Решение № 9170 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13732/2017 г.

Решение № 9170 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13732/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Красна поляна" – Столична община срещу Решение № 6128/30.10.2017 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9825/2017 г., с което е отменена негова Заповед № РКП17-РД56-182/09.08.2017 г., нареждаща, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, прекратяване на наемното правоотношение на Н. С. и членовете на семейството (домакинството) й за общинско жилище.

Ответникът Н. С. не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.

Касационната жалба е допустима и основателна.

1. Мотивите към съдебното решение, с които се приема наличието на основанието за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС – неплащане на наемната цена за повече от три месеца, се споделят и от касационната инстанция, препратката към тях е допустима (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК), а повторното им обсъждане – ненужно.

1. Неправилни от материалноправна страна обаче са решаващите изводи на съда за отмяната на заповедта, основани на нарушаването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК с разпореденото прекратяване на наемното правоотношение.

а. Влошеното здравословно състояние на наемателката и на единия от синовете й, установено с решения на органите на медицинската експертиза за определяне на процент на трайно намалена работоспособност, не поражда изначално противоречие на заповедта с принципа по чл. 6 АПК.

Предоставянето под наем на общински жилища безспорно съдържа в себе си социален елемент, но тази дейност не е безвъзмездна, а ниският размер на месечния наем – 51, 47 лв., по хипотеза отчита евентуалното затруднено материално и/или здравословно състояние на нуждаещите се.

Експертните решения на ТЕЛК не доказват пълна неспособност за полагане, а удостоверяват противопоказни условия, на труд за титулярката на наемното правоотношение и за сина й. От друга страна, в домакинството на С. са настанени още 3 деца, които към момента на заповедта също са в пълнолетна и трудоспособна възраст. Данни за съществуването на обективна невъзможност за реализирането на доходи от тези лица за покриване на стойността на наема не се съдържат по делото, нито се твърдят от оспорващата.

б. При преценката на съразмерността на мярката е необходимо да се вземе предвид добросъвестността на наемателя и полагането на усилия за привеждане на неговото, както и на членовете на домакинството му, поведение в съответствие с дължимото като страна по договора за наем.

В случая не е плащан наем в продължение на период от 4 години, като липсва информация дори за частично погасяване на задължението, вкл. до приключване на производството пред настоящата инстанция. Т. е. неплащането на наемните вноски е израз на трайно неизпълнение на задължението по наемния договор. Няма доказателства и за проявена от страната активност в посока уреждане на правоотношенията с администрацията като белег на намерение за поемане на определена тежест за ползата от обитаването на общинското жилище. В разглеждания контекст, засягането на интересите на домакинството чрез прекратяването на наемното правоотношение е пропорционално на целта, стояща зад издаването на административния акт. Намесата може да се аргументира и с позоваването на допустимото ограничаване на правото на зачитане на личния, семейния живот и жилището по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи в хипотезите по т. 2 на нормата.

в. Несподелимо е и съображението на съда, че административният орган е бил длъжен преди издаването на заповедта да разреши въпроса относно местоживеенето на членовете на домакинството в друго общинско жилище след изпълнението на акта.

Задължение за издаване на настанителна заповед за друго общинско жилище е уредено в случая по чл. 46, ал. 3 ЗОС, който е обвързан от прекратяването на наемното правоотношение на конкретното основание по ал. 1, т. 2 на текста и е неотносимо към предпоставката на упражненото правомощие с отменената от административния съд заповед. Извън него и разглеждано по повод на проверката за съразмерност, възприетото от съда за дължимо от органа поведение би довело всъщност до замяната на предоставения имот с друг, за който също би се дължал наем. Този подход противоречи на преследваната със заповедта и предвидена в закона цел и лишава от смисъл осъщественото правомощие.

г. Предмет на настоящия спор е съществуването на наемното правоотношение. С оглед на това му съдържание следва да бъде преценявано и спазването на принципа за съразмерност. Фактическото отнемане на възможността за обитаване на жилището не е пряка последица от изпълнението на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС. Подобно неблагоприятно въздействие върху живеещите в общинския имот лица би настъпило от заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС за изземване на жилището, при чието издаване и евентуално изпълнение на общо основание действията на административния орган трябва да са подчинени на принципа в проявленията му по чл. 6 и чл. 272 АПК, вкл. и при съобразяване със здравословното и имущественото състояние на обитателите.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение като засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и произнасянето по съществото на делото с отхвърляне на жалбата против заповедта – чл. 222, ал. 1 АПК.

б. Основателността на касационната жалба е предпоставка за присъждане в полза на администрацията на разноските за платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, което е в минимално предвидения от чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 500 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение