Решение № 8451 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 792/2021 г.
ВАСПето отделение13.07.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Манчев за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ОСТАВЯ В СИЛА решение 1445 от 29.10.2020 г. по адм. дело 1363/2020 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е отменен изричен отказ на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, обективиран в акт с изх. 94-00-737/19/10.01.2020 г., да уважи искане по заявление вх. 94-00-737/30.12.2019 г. на Е. Манчев за заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван дружествен договор по партидата на Дрийм Криейтърс ООД, раздел Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и са присъдени разноски в полза на оспорващия. ОТМЕНЯ решение 1445 от 29.10.2020 г. по адм. дело 1363/2020 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която преписката е изпратена на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението и вместо него постановява: ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни Агенцията по вписванията, за ново произнасяне по заявление вх. 94-00-737/30.12.2019 г. на Е. Манчев за заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван дружествен договор по партидата на Дрийм Криейтърс ООД, раздел Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, съобразно указанията на съда. ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на адвокат Т. Димитрова сумата от 500 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията срещу решение 1445 от 29.10.2020 г. по адм. дело 1363/2020 г. на Административен съд Бургас. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил изричен отказ, обективиран в писмо изх. 94-00-737/19/10.01.2020 г., на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията да уважи искане, направено със заявление вх. 94-00-737/30.12.2019 г. от Е. Манчев за заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван дружествен договор по партидата на Дрийм Криейтърс ООД, раздел Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В тази връзка излага подробни съображения за реда и основанията, на които Агенцията по вписванията обработва личните данни на лицата, които подлежат на вписване, обявяване или заличаване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в качеството й на администратор на лични данни. Изтъква, че водещ принцип при осъществяване на тази дейност е принципът на диспозитивното начало, като в регистъра се вписват единствено обстоятелства, които са заявени за вписване, както и актове, представени за обявяване само по инициатива на нормативно определен кръг лица, които съгласно закона могат да бъдат заявители. Алтернативно излага доводи, че с оглед начина на получаване на данните и строго регламентираните правомощия, Агенцията по вписвания не може да определя целите и средствата на това обработване, поради което се явява получател на тези данни по смисъла на член 4, параграф 9 от Общия регламент за защита на данните. Счита, че субектът на данни може и следва да упражни правата си в предвидената в Закона за защита на личните данни форма, съгласно чл. 37б и чл. 37в пред администратора на данни, а именно - търговецът, по чиято инициатива е започнало регистърното производство, позовавайки се на Становище ПНМД-01-116
от 01.02.2021г. на Комисията за защита на личните данни. Сочи, че Агенцията по вписванията няма право да извършва вписвания, отбелязвания и заличавания, които не са направени в рамките на регистърното производство, респ. не са заявени от лице, което е оправомощено да иска извършване на вписвания или обявявания в регистъра. Намира, че съдът неправилно е възприел правото на изтриване по член 17 от Общия регламент за защита на данните като безусловно и в нарушение на съдопроизводствените правила не е изяснил всички обстоятелства в тази връзка. Излага доводи, че правото на изтриване по Общия регламент за защита на данните не може да намери приложение по отношение на данни на физически лица, които се съдържат в обявени в ТРРЮЛНЦ извън предвидената в регистърното производство процедура. При тези съображения, развити подробно в касационната жалба, пледоарията по същество и писмени бележки иска да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Е. Манчев, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.За да се произнесе по съществото й, приема следното:
Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон и е обосновано.
По делото са установени следните фактически обстоятелства:
Е. Манчев е подал заявление вх. 94-00-737/30.12.2019 г. до Агенцията по вписванията, с което е заявил, че в качеството си на субект на данни упражнява правото си на изтриване/заличаване на лични данни пред Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ, в качеството й на администратор на лични данни. В заявлението си е посочил, че е съдружник в дружеството Дрийм Криейтърс ООД. При справка в Търговския регистър по партидата на дружеството установил, че в полето Актуален учредителен акт е публикуван дружественият договор на дружеството с всички лични данни на съдружниците. Поискал е личните му данни да бъдат изтрити/заличени, по начин, който не позволява да бъде идентифициран пред трети лица. Заявил е, че ако се счете, че е предоставил личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от Закона за Търговския Регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, то оттегля съгласието си.
С оспореното писмо изх. 94-00-737/119 от 10.01.2020 г., подписано от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, на заявителя е отговорено, че съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ всеки търговец и всяко юридическо лице с нестопанска цел са длъжни да поискат да бъдат вписани в ТР, съответно РЮЛНЦ като заявят подлежащите на вписване обстоятелства и представят подлежащите на обявяване актове. Дейностите по регистрация, воденето, съхраняването и достъпа до ТРРЮЛНЦ безспорно представляват дейности по обработване на лични данни, съгласно член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец, чиито реквизити, начин и ред на попълване са уредени в Наредба 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (НВСДТРРЮЛНЦ), издадена от министъра на правосъдието. Дружественият договор на Дрийм Криейтърс ООД е обявен въз основа на подадено заявление за вписване на промени с вх. рег. 20190814104247 от 14.08.2019 г. в ТРРЮЛНЦ. Към заявлението не е приложен препис от дружествен договор със заличени лични данни. Заявителят е уведомен, че е налице възможност да се заяви последващо обявяване на такъв препис от дружествения договор със заявление по образец съгласно приложение Г1 към НВСДТРРЮЛНЦ, като регистърно задължен е управителят на дружеството.
Съдът, при тези фактически обстоятелства, които не са спорни между страните, е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 6, ал. 2, т. 10 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Приел е също, че актът не страда от пороците по чл. 146, т. 2 и 3, но е материално незаконосъобразен.
Съдът е посочил, че Агенцията по вписванията, при упражняване на дейността по чл. 3, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, обработва личните данни на субектите в качеството на администратор на лични данни. С оглед правилото на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, според което обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена, във връзка с чл. 115, ал. 3 от Търговския закон, съдът е приел, че личните данни, които подлежат на обявяване като законово изискуем реквизит на дружествения договор са имената на съдружниците.
Съдът е обсъдил текстовете на чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ и е достигнал до извод, че въведената в чл. 13, ал. 9 презумпция за съгласие на лицата, чиито лични данни се обработват от Агенцията по вписванията, при предоставяне на публичен достъп до тях, противоречи на член 4, параграф 11 и член 6, параграф 1, точка а) от Регламент (ЕС) 2016/679 и практически освобождава администратора от задължението му по член 7, параграф 1 от Общия регламент за защита на данните, когато обработването се извършва въз основа на съгласие, да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни. Подчертал е, че представянето на дружествения договор за обявяване без заверен препис от същия със заличени данни не може да бъде определено като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на определено лице да бъдат обработвани личните му данни. Аргументирал се е, че представянето на документите се извършва от определено от закона лице, а не от всеки от съдружниците и последните нямат контрол върху действията му по отношение на представените документи за вписване и обявяване в регистъра. На следващо място съдът е посочил, че администраторът на лични данни е длъжен да се съобрази със забраната по чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и дори да не е представен препис със заличени данни, е длъжен да ги заличи или преди обявяване на акта да изиска недвусмислено съгласи от субекта на данните.
Съдът е приел, че дори да се сподели тезата на администратора на лични данни за правомерно обработване на данните при презумирано съгласие по 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ, то последвалият отказ за заличаване на лични данни на субекта или поставяне на условие за извършване на това действие противоречи на разпоредбите на член 7, параграф 3 и член 17, параграф 1, точка б) от Регламент (ЕС) 2016/679. В тази насока съдът е посочил, че даденото указание в обжалвания акт заявителят да подаде заявление за обявяване на актове не може да бъде изпълнено от съдружник и отделно от това член 17, параграф 1, буква б) от Общия регламент задължава администратора на данни, а не субекта да предприеме действия по изтриване на данните. При тези съображения съдът е отменил обжалвания акт и изпратил преписката на ответника за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона.
Решението в частта, с която е отменен отказът за заличаване на лични данни на Е. Манчев, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на Дрийм Криейтърс ООД в ТРРЮЛНЦ е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.
Правилно решаващият съд е приел, че оспореният акт по същината си представлява отказ да бъде уважено искането на заявителя за изтриване на личните му данни, публично оповестени в качеството на съдружник в търговско дружество. Този отказ засяга правата и законните интереси на заявителя, поради което подлежи на съдебен контрол. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че писмото не съдържа отказ за уважаване на направеното искане, а уведомява лицето за законовата процедура, която следва да спази, за да постигне желания резултат. Агенцията по вписванията, като администратор на лични данни, е сезирана от физическо лице с искане да бъдат заличени негови лични данни, обявени на сайта на ТР в поле Актуален учредителен акт по партидата наДрийм Криейтърс. Лицето е изложило твърдения, че негови лични данни, които не се изискват по закон са обявени, поради което се иска тяхното изтриване/заличаване. С оспорения акт изпълнителният директор на Агенцията по вписванията е отказал да бъдат предприети действия по заличаване на личните данни на субекта, за които не е предвидено да бъдат обявени публично, по съображения, че не спазен предвиденият в ЗТРРЮЛНЦ ред за това. Обстоятелството, че отказът е мотивиран с разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ е релевантно към преценката за неговата законосъобразност, но не и към правната му характеристика, поради което доводите в касационната жалба в тази насока не се споделят от касационната инстанция.
Противно на изложеното в касационната жалба, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото такова нарушение е само това, което би довело до различен правен резултат. Доказателствената тежест, която се носи от страните е разпределена коректно. В оспорвания административен акт няма позоваване на член 17, параграф 1 от ОРЗД и съдът няма задължение да изследва наличието на изрично посочените в член 17, параграф 1 от ОРЗД основания, при които субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни. Съдът е обсъдил релевантната нормативна уредба и е приел, че административният орган е следвало да извърши преценка на искането на заявителя в съответствие с разпоредбата на член 17 от Общия регламент за защита на данните. При положение, че административният орган не е извършил такава преценка и оспореният акт не е мотивиран с условията по член 17, съдът не би могъл да преценява изпълнението на същите в настоящото производство. Именно поради това преписката е върната с указания да съобрази приложимата нормативна уредба към спорния предмет и в този контекст съдът е изложил съображения относно приложението на член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Правилно решаващият съд е приел, че искането, с което е сезирана Агенцията по вписванията представлява упражняване от страна на заявителя на правото му на изтриване на лични данни, изрично регламентирано в член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът, при точно определения предмет на искането и съответно на спора по делото, правилно е преценил, че регистърното производство и производството по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 са две отделни административни производства, протичащи при различни условия и ред. Поради това аргументите на администратора на лични данни, свързани с реда и основанията за вписване, заличаване и обявяване на данни в Търговския регистър не могат да обосноват законосъобразността на отказа на същия да разгледа и се произнесе по заявлението за заличаване на лични данни на плоскостта на нормативната уредба за защита на личните данни.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ Търговският регистър и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според ал. 2 на същия член обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Законът посочва подлежащите на вписване обстоятелства в чл. 4, подлежащите на обявяване актове в чл. 5 и задължението за заявяване и представяне в чл. 6. В чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ е регламентиран редът за вписване, заличаване и обявяване. Законът не съдържа уредба на случаите, в които физически лица поискат да упражнят правата си по член 17 ОРЗД и това е логично, тъй като урежда регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях чл. 1, ал. 1. Упражняване на правата на субекта на данни и задълженията на администраторите в тази връзка, са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и в Регламент (ЕС) 2016/679. Както вече се посочи, в обжалвания акт органът се е позовал на уредбата, съдържаща се в ЗТРРЮЛНЦ, с каквото искане той не е бил сезиран. Ето защо администраторът на лични данни, в каквото качество е сезиран, както правилно е приел решаващият съд, не е изпълнил задължението си по член 12 ОРЗД да се произнесе по подаденото заявление. Ако Агенцията по вписванията, като администратор на лични данни, е считала, че заявлението, с което е сезирана, не отговаря на изискванията на член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, е следвало по общите правила на административното производство да поиска уточнение от заявителя. Вместо това, административният орган е издал акт, в който липсват фактически и правни мотиви, относими към заявлението, с което е сезиран. Както съдът правилно е констатирал, същият няма и необходимото съдържание на произнасяне на администратор на лични данни по реда на член 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Препращането на субекта на лични данни да реализира искането си чрез управителните органи на дружеството не е съобразено с обстоятелството, че същият не действа като съдружник, а като физическо лице. Доводите в касационната жалба, че със заявлението се иска заличаване на всички данни, са относими към преценката кои лични данни попадат в кръга на задължителните за обявяване и кои са извън тях, която органът следва да направи след връщане на административната преписка при произнасяне по заявлението на касационния ответник.