Решение № 2180 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9506/2013 г.

Решение № 2180 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9506/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу решение № 3213 от 13.05.2013 г. по адм. дело № 1778/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Емилия Йончева Димова е отменена негова заповед № 363/23.01.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Димова не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ. Безспорно е, че на Димова е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" за поведение, прието за несъвместимо с добрите нрави, представляващо нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. чл. 17 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и чл. 22 от Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС). Същото се изразява в това, че на 19.09.2012 г. при проверка на ПП № 6 на Терминал № 2 на Летище София, каквато е била задължителна по време на работа за част от митническите служители съгласно приложимите правила за сигурност на гражданското въздухоплаване, Димова демонстративно е съблякла не само сакото си, но и униформената си риза. Извършването на това действие е било установено от предоставения видеозапис без звук, като в дисциплинарното производство служителката е обяснила поведението си с афектираност поради многократността на проверките и тенденциозното отношение на служителите по сигурността. За останалите случаи, които са били предмет на дисциплинарната проверка по постъпилите сигнали срещу служителката, не й е наложено наказание поради недоказаност на твърденията. За да отмени заповедта, АССГ е приел, че органът по назначаването не е спазил задължението си по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, а именно, да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител. По преписката Дисциплинарният съвет е дал становище, че извършеното от Димова нарушение, макар и да представлява израз на неуважение и некоректност при взаимоотношенията със служители на друга администрация на летището, не обосновава съобразно тежестта си налагане на наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. При тези доказателства съдът е счел, че съгласно закона органът следва да мотивира защо налага най-тежкото наказание на служителката, а не бланкетно да посочи обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл в заповедта, без да ги обсъди. Липсата на конкретни мотиви в тази насока препятства съдебния контрол по отношение спазени ли са изискванията на посочената разпоредба. Настоящата инстанция споделя изцяло тези аргументи на първоинстанционния съд, довели до отмяна на уволнителната заповед като незаконосъобразна. Изложените от касатора доводи и възражения не водят до различен извод, поради което не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,