Решение № 10223 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10490/2010 г.

Решение № 10223 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10490/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Тамара Леонидовна Рускова, гр. Кричим, ул. "Лиляна Димитрова" № 22 срещу решение № 152 от 07.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. С оспорваното решение Комисията установила, че спрямо Тамара Рускова не е извършено нарушение на чл. 4 и 5 от Закона за защита от дискриминация по признаците "гражданство" и "произход" от страна на Алекси Митков Перошински - директор на основно училище "Св. св. Кирил и Методий", с Куртово Конаре, община Стамболийски, област Пловдив. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Комисията неправилно ценила доказателствата по преписката и въз основана това направила необоснован извод в противоречие на материалния закон. Не отчела, че самият Алекси Перошински има наложени дисциплинарни наказания за неспазване на трудовата дисциплина, поради което не може да изисква спазването й от подчинените си. Не отчела, че досежно твърдението за подстрекаване на учениците доказателства са изложени в писмо, изх. № 1568 от 29.03.2010 г. на Районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Стамболийски и нейна жалба от 05.03.2010 г. Твърди, че комисията неправилно ценила свидетелските показания. Сочи, че същите следва да бъдат отхвърлени, тъй като не отговарят на истината. Счита, че твърдението за тормоз е доказано с оглед приложените нейни жалби и предупреждение на прокуратурата. Невярно твърди, че е и становището на инспектор Рупчева от детска педагогическа стая. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което уважи искането й за установяване на дискриминация под формата на тормоз. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Възраженията, че оспорваното решение е незаконосъобразно противоречат на доказателствата по делото. От събраните по преписката доказателства не може да се направи обоснован извод за осъществена спрямо Рускова дискриминация. Установени са лоши отношения между жалбоподателката и директора на училището, но те не представляват дискриминационно третиране. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Заинтересованата страна - Алекси Митков Перошински, счита жалбата за неоснователна. Ангажираните по преписката доказателства от жалбоподателката не доказват дискриминационно поведение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на Тамара Рускова от 18.11.2009 г. Жалбоподателката работила като учител по английски език в основно училище "Св. Св. Кирил и Методий", с. Куртово Конаре. По националност се самоопределя като рускиня и твърди, че е гражданин на Руската федерация. Заинтересованата страна е директор на същото основно училище. В периода 14.04.2009 г. до 29.10.2009 г. Рускова била в отпуск по болест. След завръщането си твърди, че липсвали план за работата през първия срок, безплатните учебници, че бил намален нормативът й за учебни часове. С жалбата до Комисията твърди също, че била подложена на тормоз от заинтересованата страна, която имала обидно поведение спрямо нея на основата на произхода и гражданство й. Твърди, че директорът посещавал без причина часовете й, настройвал учениците срещу нея, викал я в кабинета си, отправял й забележки, включително и на педагогически съвет, изолирал я от учителския колектив, не я пущал на обучения. За установяване на твърденията Комисията изискала становище от директора на училището. Същият твърди, че плана за работа е приет още на 14.09.2009 г., че забележките са отправяни с оглед оценката на Рускова, дадена от експерти на регионалния инспекторат по образованието, че намалението на часовете е в резултат на намаления брой ученици, като сочи, че на Рускова е възложил 602 часа, т. е. намалил е часовете с 42, а на другия преподавател е определил 192 часа. Отрича да е подстрекавал ученици към неподчинение и некоректно поведение спрямо Рускова. По делото са приложени писмено изразено несъгласие на колектива на училището с твърденията в подадената жалба от Рускова, становище на инспектор от детска педагогическа стая по повод жалба на родител на ученик срещу Рускова, заповед на директора на училището за наказание на Рускова по повод некоректно поведение спрямо ученик в час - удряне и обиди, анкети на ученици. За установяване на твърденията в жалбата Комисията разпитала свидетелите Ангел Димитров, Мария Андонова, Недялка Маринова и Александър Геров - учители в училището. Никой от тях не потвърдил твърденията на жалбоподателката, а дал показания за нейно некоректно поведение както спрямо учителите, така и спрямо учениците. Свидетелят Димитров заявил, че замествал директора, когато Русева поискала от него да бъде изпратена за безплатните учебници, както и че на други учители са намалени часовете поради намаления брой ученици. Въпреки предоставената й възможност жалбоподателката не се явила на публичното заседание на Комисията и не ангажирала доказателства във връзка с твърденията си. Въз основа на така установената фактическа обстановка Комисията приела от правна страна, че твърденията на Русева не са доказани. Приела, че доказателствата по делото не потвърждават твърденията на жалбоподателката и не дават възможност да се направи извод, че е налице дискриминация. Изложила доводи за недоказаност на отделните твърдения. Въз основа на това направила извод, че спрямо Русева не е осъществена дискриминация по чл. 4 и 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) на основата на признаците "гражданство" и "произход". С жалбата до съда жалбоподателката представя писмо изх. № 1568 от 29.03.2010 г. на началник районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Стамболийски, с което е уведомена, че по подадената от нея жалба срещу Йордан Ангелов, Георги Димитров, Еменуел Андреев и Стоил Андонов е извършена проверка и лицата са предупредени по реда на чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съдът не прие това доказателство, тъй като е неотносимо към предмета на делото - касае случай от 05.10.2010 г., т. е. след издаване на оспореното решение и лица, различни от заинтересованата по делото страна. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Тамара Рускова за неоснователна по следните съображения: За да е налице пряка дискриминация, съответно тормоз, е необходимо да е установено по безспорен начин, че първо е налице неравно третиране, второ, че то е обусловено от защитен признак, и трето, досежно тормоза, е необходимо неприемливото поведение да е целяло или довело до накърняване на достойнството и създаването на враждебна или обидна среда. В случая по делото не е доказано неравното третиране, съответно, неприемливото поведение. Видно от доказателствата твърденията на жалбоподателката за дискриминационно поведение от страна на директора на училището не са доказани. Комисията дала възможност на Рускова да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата си. Такива не били ангажирани. От изложеното в жалбата Комисията направила обоснован извод за липсата на факти, които да обосноват prima face дискриминация, за да се прехвърли доказателствената тежест на заинтересованата в настоящото производство страна. Доказателствата, които Комисията събрала и задълбочено обсъдила не установяват неравно третиране, в т. ч. тормоз по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 ЗЗДискр. Изключително подробно Комисията обсъдила доказателствата досежно всяко едно от твърденията на Рускова. Прецизно, довод по довод изложила аргументи за относимостта им към твърдяното дискриминационно поведение. Въз основа на задълбочен анализ на всички доказателства, Комисията направила правилния извод, че действията на директора на училището не са дискриминационни. Те не са целели, нито са постигнали формирането на враждебна, срамна, унизителна или обиждаща за Рускова среда. Тези действия не са имали за цел или резултат и накърняване на нейното достойнство. Нещо повече, събраните по делото доказателства изцяло оборват твърденията на жалбоподателката. Те доказват безспорно, че отношенията между жалбоподателката, от една страна, и директора и колектива на училището, от друга, не са добри, но от този факт не може да се направи директен и категоричен извод, че причината за това е дискриминационно поведение на директора. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката за неправилно ценене на доказателствата от административния орган. Изложените доводи в жалбата се необосновани и неаргументирани. Твърденията в пункт 1 на жалбата досежно наказанията, които самият директор имал за неспазване на трудовата дисциплина и направеният въз основа на това извод, че няма право да изисква спазване на трудовата дисциплина от работещите в училището са неотносими към твърдението за дискриминация. Неотносими са и твърденията за непълнота на изложението на експерта от регионалния инспекторат по образованието. Твърденията в т. 2 от жалбата - за доказаност на подстрекаването на ученици от страна на директора на училището за некоректно поведение спрямо жалбоподателката, също са неоснователни. Писмото, на което се позовава Рускова е издадено близо година след постановяването на оспорваното решението и не може да бъде доказателство за неговата незаконосъобразност. Изложеното в пункт 4 на жалбата е само декларация, неподкрепена с никакви доказателства, че показанията на разпитаните свидетели не следва да бъдат кредитирани. Останалите твърдения в жалбата също съдържат само декларации, че твърденията на Перошински не следва да бъдат кредитирани като в подкрепа на тези твърдения са сочени единствено собствени жалби на Рускова до различни институции. Видно от изложеното твърдяните от жалбоподателката съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неправилно ценене на доказателствата по делото и противоречие с материалния закон са неоснователни. Решението е правилно, в съответствие с материалноправните разпоредби, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е в съответствие с целта на Закона за защита от дискриминация, и е обосновано. При извършената служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган и в исканата от закона форма, поради което оспорването на Тамара Рускова следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд