Решение № 5137 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2017 г.

Решение № 5137 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на Л. В. К., подадена чрез процесуалния му представител адв. В. П. срещу решение № 192 от 07.06.2017 г., постановено по адм. дело № 96/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000415006621-091-001 от 21.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърдена с решение № 15 от 13.01.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е определена отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на "А. Г." ЕООД за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2011 г. по ЗДДС в размер общо на 3 740 673.55 лв., в т. ч. главница 2 534 615.23 лв. и лихви в размер на 1 206 058.32 лв. и задълженото лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП разноски в размер на сумата 20 752.02 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че РА е нищожен, защото в него не са изложени мотиви и по делото не са представени доказателства, че органите подписали заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР), ревизионния доклад (РД) и РА са притежавали квалифициран електронен подпис към датата на подписването им. По делото не е доказано, че задълженото лице е извършило злоупотреба, както и, че от негова страна е налице умисъл да декларира недействителни стойности на дължимия ДДС в подадените СД по ЗДДС. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски по делото за всички инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 752 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С оспорения пред първоинстанционния съд РА е реализирана отговорност на Л. В. К. на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК за неплатени задължения на "А. Г." ЕООД, установени с влезли в сила РА № 121200162 от 28.05.2012 г. за данъчен период м. 07. 2011 г. - ДДС в размер на 450 882.24 лв. и лихва 184 081.61 лв., за данъчен период м. 08.2011 г. - ДДС в размер на 609 555.04 лв. и лихва 853 074.11 лв., по РА № 121103448 от 31.05.2012 г. - за данъчен период м. 09.2011 г. - ДДС в размер на 516 987.05 лв. и лихви 202 148.14 лв. и за м. 10.2011 г. - ДДС в размер на 957 190.90 лв. и лихва 365 858.75 лв., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - В. Т. Установените в тежест на "А. Г." ЕООД задължения за ДДС са в резултат на корекция на декларираните резултати по ЗДДС в ревизираните данъчни периоди заради отказ да се признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит и начисляване на ДДС, за които задълженото лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Според приходната администрация К. е бил управител на "А. Г." ЕООД, като в ревизираните периоди са подавани СД с неверни данни (отчитане на разходи и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит) по фактури за неосъществени доставки. Доколкото с декларациите - СД се осъществява предварително установяване на задълженията за данъци, а декларациите представляват и изпълнително основание, то до установяването на задълженията на дружеството с РА не е съществувало изпълнително основание за събиране на недекларирания данък. Администрацията сочи предприетите действия за обезпечаване и събиране на вземанията. По делото не е било спорно, че Л. В. К. е бил управител на "А. Г." ЕООД през ревизираните периоди за които на дружеството е отказано право на данъчен кредит с влезлите в сила два РА. Между страните е било спорно дали са налице условията по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на К. в качеството му на управител на "А. Г." ЕООД. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Л. В. К. срещу РА № Р-04000415006621-091-001 от 21.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърдена с решение № 15 от 13.01.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е определена отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на "А. Г." ЕООД за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2011 г. по ЗДДС в размер общо на 3 740 673.55 лв., в т. ч. главница 2 534 615.23 лв. и лихви в размер на 1 206 058.32 лв. и задълженото лице е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП разноски в размер на сумата 20 752.02 лв. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционият съд е приел, че задълженото лице е било управител на дружеството и по отношение на него са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Съдът е обсъдил предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска дейност на управител на задължено за данъци лице и въз основа на представените доказателства е приел, че е доказано извършването на вредоносната дейност от ревизираното лице чрез укриване на факти от орган по приходите, както и причинна връзка на такова поведение с вредоносния резултат - препятстваната възможност да се съберат данъците. Решението е неправилно. Неоснователен е доводът на касатора, че в РА липсват мотиви за издаването му. Оспореният в настоящето производство РА отговаря на изискванията за съдържание на ревизионния акт, уредени в чл. 120 ДОПК и в частност на изискванията, визирани в чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. В ревизионния акт и ревизионния доклад, който е неразделна част от него, ясно и недвусмислено са посочени мотивите за издаване на оспорения в настоящето производство РА. По делото са представени множество доказателства, че органите подписали ЗВР, РД и РА са притежавали квалифициран електронен подпис към датата на подписването им, поради което и това оплакване е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е безспорен само първият от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК - ревизираното лице да е било управител на търговско дружество. По силата на чл. 141, ал. 2 ТЗ управителят на търговското дружество го представлява, организира и ръководи дейността му. Това формира и представата му относно сключването и изпълнението на сделките, които по смисъла на ЗДДС са облагаеми. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят (вж. чл. 14, т. т. 1 и 2 ДОПК). Несъмнено главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 ДОПК, тъй като задължението му за данъци е установено надлежно с посочените РА. Ревизираното лице е имало качеството управител в периода на възникване на задълженията. За него като субект на посочената лична отговорност обаче е непротивопоставимо единствено установеното с РА на дружеството. Аргумент в тази посока е разликата във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството от тази на управителя му, която предполага отлика на предмета на доказването при установяването на задълженията с РА от този, при който би отговарял управителят - за него са последиците от несъбирането на задължението по причина на укриването на данни. В ревизионното производство и в съдебното такова не са представени доказателства, че подписването на документите е направено с цел укриването на правнозначими факти и обстоятелства, отразявани в СД. По делото не е доказана и причинно-следствена връзка между поведението на ревизирания субект и несъбраните публични вземания. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице по СИЕ, което е анализирало активите на дружеството към момента на издаване на всеки РА, като е посочило, че същото няма дълготрайни активи, а само краткотрайни такива, стоки, вземания от клиенти парични средства в банки и в брой като общата им сума е в размер на 24 091 813.33 лв., а съответните задължения на дружеството са в размер на 23 644 467.71 лв. Вещото лице е дало заключение, че към датата на издаване на РА дружеството има достатъчно активи, макар и краткотрайни, за да покрият задълженията му. Не е реализиран данъчният фактически състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което не може да се реализира отговорността на ревизираното лице. В настоящия случай, в тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на този състав като основание за реализиране на отговорност. При процесуалната пасивност на органа по приходите, настоящият състав намира за ненастъпили и недоказаните факти от описания фактически състав. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд неправилно е приел, че фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК е доказан и неправилно е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, поради което решението му следва да се отмени, като вместо него се отмени процесният РА. Решението следва да се отмени изцяло и в частта си за разноските. При този изход на делото на задълженото лице следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 12 775 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,