Решение № 2746 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2008 г.

Решение № 2746 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) против решение № 850 от 31.07.2008 г. по адм. дело № 1648 по описа за 2008 г. на Административен съд София - град в частта, с която е отменен ревизионен акт № 2381 от 15.01.2007 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП София - град. Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на чл. 108, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от ДОПК - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Редки метали" ЕООД в ликвидация, гр. Бухово, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил ревизионен акт № 2381 от 15.01.2007 г., издаден от инспектор по приходите при Териториалната дирекция на НАП София - град, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", София, при ЦУ на НАП, в частта, с която за периода 1.01.1998 г. - 30.06.1999 г. са установени задължения на "Редки метали" ЕООД в ликвидация, гр. Бухово, за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в размер на 149 205.78 лв. и лихви за просрочие - 191 576.05 лв. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно спазване на задължителните указания, дадени с решение № 2227 от 26.02.2008 г. по адм. дело № 11117/2007 г. на Върховния административен съд, с което предишното, постановено от Административен съд - София град решение от 24.09.2007 г. по адм. дело № 1220/2007 г. е било изцяло отменено по реда на касационното обжалване и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В касационното отменително решение е прието, че на основание чл. 147 и чл. 148, ал. 2 от Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. изискуемостта на вземанията за осигурителни вноски за 1998 г. и 1999 г. е настъпила в деня на изплащане на трудовите възнаграждения за съответния месец, а на основание чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 26.03.1996 г.) във вр. с чл. 28 от Закона за фонд "Обществено осигуряване" (отм.) петгодишният давностен срок е започнал да тече от началната дата на изискуемостта. Съгласно заключението на вещото лице Атанаска Филипова Димитрова трудовите възнаграждения на работниците и служителите за 1998 г. са изплатени на различни дати в периода от 30.06.1999 г. до 29.12.2000 г. и следователно давността за вземанията за осигурителните вноски по ДОО за всичките месеци на 1998 г. е изтекла най-късно на 29.12.2005 г., с оглед на което е възприет за правилен изводът на Софийския административен съд за погасяване по давност на вземанията за осигурителни вноски за 1998 г. За осигурителните вноски върху възнагражденията за месеците януари - юни 1999 г., които са били изплатени на различни дати от периода 29.12.2000 г. - 30.06.2001 г., са приложени правилата на погасителната давност по чл. 115 във връзка с чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване, в сила от 1.01.2000 г. При наличните данни относно датите на изплащане на възнагражденията давността за вземанията за осигурителни вноски за периода януари - юни 1999 г. е изтекла най-късно на 30.06.2006 г., а изводът на Софийския административен съд за тяхното погасяване по давност при започването на производството по установяването им е възприет за правилен. За останалите месеци на 1999 г. касационният съд е приел, че изводът за изтекла погасителна давност не се подкрепя от данните в посочената справка към заключението на вещото лице, защото според тях трудовите възнаграждения на работниците и служителите за месеците юли - декември 1999 г. са били изплатени на различни дати в периода 30.08.2001 г. - 30.09.2001 г. Петгодишната давност по чл. 115, ал. 1 КСО за вземанията за осигурителни вноски за тези месеци следователно е изтичала на различни дати в периода 30.08.2006 г. - 30.09.2006 г. Но в този период на датата 25.08.2006 г. давността е била спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 и ал. 2, изр. 1-во от ДОПК, според което започналото производство по установяване на публичното вземане спира давността до издаването на акта, но за не повече от една година. Следователно тези вземания не са били погасени по давност и по отношение на тях постановеното от Софийския административен съд решение е прието за неправилно. По отношение на вземанията за осигурителни вноски за всичките месеци на 2000 г. погасителната давност по чл. 115, ал. 1 КСО не е изтекла, защото трудовите възнаграждения на работниците и служителите за месеците януари - ноември 2000 г. (включително) са били изплатени на 21.12.2001 г., а за месец декември 2000 г. - на 24.01.2002 г. Всички изложени съждения досежно осигурителните вноски по ДОО са приложени и за здравно- осигурителните вноски, дължими за месеците юли - декември 1999 г. и за 2000 г. По гореизложените съображения Върховният административен съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да изясни размерите на задълженията за осигурителни вноски за различните периоди. В изпълнение на дадените указания първоинстанционният административен съд е допуснал допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е определила задълженията за осигурителни и здравноосигурителни вноски по периоди в зависимост от датите на настъпване на изискуемостта им, както и датите на погасяването им поради изтичането на петгодишния давностен срок. След като е подложил на обсъждане събраните доказателства и при съобразяване с правните изводи, изложени в касационното отменително решение, Административен съд София - град е приел оспорения ревизионен акт за незаконосъобразен в частта за установените задължения на "Редки метали" ЕООД в ликвидация - Бухово за осигурителни вноски за периода 1.01.1998 г. - 30.06.1999 г. в размер на 149 205.78 лв. и лихви за просрочие - 191 576.05 лв. поради погасяването им по давност. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения за нарушения при прилагането на чл. 108, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, които са свързани с поддържаното от касатора становище, че изтеклата погасителна давност преклудира само правото на приходната администрация да събере публичното задължение принудително без да заличава самото задължение. Изложените доводи не са съобразени с правната същност на погасителната давност, която е институт на материалното право и не се прилага служебно от органите по приходите. Поради това изтичането на давностния срок не е процесуална пречка за образуване на административно производство по реда на чл. 108 и следв. от ДОПК за установяването на публични задължения за задължителни осигурителни вноски. Образуваното ревизионно производство не преклудира правото на длъжника да направи възражение за погасяване на задълженията му по давност. Направеното възражение погасява публичното задължение, то не подлежи на принудително изпълнение и на основание чл. 173 от ДОПК се отписва от сметката на регистрираното лице. С оспорения ревизионен акт незаконосъобразно е създаден изпълнителен титул за събиране по принудителен ред на погасено по давност публично задължение. На основание чл. 168 от ДОПК прихващането и погасяването са два различни способа, пораждащи погасителен ефект за публичното вземане. Разпоредбата на чл. 170 от ДОПК, намираща систематичното си място си в Дял четвърти "Събиране на публичните вземания", Глава двадесета "Основни положения," урежда прихващането като способ за изпълнение до започване на производството за принудително изпълнение и обезпечение. Както чл. 128, ал. 1, така и чл. 170, ал. 3 от ДОПК, се прилагат в случаите, когато лицето търси от органа по приходите възстановяване на негово изискуемо вземане, произхождащо от надвнесени или неправилно събрани суми за публични вземания. Ако изискуемостта на вземането на лицето е настъпила по време, когато то е имало неизпълнено друго публично задължение, органът по приходите може да извърши прихващане между двете вземания и след изтичане на давностния срок за плащане на публичното задължение. Възпроизведено е общото правило, установено в гражданското право от чл. 103, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, за допустимост на прихващането и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. В разглеждания случай институтът на прихващането не може да намери приложение, защото касационният ответник не претендира възстановяване на неправилно платени от него и подлежащи на възстановяване суми за публични задължения, с оглед на което доводите на касатора във връзка с чл. 170 от ДОПК са неотносими към спорния предмет. Оспореният ревизионен акт в частта за установяване на задължения, за които длъжникът е направил възражение за погасяването им по давност, е незаконо- съобразен и като го е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Неоснователни са оплакванията за неправилно прилагане на чл. 161 от ДОПК. На администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат при положение, че е налице своевременно отправено искане. До приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд не е отправено искане от страна на Дирекция "ОУИ" София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Законосъобразно е уважено искането на "Редки метали" ЕООД в ликвидация, гр. Бухово, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 7357.53 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (отм.) във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не следва да бъде уважено искането на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в същия размер за взетото становище от юрисконсулта в съдебното заседание, проведено от касационната инстанция. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,