Решение № 5960 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 529/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Кр. Мундова, против решение 293/30.11.2023 г., постановено по адм. дело 669/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Велико Търново, в частта на определените допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. в размер на 1 160,76 лв. и лихви в размер на 264,61 лв. Касаторът обжалва решението на административния съд като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства относно валидността на ревизионния акт (РА) в съответната част и спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.06.2014 г. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част за 2014 г. и по постановяване на ново по същество, с което да бъде потвърден РА съобразно приетата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Претендира присъждане на разноски по делото за две инстанции, съгласно приложен списък с разноските. Ответникът по касационната жалба - М. К. Д., не представя писмен отговор съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмена защита по хода на делото, чрез процесуалния представител адв. Константинова, я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и проверка на валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с решение 13501/30.10.2020 г., постановено по адм. дело 6931/2020 г. по описа на ВАС е отменено частично решение 414/16.04.2020 г., постановено по адм. дело 921/2017 г. на АС Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания. В производството по адм. дело 669/2020 г., първоинстанционният съд с определение 109/18.06.2021 г. е спрял разглеждането на спора на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, до произнасяне на СЕС по дело С-362/2021. Последното е отменено от ВАС като неправилно с определение 9706/28.09.2021 г. по адм. дело 9086/2021 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно мотивите, не е допустимо никой съд да пререши на въпроса за валидността на оспорения РА, тъй като по него е налице влязло в сила решение на касационната инстанция. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Велико Търново по адм. дело 669/2020 г. е бил РА Р-04000416005391-091-001/28.07.2017 г., поправен с РАПРА П-04000417136564-003-001/14.08.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново и потвърдени с решение 275 от 30.10.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта на установените с него задължения за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2014 г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ЗОВ и лихви за просрочие. За изясняване на точния им размер е назначена ССЕ, чието заключение е прието като част от доказателствения материал в с.з. на 10.02.2021 г. без оспорване от страните. С протоколно определение от с.з. на 17.05.2023 г. е била назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с конкретни задачи по молба на жалбоподателя. Заключението на вещото лице е прието с възражения от процесуалния представител на ответника. След приобщаване на представените доказателства от страните, решаващият съд е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество. За да обяви нищожността на РА в съответната част, съдът е намерил процесуални нарушения на органите по приходите, изразяващи се в неспазване на изискванията за форма при издаването на акта и по-точно, невъзможност да бъдат индивидуализирани авторите на електронните подписи. Според мотивите обстоятелството, че сертификатът на електронния подпис съдържа уникален номер е пречка да се обвърже с подписа на физическото лице, негов притежател, тъй като този номер е неизвестен на трети лица. Посочването на трите имена на титуляра на подписа и електронен адрес, също така не са достатъчни да се изпълнят условията на електронния подпис да е свързан по уникален начин и за неговата идентификация, защото хипотетично е възможно собственикът и управител на едно действащо търговско дружество в гр. Пазарджик (Паша 88 ЕООД В. А. Н., стр. 5, абз. последен от решението) да е подписал спорните официални документи. От друга страна, ТД на НАП Велико Търново не съществува като самостоятелно юридическо лице, а като структурна единица на юридическото лице НАП и не може да бъде страна по договори и титуляр на издадени електронни подписи с автори нейни служители. Според съдебните мотиви, от резултатите по СТЕ в случая не се доказва по безспорен начин свързаността на авторите със съответните електронни подписи, т.е. изпълнението на изискванията по Регламент (ЕС) 910/2014. Като аргументи за отмяна на РА по същество са посочени допълнително Тълкувателно решение 2/2022 г. на ВАС и изтеклия давностен срок за данъчни периоди 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Така постановеното решение от АС Велико Търново е валидно, но недопустимо. На основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, Съдът се е произнесъл по валидността на РА, тъй като служебната проверка на основанията за незаконосъобразност на РА включва и преценка за издаването му от компетентен орган и в съответната форма. Съгласно чл. 177, ал. 3 от АПК решение, с което е отхвърлено оспорване на административен акт е пречка за оспорването му като нищожен, както и оспорването му на друго основание. Неоснователно и неправилно решаващият съд игнорира напълно нормата на чл. 177, ал. 3 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Влязлото в сила решение на ВАС е пречка за оспорването на същия административен акт като нищожен, а следователно и за постановяване на последващ съдебен акт по заявената от жалбоподателя претенция за това на по-късен етап. Силата на пресъдено нещо, уредена в чл. 177, ал. 1 АПК, при наличие на влязло в сила решение препятства пререшаването на въпроса относно валидността на процесния РА Р-04000416005391-091-001/28.07.2017 г. На отделно място следва да се маркира подписването на РА със саморъчен подпис, видно от приложения по делото екземпляр (л. 26-гръб до л. 36). С оглед на изложеното обжалваното първоинстанционно решение е в пряко противоречие както с решение 13501/30.10.2020 г., постановено по адм. дело 6931/2020 г. по описа на ВАС, така и с определение 9706/28.09.2021 г. по адм. дело 9086/2021 г. по описа на ВАС. С него касационната инстанция изрично е извела правните последици от нарушаване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона от АС Велико Търново при по-нататъшното разглеждане на делото съгласно чл. 224 АПК. В потвърдената от ВАС част РА е влязъл в законна сила и никой съд не може да пререши въпроса за валидността на оспорения акт ...включително и чрез спиране на производството, за да прецени тълкуването на общностни разпоредби по отправено преюдициално запитване. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за окончателно произнасяне по същество съгласно решението на ВАС при първата касация и дадените тогава задължителни указания по приложението на материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,