Решение № 3571 от 4.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. С. Ангелова от гр. София, чрез адвокат Р. Савов обжалва решение 6362/04.11.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 2917/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт Р-22002220000890-091-001/07.10.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София за ангажирана отговорност на основание чл.19, ал. 1 и 2 ДОПК за задължения на Фулстрой Комерс ЕООД в размер на 343 443.26 лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът законосъобразно е приел, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК, с които е мотивиран ревизионния акт, но вместо да уважи жалбата и да отмени акта, необосновано е приел, че отговорността следва да се носи на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК. В тази връзка излага съображения, че отговорността на физическите лица по чл. 19 ДОПК е особена и извънредна отговорност, което предполага всички предпоставки за ангажиране на такава отговорност да бъдат установени в хода на ревизията и в ревизионния акт точно да е посочена конкретната законова разпоредба (алинея, предложение) въз основа на която се реализира отговорността. На това основание, счита, че първоинстанционният съд е следвало да ограничи преценката си за законосъобразност до основанията, посочени в ревизионния доклад и ревизионния акт. Излага и съображения за противоречие на решението с материалния закон, дори и да се приеме, че отговорността може да бъде търсена в хипотезата на чл. 19, ал.2 ДОПК. В подкрепа на тези аргументи, сочи, че отговорността може да се ангажира за задължения, съществували и установени по времето, когато третото лице е било управител, в случая до 30.03.2016 г. В решението е прието, че задълженията на дружеството се отнасят за периода 01.12.2012 г. 31.12.2015 г., но тези задължения са установени с ревизионен акт от 27.07.2016 г., когато ревизираното лице не е управител на дружеството. Задълженията на дружеството главен длъжник не се дължат на декларирани неверни данни, а на непредставяне на доказателства от трети лица доставчици. Поддържат се и доводи за необоснованост на решението, тъй като е абсолютно неясно, защо съдът приема, че изтеглянето в брой на парични средства (от банковата сметка на дружеството) представлява скрито разпределение на печалба. По делото не са налице доказателства, че всяко теглене на суми от банковите сметки на дружеството отива в полза на ревизираното лице жалбоподател. В ревизионния доклад са посочени две конкретни суми 22 958.68 лева и 20 000 лева, които са изтеглени в период, различен от периода, за който се твърди, че дружеството е извършвало фиктивни плащания към конкретно изброени доставчици. Вещото лице след проверка е установило, че изтеглените суми са послужили за погасяване задълженията на дружеството или са постъпили и съответно осчетоводени в касата на дружеството. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски. Подробни съображения за липса на предвидените в чл. 19 ДОПК предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното трето лице са изложени в представени по делото писмени бележки от адв. Р. Савов. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез юрк. М. Василева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение, по съображения, че съдът е установил фактическия състав на отговорността по чл. 19 ДОПК. Прави възражение срещу размера на претендираните от насрещната страна разноски за държавна такса, които надвишават размера на таксата, определен в закона. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, с който е ангажирана отговорност на С. Ангелова в качеството й на управител на Фулстрой комерс ЕООД за задължения на дружеството за ДДС за периода 01.12.2012 г. 30.03.2016 г., корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г., задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО УПФ, ЗО като осигурител и задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ в общ размер на 343 433.26 лева на основание чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК. Органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства за реализиране на отговорност на лицето, в качеството му на управител на задълженото юридическо лице както в хипотезата на ал.1, така и по ал. 2 на чл. 19 ДОПК. С обжалваното съдебно решение, съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че условията за ангажиране отговорност на ревизираното лице по чл. 19, ал.1 ДОПК не са доказани, но са установени предпоставките за отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК. В мотивите си съдът е посочил, че установяване на отговорност в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на следните кумулативни предпоставки/ 1/ субект на отговорността да е трето лице - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или търговски пълномощник; 2/ съществуването на задължение на задължено юридическо лице по чл. 14, т.1 или 2 ДОПК (за данъци или осигурителни вноски); 3/ действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител; 4/ причинно следствена връзка вследствие укриването на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Посочено е, че отговорността се реализира при невъзможност вземането да бъде събрано от главния длъжник и е в размер на непогасеното задължение. От доказателства по делото съдът е установил, че са изпълнени първите две предпоставки С. Ангелова е управител на Фулстрой комерс ЕООД за периода от 28.02.2012 г. до 05.04.2016 г. и за посочения период на Фулстрой комерс ЕООД са установени данъчни задължения с влязъл в сила ревизионен акт Р-22220616000113-091-001/27.07.2016 г. В мотивите съдът е посочил, че с този ревизионен акт на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 225 530.71 лева и лихви от 52 727.30 лева за данъчни периоди от 16.03.2012 г. до 30.11.2015 г., резултат от отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал.1, т. 5 ЗДДС. По отношение на задълженията за периода от 16.03.2012 г. до 30.11.2012 г. е прието, че е изтекъл преклузивният срок по чл.109 ДОПК за образуване на ревизионно производство, поради което тези задължения са изключени от обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК на С. Ангелова и първоначално издаденият й ревизионен акт в тази част е обявен за нищожен при обжалването му по административен ред. Поради това отговорността по чл.19 ДОПК с оспорения ревизионен акт е за задължения за ДДС, установени с влязъл в сила ревизионен акт на дружеството за периода 01.12.2012 г. 30.11.2015 г. В мотивите на решението са изброени и останалите задължения на "Фулстрой комерс" ЕООД, установени при ревизията по подадени декларации: за корпоративен данък в размер на 544.27 лева по ГДД за 2015 г.; за ДДС по СД по ЗДДС за периода м.01 м.03.2016 г. в размер на 11 615.49 лева; за данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) за м.07.2015 г. и 01.01.2016 г. 31.03.2016 г. в размер на 995.77 лева; ДОО за м.02,03,04,05,07.2015 г. и м.01-03.2016 г. 5 354.17 лева; вноски за здравно осигуряване за м.07.2015 г. и м.01-03.2016 г. 920.10 лева и вноски за ДЗПО-УПФ за м.02 и 03.2016 г. - 167.02 лева по декларации обр. 1 и 6 за възнаграждения по трудови правоотношения. За да обоснове извод, че не са налице основания за ангажиране отговорност в хипотезата по чл. 19, ал. 1 ДОПК съдът е приел, че не е установено действие на ревизираното лице в качеството му на управител на задълженото юридическо лице по укриване на факти и обстоятелства от значение за събиране задълженията на дружество и причинно следствена връзка невъзможността за събиране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски да се дължи на укриването на факти и обстоятелства от страна на управителя. В тази връзка в решението са изложени съображения, че подаването на справки декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за осъществени доставки, за които в ревизионно производство е установено, че не са декларирани приходи и не е начислен дължим ДДС, не представлява укриване на факти и обстоятелства от управителя по смисъла на чл.19, ал.1 ДОПК. Според съда представянето на ревизионния акт на дружеството за установени задължения по ЗДДС резултат от отказ на данъчен кредит и само позоваването на този акт не е достатъчно да се установи при условията на пълно и главно доказване поведението на ревизираното лице по укриване на факти и обстоятелства. Посочил е, че подаването на справка декларация по ЗДДС с посочена цена на доставката, за която има издадена фактура и която доставка е приета за нереална впоследствие при ревизия на дружеството получател, не може да се определи като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ДОПК. За отговорността в тази хипотеза релевантната връзка е между поведението на управителя и несъбирането на задълженията на дружеството. Съдът се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд по аналогични случаи. Посочил е и съдебната практика, според която управителят на търговско дружество, който го управлява и представлява съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 ТЗ, е субект на укриването на факти, проявено в пропускът в СД по ЗДДС да се декларират всички доставки или в посочването на занижен финансов резултат в ГДД , но е посочил, че и в този случай следва да е налице причинно следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството, каквато в случая не е установена. За да приеме, че ревизионният акт е законосъобразен, съдът е обосновал извод, че е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. В мотивите си е посочил, че ревизираното лице в качеството си на управител на Фулстрой Комерс ЕООД е субект на отговорността и в тази хипотеза, за публични задължения на дружеството, възникнали в периода 01.12.2012 г. 30.11.2015 г. Като основание за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е определил недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Посочил е, че отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респективно до намалението на имуществото. За приложима в конкретния случай е приел разпоредбата на чл.19, ал. 2, т. 1 ДОПК, според която действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Според съда относима е хипотезата на безвъзмездно отчуждаване на имущество на главния длъжник. Наред с това е изложил мотиви за понятието скрито разпределение на печалбата, което е тълкувал съгласно легалната му дефиниция в § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО и е приел, че извършените от С. Ангелова тегления на всички налични суми по банковите сметки на дружеството представляват такова скрито разпределение на печалба. От фактическа страна е възприел констатациите при ревизията за движенията по банковите сметки на дружеството, според които от постъпващите суми от контрагенти, от ревизираното лице са изтеглени в брой 360 000 лева за 2015 г., а за първите три месеца на 2016 г. (м.01, 02 и 03.2016 г.) са изтеглени в брой общо 120 000 лева. На 30.03.2016 г. преди прехвърляне на дружествените дялове на П. Димитров е изтеглена в брой сумата 20 000 лева, постъпила на същата дата по банковата сметка на дружеството като частично плащане от Артстрой АД по фактура 384/30.03.2016 г. На 31.03.2016 г. по сметката на дружеството е получено плащане в размер на 22 958.68 лева по фактура 385/30.03.2016 г. Сумата е изтеглена в брой от С. Ангелова на същата дата. Според съда няма доказателства, че паричните средства в действителност са постъпвали в касата на дружеството и такива не са постъпвали и по банковите му сметки. Не е установява с изтеглените парични средства да са погасявани задължения на дружеството или да са ползвани за дейността му. Съдът е приел, че изтеглените в брой суми са в по-голям размер от установените на дружеството публични задължения, което се потвърждава и от заключението на съдебно счетоводната експертиза, според което изтеглените суми са достатъчни за заплащане на задълженията по ревизионния акт на Фулстрой комерс ЕООД. В мотивите си съдът е посочил, че релевантни за отговорността по чл.19, ал. 2 ДОПК са само изчерпателно изброените действия, намаляващи имуществото на задълженото лице. Приел е, че само по отношение на твърдените от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т.1 и 2 ДОПК. Според съда от представляващите скрито разпределение на печалба действия е намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на извършените плащания. Приел е, че не се твърди и не се установява друга причина за непогасяване на публичните задължения. От установеното при ревизията и от съдебно счетоводната експертиза, съдът е обосновал извод, че дружеството не притежава имущество недвижими имоти, МПС, авоари по банкови сметки или ценни книжа. Не е установено да е налична заявената в каса сума при прехвърляне собствеността на дружеството. От тези обстоятелства съдът е приел, че е налице обективна невъзможност за ефективно провеждане на принудително изпълнение спрямо задълженото юридическо лице. Задълженията на дружеството не са погасени и към момента на съдебното производство по обжалване на процесния ревизионен акт. Не са и разсрочени. От дирекция Събиране дългът е категоризиран като несъбираем. Съдът е приел, че е налице недобросъвестност на С. Ангелова, както и причинно следствена връзка между непогасяването на задълженията на дружеството и извършените от нея действия, представляващи скрито разпределение на печалба. Този извод е обоснован със съображения, че само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело решението за погасяване на задълженията с наличното и достатъчно имущество. У това лице е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към момента на извършване на намаляващите имуществото действия, за разполагаемото имущество на дружеството и за естеството на извършените действия - тегления на всички средства от банковите сметки на дружеството преди прехвърлянето му на П. Димитров. Установено е, че към 31.03.2016 г. крайното салдо по банковата сметка на дружеството е 0.08 лева. Това, наред с продължителния период на неизпълнение на периодично възникващите и то при налично имущество за пълно или частично погасяване, според съда, изключва добросъвестността. Аргумент за недобросъвестност на ревизираното лице съдът е почерпил и от действията на управителя по прехвърляне на дружеството и регистриране на ново дружество с почти същото наименование "Фулстрой комерс 1" ЕООД. Според съда получените от ревизираното лице изтеглени суми в брой са в размер, надвишаващ задълженията на "Фулстрой комерс" ЕООД. В резултат на така извършените разпоредителни действия със средства, несвързани с основната дейност на дружеството е настъпило намаляване на имуществото му и то в значителен размер. С извършените действия тегления на суми в брой, прехвърляне на дружеството и довеждането му до състояние да не извършва дейност се установява умишлено намаляване имуществото на дружеството, което препятства изплащането на задълженията му. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на ревизираното лице на основание чл.19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на Фулстрой комерс ЕООД. Съдът се е произнесъл и по възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 171, ал.1 ДОПК и е приел, че е неоснователно. Посочил е, че 5-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2014 г. Този срок е спрян на основание чл. 172, ал.1, т.1 и 4 от ДОПК за периода на възлагането на ревизия до издаването на ревизионния акт и за срока на неговото обжалване, поради което не е изтекъл. В тази връзка съдът е посочил, че ревизията е повторна във връзка с решение 103/21.01.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град София, с което е отменен предходен ревизионен акт и преписката е върната за нова ревизия, възложена със заповед от 13.02.2020 г. Решението е неправилно постановено, поради нарушение на материалния закон. С оспорения ревизионен акт е ангажирана отговорност на трето лице, в качеството му на управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК за задължения на юридическото лице за ДДС, корпоративен данък, както и за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и задължителни осигурителни вноски, които е задължено да удържа и внася по закон, на основание чл.19, ал. 1 и 2 ДОПК. В мотивите на ревизионния акт и ревизионния доклад отговорността на С. Ангелова за задълженията на Фулстрой Комерс ЕООД изрично е обоснована и на основание чл.19, ал. 2 ДОПК, в хипотезата на извършени тегления на парични средства от банковите сметки на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба. Поради това неоснователно се явява основното възражение в касационната жалба, че съдът се е произнесъл за наличие на основания за ангажиране на отговорност на ревизираното лице в хипотеза по чл.19, ал. 2 ДОПК, без такива да са посочени в акта. В случая съдът е извършил проверката за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК въз основа на фактическите и правни основания, послужили за издаването на ревизионния акт за ангажирана отговорност както по ал.1, така и по ал. 2 на чл. 19 от ДОПК. Не се установява разлика между обстоятелствата, установени при ревизията и посочени в доклада и в ревизионния акт като основания за реализиране на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК и тези въз основа на които съдът е постановил решението си. В чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата й по време редакция от ДВ бр. 105/2005 г. и ДВ бр. 94/2015 г., в сила от 01.01.2016 г., е предвидена лична и субсидиарна отговорност на трето лице в качеството му на управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, което недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Съгласно тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. на ОССК на Върховния административен съд, по т.д. 7/2019 г. отговорността на третото лице включва установеното задължение за лихви на задълженото юридическо лице - главен длъжник. На основание чл. 21 ДОПК отговорността по чл.19 ДОПК се установява с ревизионен акт. По силата на чл. 109, ал. 1 ДОПК производство за установяване на задължения по този кодекс не се образува, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Срокът е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно при проверката за законосъобразност на ревизионния акт. В конкретния случай първоинстанционният съд не е съобразил, че за задълженията за ДДС за периода от м.12.2012 г. до м.11.2013 г., срокът по чл.109, ал.1 ДОПК е изтекъл към момента на образуване на ревизионното производство. За тези задължения е следвало да бъде подадена СД по ЗДДС до 14-то число на следващия месец, поради което срокът за образуване на ревизионното производство за издаване на ревизионен акт по чл. 21 от ДОПК е започнал да тече от изтичането на 2013 г. т.е. от 01.01.2014 г., и е изтекъл на 01.01.2019 г. Ревизионното производство за ангажиране отговорност на С. Ангелова е започнало на 07.01.2019 г. когато е връчена заповед за възлагане на ревизия Р-22220618007711-020-001/12.12.2018 г. за образуване на първоначалната ревизия. Съгласно константната съдебна практика по тълкуване и прилагане на чл.109, ал.1 ДОПК релевантен е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а не моментът на издаването й. Само на това основание оспореният ревизионен акт, в частта, в която е ангажирана отговорност на С. Ангелова за задълженията на Фулкомерс Строй ЕООД за ДДС в общ размер на 65 842.35 лева за данъчни периоди м.12.2012 г. м.11.2013 г. и съответните лихви от 49 108.82 лева, е незаконосъобразен и е следвало да бъде отменен. За тези задължения е основателно и възражението за изтекъл 5-годишен погасителен давностен срок по чл.171, ал.1 ДОПК на 01.01.2019 г., считано от 01.01.2014 г. и преди започване на ревизията по чл.19 ДОПК на 07.01.2019 г. По отношение на останалите задължения за ДДС за данъчни периоди от м.12.2013 г. до м.11.2015 г., както и за корпоративен данък за 2015 г., за данък върху доходите на физическите лица по трудови и приравнени на тях правоотношения, осигурителни вноски за ДОО ЗО и ДЗПО УПФ за отделни периоди на 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 228 482.09 лева, срокът по чл.109, ал.1 ДОПК е спазен при издаването на оспорения ревизионен акт. За тези задължения правилно съдът е приел, че не е изтекла и погасителната давност по чл.171, ал.1 ДОПК към момента на издаване на акта на 07.10.2020 г., тъй като е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 и 4 ДОПК. Изложените в касационната жалба оплаквания са относно преценката на първоинстанционния съд за наличието на основания за ангажиране отговорност по чл.19, ал. 2 ДОПК. Правилно съдът е приел, че С. Ангелова е субект на отговорността по чл. 19 ДОПК в качеството й на управител на Фулстрой Комерс ЕООД в периода от 28.02.2012 г. до 05.04.2016 г. Законосъобразен е и крайният извод на съда, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.14, т. 1 и 2 ДОПК има непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и съответните лихви за забава общо 228 482.09 лева. При постановяване на обжалваното решение съдът неправилно е обсъждал само задълженията за ДДС за периода 01.12.2012 г. до 30.11.2015 г. С оглед на изложеното по-горе за нарушение на чл.109, ал. 1 ДОПК, релевантни за отговорността на управителя по чл. 19 ДОПК са задълженията за ДДС и съответните лихви за данъчни периоди от м.12.2013 г. до м.11.2015 г., които са установени с влезлия в сила ревизионен акт от 27.07.2016 г. Релевантни са и задълженията по декларации, подадени от Фулстрой Комерс ЕООД в общ размер на 19 596.82 лева и съответните лихви. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че са изпълнени останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.2 ДОПК. По силата на чл. 20 от ДОПК в случаите по чл.19 ДОПК, обезпечението и принудителното изпълнение следва да се насочи първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. По делото е приложена справка за проучване имущественото състояние на Фулстрой Комерс ЕООД от 12.06.2017 г., според която дружеството не разполага с имущество, а по данни от информационните системи на НАП не разполага и с амортизируеми активи. В справката е отразено налагането на предварителни обезпечителни мерки спрямо задълженото юридическо лице запор върху банкова сметка в Първа инвестиционна банка на 06.04.2016 г., продължен до 24.08.2016 г., с отбелязване, че сметката е без авоар. Не са налице доказателства за налагане на други обезпечителни мерки, след изтичане на посочения срок. В справката не са посочени данните от счетоводството на Фулстрой Комерс ЕООД за имущественото му състояние. От представената с административната преписка оборотна ведомост се установява, че към 30.11.2015 г. дружеството е разполагало със строително скеле на стойност 174 360 лева, осчетоводено по сметка 204 Машини, съоръжения и оборудване. Скеле строително на стойност 133 895.07 лева е декларирано от Фулстрой Комерс ЕООД пред органите по приходите в справка 3 от 29.01.2016 г. за наличните машини, стоки, оборудване, стопански инвентар. С приемо предавателен протокол от 01.04.2016 г. на новия едноличен собственик на капитала, е предадена касова наличност на дружеството в размер на 152 967.65 лева към 31.03.2016 г. Тези обстоятелства са посочени в ревизионния акт и в ревизионния доклад като част от основанията на решаващия орган за връщане на преписката за нова ревизия, но не са взети предвид при ангажиране отговорността по чл. 19 ДОПК на ревизираното лице. По делото не са налице данни и доказателства за предприето обезпечение или принудително изпълнение по отношение на посоченото имущество на юридическото лице, което е в общ размер на 286 862.72 лева. Представените доказателства са за наложени обезпечителни мерки върху имуществото на ревизираното трето лице, не и върху имуществото на дружеството. При наличието на друго имущество на задълженото юридическо лице, което по размер е достатъчно да покрие задълженията за данъци и осигурителни вноски и съответните лихви в общ размер на 228 482.09 лева, неправилно първоинстанционният съд е приел, че тегленето на парични суми в брой от управителя от банковите му сметки е довело до намаляване на имуществото на дружеството и е причината за непогасяване на тези задължения. Освен това в ревизионния акт е посочен общият размер на изтеглените суми от ревизираното лице 360 000 лева за 2015 г. и 120 000 лева за първите три месеца на 2016 г., без да е съобразено, че се касае за периодични тегления на различни по размер суми. При издаването на ревизионния акт за сумите, изтеглени през 2015 г. не е изследвано кореспондират ли по време с установените/декларираните и непогасени задължения на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Вещото лице, на база представените по делото хронологични счетоводни регистри на дружеството до 30.11.2015 г. е дало заключение, че извършените тегления са осчетоводявани по дебит сметка 501 Каса срещу кредит сметка 503 Банка валута, с основание каса и банкова такса. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба. С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон съдът е приел, че са установени кумулативните предпоставки по чл. 19, ал.2 ДОПК за ангажиране отговорност на ревизираното лице за задължения на Фулстрой Комерс ЕООД. В тази връзка следва да се допълни, че от събраните по делото доказателства е установена недобросъвестност на С. Ангелова при тегленето на две суми през м.03.2016 г. на сумата 20 000 лева, изтеглена на 30.03.2016 г., на датата на сключване на договора за продажба на дружествените й дялове от капитала на Фулстрой Комерс ЕООД и на сумата 22 958.68 лева, изтеглена на 31.03.2016 г., преди вписване на прехвърлянето на дружествените дялове в търговския регистър. Към момента на теглене на тези суми у ревизираното лице е налице знание както за наличностите по банковите сметки на дружеството и размера на изтеглените суми, така и за съществуването и размера на задълженията му за данъци и осигурителни вноски по подадените от нея като управител, СД по ЗДДС и декларации обр. 1 и 6 в общ размер на 19 596.82 лева и съответните лихви. Установено е също, че на 01.04.2016 г. Ангелова е регистрирала друго дружество с фирма Фулстрой Комерс 1 ЕООД, в което е едноличен собственик на капитала и управител. Така установената недобросъвестност на ревизираното лице, сама по себе си не е достатъчна да се ангажира отговорността й за непогасените задължения на юридическото лице по подадените декларации в общ размер на 19 596.82 лева и съответните лихви, предвид кумулативния характер на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК и неизпълнение на изискването за поредност по чл. 20 ДОПК, обезпечението и принудителното изпълнение да се насочи първо върху имуществото на дружеството. По делото не са установени и условията за ангажиране на отговорност на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отмяна на оспорения ревизионен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На касационния жалбоподател се дължат сторените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 16 910 лева, от които платени държавни такси в размер на 10 лева и съответно 1 700 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на 600 лева и платено адвокатско възнаграждение за защита от един адвокат в размер на 8 400 лева пред първата инстанция и в размер на 6 200 лева пред касационната инстанция. Разноските следва да бъдат възложени на Национална агенция за приходите, която на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК е юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган ответник по делото. Основателно е възражението на процесуалния представител на ответника по касация за прекомерност на внесената държавна такса за касационно обжалване. Видно от преводното нареждане по настоящото дело е внесена държавна такса в размер на 2 747.55 лева съгласно указанията на първоинстанционния съд, дадени с разпореждане от 24.11.2021 г., която нахвърля максималния размер на дължимата държавна такса по дела с определен материален интерес от 1 700 лева съгласно чл. 227а, ал. 3 АПК. Разликата над тази сума не подлежи на присъждане, а на възстановяване като недължимо платена. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,