издадено от председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на А. А. С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход - Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Съдът е отрекъл и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като е съобразил, че от него не се твърди в държавата по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Формиран е извод, че в случая не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в Сирия, в т.ч. и такива, посочени в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Визираните хипотези в решението на СЕС не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт и то такъв, достигащ до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион в посочената страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В тази насока е съобразено от съда и че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Не е посочил да е жертва на насилие и да са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещият закрила не е заявил наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю е посочил, че е напуснал Сирия поради страх от войната и несигурността за живота, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Напротив, изрично е заявил, че спрямо него или негови роднини не е оказвано насилие, не е арестуван или задържан. В случая не се установява чужденецът да е бил принуден да напусне Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо А. А. С. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно е позоваването на съда на постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съобразно разрешението, дадено с посоченото решение на СЕС, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Изцяло се споделя приетото от административния съд относно ситуацията в Сирия, както и изводът, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulement - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По гореизложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,