Решение № 14073 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2019 г.

Решение № 14073 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3244/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 292 от АПК и със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РОНСК) – София при Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район (РДНСК - ЮЗР) с правоприемник РДНСК – София срещу решение № 7941 от 31.12.2018 г. по адм. д. № 5637/2017 г. на Административен съд София – град, с което е уважен предявеният от П. Лехчански иск с правно основание чл. 292 от АПК, като е признато за установено по отношение на началника на РДНСК - ЮЗР, че задължението по влезнала в сила заповед № ДК – 02 – СО – 97 от 02.07.2008 г. на началника на Столична РДНСК за премахване на незаконен строеж "остъклен балкон", находящ се в УПИ III – 393, кв. 28 а по плана на гр. София, м. "Хаджи Димитър – 2 част", с административен адрес [улица] не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла давност. С решението Дирекцията за национален строителен контрол е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че 5 годишния давностен срок по чл. 285, ал. 1 от АПК не е изтекъл, тъй като са предприети действия, които прекъсват давността. Твърди, че до извършителя на строежа и новият му собственик Лехчански са отправени покани за доброволно изпълнение, като на Лехчански същата е връчена по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, като посочва, че поканата за доброволно изпълнение е именно действието, което прекъсва давността. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважава иска. Ответника П. Лехчански с писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови посоченият резултат, АССГ е приел, че задължението за премахване на незаконен строеж по влязла в сила заповед за това не следва да е изпълнява поради погасяването му по давност. В мотивите на решението са изложени подробни фактически съображения за датата на влизане на заповедта в сила и предприетите действия от органа по изпълнението след това. Съдът е приел, че давността е изтекла, считано от предприетите от органа по изпълнението действия по принудителното изпълнение на заповедта. Отправените покани за доброволно изпълнение съд е приел, че не прекъсват давността, тъй като не са били връчени на адресатите си по предвидения за това ред. Посочил е, че първата покана за доброволно изпълнение № ЮЗР – 16 – 305 – 01 – 472 от 16.12.2016 г. е адресирана до бившите собственици Т. Томова и Х. Томов, както и до ищеца по делото Лехчански, но тази покана е била съобщена по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ чрез съобщение залепено на адреса на строежа и качено на интернет страницата на ДНСК, без обаче да е бил спазен редът по посочената разпоредба. Приел е, че това е така, тъй като преди да пристъпи до приложението на реда по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ административният орган е бил длъжен да потърси адресатите на известните им адреси, а факта, че не са намерени на тях следва да се удостовери с подписите на две длъжностни лица, а такова удостоверяване няма. Посочил е и че към момента на съобщаването на поканата за доброволно изпълнение по § 4, ал. 2, ищецът Лехчански е бил с регистриран известен адрес, а до този адрес въобще не е било изпращано съобщение. Посочил е, че втората покана за доброволно изпълнение от 19.01.2017 г. по неизвестни причини въобще не е била изпратена до Лехчански. Посочил е, че от значение за спазването на пет годишния давностен срок е от значение не изпращането на поканата за доброволно изпълнение, а получаването й от заинтересованите лица. Поради това е приел, че след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконен строеж 27.03.2012 г. до 25.05.2017 г., когато на ищеца Лехчански е връчено възлагателно писмо, с което е възложено изпълнението на заповедта (т. е. извършено е действие по изпълнението) са изтекли повече от пет години, поради и което е приел, че заповедта не подлежи на принудително изпълнение, поради изтекла давност. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение (изключване или погасяване), разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание в случая заповедта за премахване на незаконния строеж и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение, както правилно е приел и АССГ. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност – "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285", т. е. законодателят е обвързал прекратяване на давността не с изпращане, а с получаване на поканата за доброволно изпълнение, както е приел и АССГ. От изложеното следва, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК, изпълнителното производство е висящо и давност не тече. Изтеклата погасителна давност се свързва с връчването на поканата за доброволно изпълнение, а не с не с изпращането й, както беше посочено по-горе. Съставът на АССГ законосъобразно е приел, че изпратените покани за доброволно изпълнение през 2016 и 2017 г. не са връчени редовно на адресатите и в частност на ищеца Лехчански. Правилно съдът е приел, че Лехчански е с известен адрес. Връчването на поканата за доброволно изпълнение по реда на § 4 ДР на ЗУТ не е редовно връчване. Тази разпоредба не е приложима в изпълнителното производство, което се регламентира от АПК, не от ЗУТ. Освен това адресатът на заповедта е с известен адрес, както беше посочено и дори да се приеме приложимост на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, то правилен е извода на АССГ, че и връчването по този ред не е било редовно, тъй като не са изпълнени условията на разпоредбата. Това е така, тъй като адреса на Лехчански е известен, а факта, че той не е бил намерен на адреса не е установен по предвидения за ред с подписа на две длъжностни лица. През 2017 г. поканата за доброволно изпълнение е отправена към лица, наследници на бившия собственик, които е починал, но не и до Лехчански, въпреки, че органът е знаел, че още от още от 2008 г. той е собственик на имота. Като и това връчване на поканата не може да се приеме, че е уведомило Лехчански е прекъснало давността по отношение на него. По изложените съображения е правилен извода на АССГ, че задължението е погасено по давност, поради и което правилно е уважил предявения пред него иск по чл. 292 от АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация Лехчански за присъждане на разноски и като доказано същото следва да бъде уважено, като ДНСК следва да бъде осъдена да му заплати разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение