Решение № 6639 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2015 г.

Решение № 6639 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12380/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. В., от с. Бунцево, община Якоруда, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Сайфие Бузгьова, против решение № 1232/22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 638/2014 г. на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-010-6500/16497/13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и приложимия материален закон. Твърди се, че решението е постановено без при това да е изяснена фактическата обстановка и да са събрани всички необходими за изясняване на спора доказателства, поради което е необосновано. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Касаторът, чрез през процесуалния си представител, в открито съдебно заседание поддържа подадената жалба и прави искане за присъждане на разноските, направени за двете инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 1232/22.07.2015 г. постановено по адм. дело № 638/2014 г. на Административен съд-Благоевград е отхвърлена жалбата на М. К. В., подадена срещу уведомително писмо изх. № 02-010-6500/16497/13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С последното, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане в размер на 12 234.72 лв по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; 10 040.49 лв по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ и са му наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 9 357.96 лв. По същество административният съд е приел, че атакувания пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. За изясняване на релевантните по делото факти е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, по данни от която посочените от ДФЗ като недопустими площи за подпомагане по СЕПП и НР1 са такива в действителност, тъй като освен, че попадат извън одобрения окончателен специализиран слой на "Площи в добро земеделско състояние", представляват неподдържани площи от декларираните БЗС - парцели, скални участъци, храсти, нискостеблена растителност и оголени места. В тази връзка обосновано е прието, че процентът на наддеклариране по мерките СЕПП и НР1 възлиза в размер на 72.45% и по двете мерки - т. е. е в границата над 50%, което налага санкциониране на целите заявени за подпомагане площи по тях и се налага санкция за бъдещ период, респективно - отказ за целия размер на поисканите от заявителя суми, съответно от 12 234.72 лв по СЕПП и 10 040.49 лв по НР1, ведно с налагането на съответни санкции. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент наддеклариране по отношение на мерките СЕПП и НР1 над 50%. Поради това и съобразно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно който при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките над 50%, санкционираната площ е равна на установената площ, правилно на касатора изцяло е отказано поисканото подпомагане по подаденото от него заявление, относно мерките за подпомагане по СЕПП и НР1. Изслушаното по делото заключение по допуснатата СТЕ потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по СЕПП и НР1. Следователно, правилен е направеният от съда извод, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон не е отпуснал каквато и да било част от поисканата помощ по тези две мерки, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и съответно на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., съгласно които РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемата за подпомагане, когато кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и които не са включени в специализирания слой. В конкретния случай по заявлението на М. В. е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/, само на 5% от подадените заявления за подпомагане и в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Резултатите от нея са потвърдени от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено включително след проверка в Министерство на земеделието и храните и съхранявания там графичен и снимков материал относно допустимия слой, и в СИЗП при ДФЗ, поради което и с оглед останалите данни по делото правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Неоснователно е твърдението на касатора, че уведомителното писмо е издадено при пълна липса на фактически основания, което е нарушило правото му на защита. Атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт съдържа фактическите и правни основания за издаването си, поради което в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. При това, установеното от фактическа страна, в т. ч. приобщеното заключение на СТЕ, сочи, че са налице всички посочени от органа, фактически основания за постановения отказ. Потвърждава се по несъмнен начин, че извън Специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане" по СЕПП и НР1 за 2013 г. попадат общо 16.59ха от декларираните за подпомагане площи, при общо заявени за подпомагане 39.49ха, поради което административният орган е посочил и правното основание за отказа, а именно чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид това и след като към момента на издаване на атакувания акт са налице посочените в него фактически и правни основания, то същият е законосъобразен и правилно е оставен в сила от първоинстанционния съд. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът е следвало да приеме, че издателят на атакувания пред него акт е установил, че са налице посочените в последния фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ, ведно с наложените санкции. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК, в тежест на оспорващия е било да докаже, че в случая са били налице предпоставките за подпомагане, в изключителните случаи визирани от чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). В хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, в т. ч. заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателно специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Наред с горното, оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с идентификацията на заявените парцели. В тежест на касатора е било да докаже възраженията си, че площите, определени като недопустими за подпомагане, неправилно са изключени, поради неправилната им квалификация, но доказателства в тази връзка не са ангажирани. Първоинстанционният съд правилно е приел, че със заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой на площите в добро земеделско състояние за кампания 2013 г. и касаторът не я е оспорил, поради което административният орган е бил длъжен да се съобрази с нея. Противно на твърдението в касационната жалба заповедта е индивидуален административен акт по отношение на земеделския производител, с която се създават съответните права на производителите, свързани със заявените от тях за подпомагане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой - в този смисъл е тълкувателно решение № 8/11.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на предявено от ответника по касационната жалба искане за разноски, ведно с данни да са направени такива, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение