Решение № 10868 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15275/2012 г.

Решение № 10868 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15275/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 2287 от 24.10.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 3002/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161102733/08.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив срещу Деляна Георгиева Вълчева от Свиленград, ул. "Димитър Новаков" № 5, ет. 1, който акт е потвърден с Решение № 1021/25.10.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. октомври 2009 г. в размер на 6251,78 лв. и лихва от 1014,39 лв. С решението дирекцията е осъдена да заплати на Деляна Георгиева Вълчева разноски по делото в размер на 1050 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява, че събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за реалност на спорната доставка. По подробно изложени доводи моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне жалбата на Деляна Георгиева Вълчева. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Алтернативно отправя искане, в случай че касационната инстанция възприеме тезата на административния съд за реалност на доставката, да възложи разноските за двете инстанции на жалбоподателката поради несвоевременно представяне на доказателства. Ответникът - Деляна Георгиева Вълчева, чрез пълномощника си адв. Вълев в писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА № 161102733/08.08.2011 на ТД на НАП-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 6251,78 лв. за данъчен период м. октомври 2009 г. по фактура № 45/20.10.2009 г. с предмет лозов посадъчен материал сорт "Велика" - 7854 бр., издадена от "Пипиниер консулт агробиотех" ООД. За да постанови обжалваното решение, на първо място Съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Относно отказаното право на данъчен кредит Съдът е приел за установено, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител с основна дейност производство на грозде. Установено е, че тя има изграден лозов масив в с. Димитровче, община Свиленград, където е осъществявала дейността си. Съдът е описал констатациите на ревизията при извършените проверки. При насрещната проверка на прекия доставчик "Пипиниер консулт агробиотех" ООД е установено, че същият е регистриран производител на лозов и овощен материал, както и че притежава необходимата кадрова, техническа и технологична обезпеченост за доставката на лозов материал. Установено е, че спорната фактура е отразена в дневника за продажби и в СД по ДДС за съответния данъчен период. На проверяващия орган са представени фактури от предходен доставчик "Ка Ем Ко груп" ЕООД. Предприета е насрещна проверка и на този доставчик, който не е открит на адреса за кореспонденция. Във връзка с изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения, връчено по реда на чл. 32 ДОПК, не са представени доказателства. Установено е, че предходният доставчик не разполага с назначени по трудови договори лица. В хода на съдебното производство жалбоподателят чрез пълномощника си е оспорил данъчните фактури от предходния доставчик откъм съдържание, както и фискалните бонове към тях. По делото са представени застрахователни полици за застраховане на 7854 бр. лозички "Велика", насадени в лозов масив от 22 дка в с. Димитровче, обл. Хасково, местн. "Пенно дере", със застраховано лице жалбоподателката. Представени са договор от 12.09.2008 г. между жалбоподателя и прекия доставчик, приемо-предавателен протокол от 19.10.2009 г. между същите страни, сертификати за качество на стандартен лозов посадъчен материал сорт "Велика-стандарт" с посочен производител "Пипиниер консулт агробиотех" ООД. Представен е РА на доставчика, в който няма констатации за фактурите от предходен доставчик "Ка Ем Ко груп" ЕООД. По делото са разпитани като свидетели бащата на жалбоподателката и работници на доставчика "Пипиниер консулт агробиотех" ООД, които са дали показания за производството, транспорта и засаждането на процесните лозички. За да откаже спорното право на задълженото лице, ревизията е приела, че не се установява реално извършено прехвърляне на собственост върху стока по реда на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, тъй като към момента на издаване на спорната фактура не е налице данъчно събитие, поради което същата е издадена без правно основание и данъкът по нея е начислен неправомерно. Съдът не е споделил така поддържаната теза, като е намерил спорната доставка за реално осъществена. От правна страна Съдът е приел, че при ревизията е нарушен принципът на законност и добросъвестност от органа по приходите, тъй като в ПИНП на прекия доставчик е посочен като предходен такъв "Ка Ем Ко Груп" ЕООД, но за това твърдение няма доказателства, нито мотиви в подобен смисъл. Съдът е изтъкнал, че доставка от така възприетия предходен доставчик към прекия не се доказва. Подчертал е, че описаният в спорната фактура посадъчен материал е получен от доставчика и е засаден в лозовия масив на жалбоподателя. Позовал се е на практиката на СЕС, изразена в решението му по съединени дела C-80/11 и C-142/11, като по делото не се установява жалбоподателят да е знаел за извършвани данъчни измами от доставчика му. Решението е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, Съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Обсъдени са събраните в хода на ревизията и при съдебното обжалване доказателства и въз основа на анализ поотделно и в съвкупност на относимите доказателства е приложил правилно материалния закон. Фактите са правилно установени и въз основа на тях са изведени законосъобразни правни изводи. Съдът правилно е определил спорния предмет - дали процесните 7854 лозички, сорт "Велика", за които не се спори, че са засадени в лозов масив, намиращ се в с. Димитровче, обл. Хасково, местн. "Пенно дере", са реално доставени от доставчика "Пипиниер консулт агробиотех" ООД. Само действително извършената доставка на стоките (лозички) би била предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за ревизираното лице. За това право е релевантно възникването на данъчно събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. В конкретния случай е безспорно установено, че налице прехвърляне на собственост върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на стоката срещу определена цена. По делото е представен договор между доставчика и получателя, но дори и да липсваше такъв, за продажбата на родово определени вещи не е необходима писмена форма както за действителност, така и за доказване. Ето защо не могат да бъдат споделени касационните оплаквания, основани на датата на изпълнение на договора, доколкото те имат отношение към облигационните отношения между страните - неустойки и др., но не и към отричане реалността на доставката. Следва да се приеме, че между страните по доставката е била сключена сделка с конкретен предмет. Тази сделка не е обявена за нищожна по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същата не може изначално да се приеме за нищожна. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделката вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък. Доказателствата за реалното осъществяване на доставката на стока могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родовоопределените вещи (стокови или складови разписки, кантарни бележки и др.). По първата група доказателства правилно административният съд е съобразил Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При идентична на настоящата фактическа обстановка Съдът се е произнесъл категорично, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. По втората група доказателства Съдът отчита обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая следва да се приеме, че със съставянето на фактурата и приемо-предавателния протокол е постигнато именно такова съгласие, поради което и именно на тази дата е прехвърлена и собствеността върху лозичките. По този начин стоките са индивидуализирани, което позволява да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно посоченото по-горе правило на ЗЗД. Индивидуализирането и отделянето на родово определените вещи с постигане на съгласие е категорично доказателство за прехвърляне на собствеността. Представеният по делото приемо-предавателен протокол не е оспорен от ответника, а той е пряко доказателство за реализиране на спорната доставка - с индивидуализиране на вещите съгласно чл. 24 ЗЗД. Едва в касационната жалба се предявява оспорване на приемо-предавателния протокол, което е недопустимо. От представените застрахователни полици за 2010-2012 г. става ясно, че процесните 7854 лозички сорт "Велика", насадени в притежавания от лицето лозов масив са застраховани от него. Оттук може да се направи косвен извод за действителното осъществяване на доставката, тъй като вещите е трябвало да са доставени, за да бъдат предмет на застраховане от ревизираното лице. Сред доказателствата за реалното извършване на доставката от съществено значение е разплащането по издадената фактура. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено плащане по фактурата - стойността на лозичките е заплатена по банков път, като взетите операции са отразени в счетоводството на страните. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват. Свидетелските показания също съдържат данни за реализиране на спорната доставка, като са достатъчно конкретни, последователни и логични, същите не противоречат на събраните писмени доказателства. При това положение касационният съд намира, че от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, може да се направи логически и обоснован извод за реалността на спорната доставка. Това прави издадения административен акт незаконосъобразен и налага да се приеме, че съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в частта, отменяща ревизионния акт. Касационната жалба е основателна в частта на отправеното от касатора алтернативно искане. Разноските следва да се възложат на жалбоподателката поради несвоевременно представяне на доказателства. Това е така, защото в случая следва да намери приложение правилото по чл. 161, ал. 3 ДОПК. То предвижда в случаите, когато пред Съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна да заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. От фактите по делото е видно, че са представени писмени доказателства, благодарение на които е постановена отмяна на РА. За тези доказателства, които е могло да бъдат представени своевременно в хода на ревизията, не се сочат обективни пречки за късното им представяне. Съдът е следвало независимо от изхода на делото да възложи разноските на жалбоподателката, вместо да й присъжда такива в размер на 1050 лв. Изложеното налага частична отмяна на касирания съдебен акт в частта за разноските и оставянето му в сила в останалата обжалвана част. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 161, ал. 3 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,