Решение № 12424 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2014 г.

Решение № 12424 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ирина Георгиева Радева против решение № 1745 от 27.10.2014 г. по адм. дело № 794/2014 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявения от Радева иск за прогласяване на нищожността на съдебно решение № 373 от 11.03.2014 г. по к. н. а. х. д. № 1970/2013 г. на Административен съд - Бургас и Радева е осъдена да заплати 300.00 лв. разноски и по частна жалба против определение № 2115 от 17.11.2014 г., с което искането на Радева за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и сочи конкретни пороци на съдебния акт, прогласяването на чиято нищожност се иска. Моли решението на Административен съд - Бургас, с което искът й е отхвърлен, както и определението, с което молбата й за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение, да бъдат отменени и вместо това да се постанови нов акт по същество, с който да се прогласи нищожността на решение № 373/11.03.2014 г. по к. н. а. х. д. № 1970/2013 г. на Административен съд - Бургас. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение неоснователност на касационната и частната жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че решение № 373/11.03.2014 г. по к. н. а. х. д. № 1970/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 132/1.07.2013 г. по н. а. х. д. № 217/2013 г. на Районен съд - Поморие е отменено и вместо него е изменено наказателно постановление № 1221/17.04.2013 г. на директора на Регионална дирекция по горите, като наложената на Радева глоба е намалена от 800.00 лв. на 400.00 лв., не е нищожно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност. Решението е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Актът е постановен в касационно производство в състав от трима съдии съгласно нормата на 217, ал. 1 от АПК, към която препраща текста на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от всички членове на съдебния състав. Направеното волеизявление е валидно, тъй като отразява становището на мнозинството от състава, а волята на съда е ясна и е недвусмислено изразена. Поради това при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба първоинстанционният съд приема, че решението, прогласяването на чиято нищожност се иска, не разкрива непреодолимо тежки пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля, поради което е валидно. Ето защо като отхвърля предявения иск, съставът на Административен съд - Бургас постановява решение в съответствие със закона. Доводът на касационната жалбоподателка за нищожност на решението, по съображения, че не е извършила нарушението, за което е наказана с издаденото наказателно постановление, засяга правилността на съдебния акт, който не подлежи на обжалване и е влязъл в сила, но не може да обоснове нищожност на същия, ако както в случая изискванията за валидност на решението са спазени. Решението в частта за разноските също съответства на закона. С оглед изхода на спора, направеното искане и обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт, правилно първоинстанционният съд приема, че разноски се дължат на ответника по иска, в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество, е неоснователна. Както се посочи със съдебния акт на ответника по иска са присъдени разноски. Същите са съобразени с изхода на правния спор, направеното искане от страната и обстоятелството, че същата е представлявана от юрисконсулт, а размерът им съответства на нормативно определения минимум. Поради това правилно е прието, че не са налице основания за изменение на решението в тази част. Ето защо постановеното в този смисъл определение, с което е искането за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение, съответства на нормативната уредба. Възражението на касационната жалбоподателка, че след като не е представен списък на разноските, такива не могат да бъдат присъждани, е неоснователно. Списъкът на разноските е пречка страната, която не е представила такъв да поиска изменение на решението в частта за разноските (чл. 80 от ГПК), но същият не е доказателство нито за упълномощаване на процесуален представител, нито за действително направени в производството разходи. Ето защо липсата на списък не е пречка да се присъдят разноски, ако такива са установени. В случая ответникът по иска е представляван от юрисконсулт, поради което при положително решение страната има право да получи разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд, както и определението, с което искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, са постановени в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна на тези актове, поради което същите следва да бъдат оставени в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,