Решение № 11481 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5840/2010 г.
ВАСII отделение06.10.2010 г.докладчик т Георги Ангелов
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решението от 17.03.2010 г. по адм. д. № 2204/09 г. на Софийския градски административен съд и ПРЕКРАТЯВА делото по оспорването на непроизнасянето на областния управител на област София по жалба № 94 ПП/75 от 16.02.2009 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11481 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5840/2010 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 17.03.2010 г. по адм. д. № 2204/09 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлено оспорването му на мълчалив отказ на областен управител по жалба от 16.02.2009 г. срещу бездействия на кмета на район и кмета на община по контрол за спазването на ЗУТ.
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.
ОТВЕТНИКЪТ не е взел становище по касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.
След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо.
- Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от кодекса на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане.
- Съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ контролът за законосъобразността на административните актове по този закон е само съдебен. По силата на чл. 257, ал. 1 АПК същият контрол важи и за бездействията по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Няма норма, оправомощаваща областния управител да се произнася по жалби срещу актове или бездействия на изпълнителните органи на местната власт по прилагането на ЗУТ.
- Затова непроизнасянето му по жалбата не представлява мълчалив отказ, подлежащ на свой ред на съдебен контрол. То не е и акт на горестоящ административен орган поради забраната на чл. 82, ал. 1, т. 6 АПК.
- При липсата на предмет, следователно, оспорването срещу непроизнасянето е било недопустимо.
Решението по него трябва да се обезсили, а делото да се прекрати - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 АПК, воден от което Върховният административен съд