Решение № 9714 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4566/2019 г.

Решение № 9714 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4566/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Савов, подадена чрез пълномощник, против решение № 215 от 08.02.2019 г. по адм. дело № 2263/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата на Савов срещу заповед № РД-14-1966/09.08.2018 г. на началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Бургас към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че не са доказани материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за прилагане на принудителната административна мярка. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Ответникът началникът на Областния отдел "Автомобилна администрация", гр. Бургас, към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не изразява становище по касационната жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд e отхвърлил жалбата срещу заповед № РД-14-1966/09.08.2018 г. на началник на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр. Бургас, с която на Б. Савов е наложена принудителна административна мярка "спиране от движение за срок от шест месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела и отнемане на свидетелство за регистрация част II № 003806345", на лек автомобил Ландровер 110, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на лицето, и е определено място за домуване на охраняем паркинг, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП. Съдът е мотивирал извод, че с превозното средство е извършен обществен превоз на пътници срещу заплащане без издадено удостоверение или лиценз на Общността, поради което е изпълнено фактическото основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП изисква от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно легалната дефиниция на понятието "обществен превоз", посочена в § 1, т. 3 ДР на ЗАвтП, той представлява дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на Закона за автомобилните превози за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга. В конкретния случай, видно от приложеното на л. 56 от делото писмено обяснение на С. Савов, на което органът се е позовал, лицето е посочило, че е извършвало превоз на туристи по маршрут к. к. Слънчев бряг - Медово. Това означава, че с описания в заповедта автомобил, собственост на касатора, е извършвана туристическа услуга, т. е. превоз срещу заплащане. Даденото пред административния орган писмено обяснение на водача Савов е годно доказателствено средство предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност приложените по делото договор между ЕТ "ОК Турс-Т. Печева" и "Джей и Джей 2016" ООД за провеждане на мероприятието "Джип сафари" с туристи на ЕТ "ОК Турс-Т. Печева", договор за наем на МПС между Б. Савов и "Джей и Джей 2016" ООД. От приложения въпросен лист на турист, превозван при установяване на нарушението, е установено, че туристът е заплатил 240 лв. на ЕТ "ОК Турс-Т. Печева". Записан е и регистрационният номер на превозното средство. Действително, лицето няма задължение да провежда доказване на отрицателен факт - че не е извършвало обществен превоз на пътници. Но то притежава други процесуални способи да противопостави своите твърдения на констатациите на административния орган. Съдът е достигнал до обоснован извод, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане. По делото е безспорно, че не е притежавал лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Релевантният факт - извършен превоз на пътници срещу заплащане, кореспондира и с отразените в АУАН фактически констатации. АУАН е подписан от двама свидетели, като водачът Савов е изложил възражения единствено относно наличието на валидна застраховка гражданска отговорност. Неоснователни са касационните възражения, че съдът не е съобразил, че издаденото наказателно постановление за установеното с конкретния АУАН нарушение не е влязло в сила. Наказателното постановление е правораздавателен акт, който е издаден в отделно административнонаказателно производство. Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП) са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи. В случая прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. Мярката се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване използването на моторното превозно средство, собственост на Б. Савов, за обществен превоз на пътници срещу заплащане без надлежно разрешение. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд