Решение № 5533 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2016 г.

Решение № 5533 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8475/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Крисмар"ЕООД, с. Г., против решение № 2893/27.04.2016 г. по адм. дело № 7897 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-23-1400606-091-001/01.04.2015 г., в частта в която е потвърден с Решение № 964/26.06.2015 г. на Директор на Дирекция" ОДОП" за установени задължения по ЗДДС в общ размер 74 554, 68 лв. за данъчни периоди от 2012 г. и 2013 г. и по ЗКПО в размер на 15 350, 31 лв. за 2012 г. и съответните лихви.

В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и се претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП-гр. С., се представлява от юрисконсулт Минкова, която оспорва касационната жалба като неоснователна, счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в случай, че касационната жалба бъде отхвърлена.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касацонната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС и ЗКПО.

По ЗДДС задълженията са установени по реда на чл. 68, чл. 69 и чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС от отказан данъчен кредит с мотиви за недоказани реални доставки отразени във фактури, издадени от доставчиците:

• "Г. П. 01"ЕООД за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2012 г. и м. 01., м. 03 и м. 04.2013 г. по фактури с предмет на доставки "дизелово гориво";

• "Тералинг БГ-2010"ЕООД за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2013 г. по фактури с разнороден предмет-"по протокол", "комисионни услуги за откриване на обект", "консултантски услуги";

• "МК Консулт" ЕООД за д. п. м. 03, м. 04, м. 07, м. 11.2013 г. по фактури с предмет - СМР, "изкопаване и извозване на земни маси", "транспортна услуга", "услуга със строителна механизация";

• "В. С. И." ЕООД за д. п. м. 05.2013 г. по фактури с предмет "транспортна услуга".

Констатациите на ревизията за ненамиране доставчиците на адресите им и непредставяне на относимата документация във връзка с отразените във фактурите доставки на стоки и услуги, не е опровергана в хода на оспорване на РА. Представените от жалбоподателя доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза са обсъдени от съда. По отношение доставките на гориво от "Г. П. 01" ЕООД съдът е изложил съображения за спецификата на стоката и липсата на доказателства за наличие на собствени или наети специални превозни средства, липса на активи за съхранение на гориво, липса на кадрови ресурс. С. е и, че липсват доказателства ДДС да е начислен в счетоводството на този доставчик. В тази връзка представените от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи не са кредитирани като такива, установяващи предаване на горивото от доставчика на получателя. Не е установен начина на транспортиране, място на предаване, място на съхранение на горивото, тъй като жалбоподателя не притежава колонки за гориво или специални складови помещения. В счетоводството му са отразени и документи за зареждане на автомобилите от бензиностанции, с което се свързва и разхода на гориво за дейността, която осъществява - международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, за която има издаден лиценз.

По отношение доставчика "Тералинг БГ-2010" ЕООД е налице приложен по преписката писмен отговор, в който управител С. Д. З. декларира, че дружеството не е издавало никакви фактури и не е подавало ГДД за периода. Във връзка с фактурираните услуги не са представени каквито и да е доказателства за конкретизация на предмета, за място на предоставяне на услугите. Съобразно декларацията на управителя на дружеството-доставчик, представения Договор от страна на жалбоподателя правилно не е ценен от съда като установяващ реално изпълнение на услугата отразена в същия.

За фактурираните услуги СМР от "МК Консулт" ЕООД и представените от жалбоподателя протоколи обр. 19 съдът на първо място е посочил, че фактурите не отразяват натурално и стойностно изражение на стопанските операции, като е посочено общо - "по договор", "по протокол", но липсват доказателства за вид, място и начин на доставка на услугите. Липсват доказателства за налична специализирана техника за изкоп и извозване на земни маси. Представени са Договори от жалбоподателя сключени с възложители на СМР, в които същият фигурира като пряк изпълнител, като липсват доказателства за ползване на "МК Консулт" ЕООД като подизпълнител. П. Д. и Актове обр. 19 са с приповторено съдържание с тези, подписани между основния възложител и ревизироното дружество, като основен изпълнител. При ненамиране доставчика "МК Консулт" ЕООД на данъчния адрес, при липса на каквито и да е счетоводни данни, изходящи от негово счетоводство и при така установените данни за липса на доказателства за вид на услуги, място на осъществяване и наличие на технически и кадрови ресурс, правилни са изводите за недоказани реални доставки на фактурираните от "МК Консулт" ЕООД услуги.

Издадените от "В. С. И." ЕООД през д. п. м. 05.2013 г. фактури с предмет "транспортна услуга" също не са установени по безспорен начин. Липсват каквито и да е данни за това с какви транспортни средства са извършени услугите, липсват и други съпътстващи доказателства - пътни листи.

Обоснован е крайният извод на съда за недоказано физическото предаване и приемане на стоките, като в хода на ревизионното производство не са представени доказателства за транспортирането им - товарителници, пътни листи, експедиционни бележки по отношение доставките на стока - дизелово гориво. Доставките на услуги не са конкретизирани и също, не са доказани като реално осъществени. Констатациите в РД и РА на база насрещните проверки, при които доставчиците не са открити на адресите им, не са опровергани, включително и с приетата по делото ССчЕ. Този факт препятства проверка в счетоводствата на доставчиците и невъзможност за безспорна установеност кадровия и технически потенциал на същите да осъществят фактурираните доставки на стоки и услуги. Правилно съдът е съобразил характера на доставките, съответно липсата на индивидуализирането им. Представените от страна на жалбоподателя приемо-предавателни протоколи, при неоткриваемост на доставчиците, правилно не са ценени като документи ползващи се с доказателствена сила. Приетата по делото ССЕ - основно и допълнително заключение, са изготвени единствено на база представените по делото доказателства, изходящи от ревизираното дружество и проверка на счетоводството на ревизираното лице. Проверка в счетоводствата на доставчиците не е правена от вещото лице, с което не е опровергана констатацията на ревизията, че доставчиците не могат да бъдат открити на адресите им и е невъзможно установяване на факта за водено редовно счетоводство от същите. Обстоятелства за осъществен транспорт, приемане-предаване на стоки, заприходяване и изписване на стоките при доставчиците и представянето на такива доказателства по делото, съставляващи преки доказателства за реалното извършване на доставките, биха обосновавали безспорен извод за наличието на реално извършени доставки по процесните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 и доставка на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС от посочените във фактурите доставчици. Видно от предмета, отразен в процесните фактури за доставка на гориво, отразените във фактурите количества изискват съхранение, товароразтоварни дейности и транспортиране, за което е необходима от една страна - база за съхранение, и от друга - специализиран транспорт. При липса на доказателства по делото за тези обстоятелствата, не може да се приеме, че наличието на реално осъществени доставки по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС по процесните фактури, е позитивно проявен факт от обективната действителност. Притежаването единствено на данъчни фактури, при това голяма част от тях неотговарящи на изискванията на ЗСч, респективно тяхното осчетоводяване в счетоводството на жалбоподателя по съответните счетоводни регистри, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените във фактурите стопански операции. Поддържаните и в касационната жалба възражения на оспорващия са идентични и приповторени са всеки един от доставчиците, като са неоснователни, тъй като в случай на осъществени реални доставки, получателят следва да притежава безспорни доказателства в съответната последователност и съпоставимост, каквито не са представени от ревизирания субект - касатор в настоящото производство нито в хода на административния, нито в хода на съдебния процес, при което решението в частта за потвърдения ДДС, установен с РА, е законосъобразно.

С непризнати разходи по фактури за гориво е увеличен финансовия резултат за 2012 г. по реда на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10 ЗКПО и е установено корпоративен данък по кредитни известия към фактури от "Ш. О." ЕООД, като издадени от "Г. П. 01"ЕООД и по фактури, издадени от последния, във връзка с констатациите в РА и РД свързани с непризнатия данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик. Недоказано е тези разходи да са документално обосновани и да са свързани с реално осъществени доставки, при което установеното задължение по ЗКПО е законосъобразно.

По изложените съображения обжалваното решение на АССГ с изводи за законосъобразност на оспорения РА е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП-гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 613 лв. за защита и процесуално представителство пред касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение