Решение № 5138 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14280/2018 г.

Решение № 5138 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14280/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Трансис" ЕООД, гр. София, ЕИК – 131441531, подадена чрез управителя Г. Македонски, срещу решение № 5574 от 03.10.2018 г., постановено по адм. дело № 9424/2017 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен ревизионният акт.

Ответната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Апостолов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2694 лева за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт (РА) № Р-22221515007133-091-001/31.03.2017 г., издаден от Г. Мирчев – началник сектор в ТД на НАП – гр. София, възложил ревизията, и М. Вълева – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. София, частично потвърден с Решение № 995/23.06.2017 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. София.

С РА № Р-22221515007133-091-001/31.03.2017 г., издаден от Г. Мирчев – началник сектор в ТД на НАП – гр. София, възложил ревизията, и М. Вълева – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. София, на "Трансис" ЕООД са установени задължения в размер на 80 391, 05 лева и са начислени лихви за забава в размер на 22 838, 43 лева. Задълженията са в резултат на:

1. отказано право на данъчен кредит в размер на 3 958, 85 лева на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС за стоки, предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на дружеството;

1. отказано право на данъчен кредит в размер на 15 236, 52 лева на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури, издадени от "ЕВРО 07" АД, "ЛАПТОП БГ" ООД и "ИМИДЖ СЪРВИС" ЕООД за доставка на стоки и услуги;

1. начислен е ДДС в размер на 62 120, 30 лева на основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 84 и чл. 85 от ЗДДС.

С Решение № 995/23.06.2017 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. София:

1. е отменил РА в оспорената част на установения резултат по реда на ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2014 г., м. 11.2014 г., и м. 12.2014 г., м. 01.2015 г. и м. 07.2015 г. и е върнал преписката на органа, издал заповедта за възлагане;

1. потвърдил е РА в останалата оспорвана част на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2010 г., от м. 04.2010 г. до м. 02.2011 г., от м. 04.2011 г. до м. 12.2012 г., от м. 04.2013 г. до м. 06.2013 г., от м. 08.2013 г. до м. 09. 2014 г., м. 04. 2015 г., м. 05. 2015 г. и м. 06. 2015 г.,

1. указал е да бъдат предприети действия за проверка на срока на погасителната давност на установените задължения по ЗДДС за периодите м. 12. 2010 г., м. 01. и м. 02. 2011 г., с оглед основания за спирането или прекъсването, ,

1. указал е да се извърши проверка за установяване на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ДОПК, както и за предприемане на съответни действия по чл. 173 от ДОПК за отписване на вземането като погасено по давност,

1. оставил е без разглеждане жалбата в останалата част по реда на ЗДДС за периодите м. 01. 2010 г., м. 03. 2010 г., м. 03. 2011 г., м. 01. 2013 г., м. 02. 2013 г., м. 03. 2013 г., м. 07. 2013 г., м. 02. 2015 г. и м. 03. 2015 г., като недопустима поради липса на правен интерес от оспорване и е прекратил производството по жалбата в тази част.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.

Съдът от стр. 2 до стр. 9 от решението си е възпроизвел хаотично и частично, установеното в хода на ревизионното производство от органите по приходите и изложеното в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, без да установи кои факти за кой вид задължения се отнасят (отказано право на данъчен кредит или начислен ДДС), за кои доставчици или получатели на доставки се отнасят. Обсъждан е конкретно само доставчикът "ЕВРО 07" АД, като по отношение на него са излагани факти, свързани с доставки от други лица. Административният съд е приел, че предмет на спора е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 80 391, 95 лева, ведно със съответните лихви в размер на 22 838, 43 лева като не е отчел фактът, че с ревизионният акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 958, 85 лева на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, както и в размер на 15 236, 52 лева на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е начислен ДДС в размер на 62 120, 30 лева на основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 84 и чл. 85 от ЗДДС. Не е отчел и фактът, че РА е частично отменен с решението на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. В заключение е приел, че констатациите на органите по приходите са правилни, а РА е законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила.

Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът е възпроизвел установеното в хода на ревизионното производство частично и хаотично, като не е изложил конкретно доводи за всеки от доставчиците и не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност. Не е установил конкретния предмет на обжалване като е изложил общи мотиви по отношение на доставките с предмет различни стоки и услуги, както и по отношение на доставките, извършени от самото ревизирано лице. Не е разграничил кой е доставчикът във връзка с отказаното право на данъчен кредит, какъв е предметът на фактурираната доставка, какви съпътстващи доказателства са ангажирани към всяка една фактура, мотивът за отказ на данъчния кредит и съответно законосъобразен ли е. По отношение на начисления ДДС на основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 84 и чл. 85 от ЗДДС не е изложил нито установената фактическа обстановка, нито какви съпътстващи доказателства са ангажирани към всяка една фактура, издадена от ревизираното лице, мотивът за начисляване и съответно законосъобразен ли е. Не е съобразил, че част от РА е отменен с решението на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП.

От мотивите на решението не става ясно, кои обстоятелства съдът приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил само с посочване на установеното в хода на ревизията, непълно и при неизяснени факти, като доказателствата не са обсъдени в съвкупност и въз основа на тях не са изведени приложимите материално правни норми. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба.

Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Настоящата инстанция не следва да обсъжда за първи път фактите по делото, тъй като би се нарушил принципът на двуинстанционност на съдебното производство. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на ревизията и съдебната фаза на производството.

Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото следва да се изложат конкретин доводи досежно всеки от доставчиците, предмета на доставките, респективно правното основание за отказаното право на данъчен кредит. Да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материално правни норми. Следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страната, поотделно и в съвкупност и за доставките, извършени от ревизираното лице и начисления в тази връзка ДДС.

Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспореното решение е постановено при грубо нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви по спорните фактически и правни въпроси, което пречи на касационната инстанция да осъществи ефективна проверка на акта по същество, а това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,