Решение № 1996 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2015 г.

Решение № 1996 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2263/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 32/9.01.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2517 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 241400707/29.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва се решаващите изводи на първостепенния съд за нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Настоява, че РА е издаден при повторна ревизия, като заповедта за възлагане на ревизията е постановено след 1.01.2013 г., поради което не иде реч за висящо към тази дата ревизионно производство. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски. Като ответник по касация - ЕТ "Импулс - Станчо Атанасов" отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт, издаден от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизионния екип, са установени в тежест на ЕТ "Импулс - Станчо Атанасов" допълнителни задължения за ДДС в д. п. м. от м. 01.2009 г. до м. 11.2011 г. в общ размер 3 004.78 лева с лихви за забава 1 325.78 лева; за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2008 - 2011 г. в общ размер 16 963.98 лева с лихви за забава в размер 5 531.34 лева и за задължителни осигурителни вноски за отчетната 2008 г. Утежняващият акт е издаден в повторно ревизионно производство след отмяна с решение № 1018/30.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив на предходен РА № 241301665/11.07.2013 г. и е продължило със ЗВР № 1304847/4.10.2013 г. Предходната ревизия е възложена със ЗВР № 1205773/3.12.2012 г. За да прогласи нищожността на РА, административният съд е приел, че той е издаден от некомпетентни органи по приходите. Позовавайки се на разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК е обосновал извод за приложимост на досегашния процесуален ред за заварените към 1.01.2013 г. ревизионни производства. Според него висящо към тази даата е и приключилото с оспорения пред него РА производство, тъй като с отмяната на първоначалния РА не започва нова ревизия. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК до новелата му в ДВ бр. 82/2012 г. РА е следвало да се издаде от орган по приходите, определен от органа възложил ревизията, а не както е сторено в случая от органа възложил ревизията и нейния ръководител. Касационното жалба на ДДОДОП - Пловдив е неоснователна. Дължимо и съобразено с процесуалния закон е разбирането, че след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 от ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия. Затова и следва да се сподели разбирането на първостепенния съд, че приключилото с процесния РА административно производство е висящо към 1.01.2013 г. С разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК за него е изключено несъщинското обратно действие на новелата на кодекса от ДВ бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., за заварените висящи ревизионни производства. По приложимата от преди новелата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от арган по приходите, определен със заповед от органа възложил ревизията. В случая РА е издаден при съобразяване на променената редакция на разпоредбата от органа възложил ревизията и ръководителя на равизията. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен. Правомощието на административния съд да обяви нищожността на РА, като го стори и при липса на нарочно искане на жалбоподателя, следва от правилата на чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Прогласяването на нищожността е било дължимо от първостепенния съд. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 3 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение