Решение № 3874 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3872/2017 г.

Решение № 3874 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3872/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от А. Х. М. от с. К., обл. Т., подадена чрез процесуален представител адвокат А. М., против решение № 12 от 28.02.2017 г. по адм. дело № 14/2017 г. на Административен съд - Т., с което е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5919/29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. за отказ за финансово подпомагане. Излага, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът е приел съдебно-техническата експертиза, която установява, че стопанисва заявените земи, но е оставил без уважение жалбата, поради това, че не попадат в слоя. Смята, че не са налице условията по чл. 43, ал. 3, т. 4 и по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Иска, да се отмени обжалваното решение и се отмени уведомителното писмо, като се върне преписката на административния орган с указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът - зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", чрез пълномощник ст. юриск. Т. С., с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира заплащане на направените разноски поделото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че в изпълнение на задължителните указания, дадени с отменителното решение № 1039/26.01.2017 г. по АД 3605/16 г. на ВАС и задълженията по чл. 172а АПК и чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК правилно решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен предвид чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6, чл. 40, чл. 37 и др. ЗПЗП, чл. 58 от Регламент 1122/2009, чл. 16 от Регламент 65/2011 г., чл. 15г, ал. 2 от Наредба 2/2011, чл. 16а, чл. 16г и др. от Наредба 105/2006 г. чл. 12, т. 1 от Наредба 11/2008 и др. и е отхвърлил оспорването. Излага, че при обсъждане на заповедите на МЗХ от 6.03.2015 г. и 5.12.2014 г. и писмата на МЗХ от 04.05 и 22.03.2015 г. /л. 12, л. 19 от АД 14/17 и л 58, л. 56 от АД 181/15, както и липсата на спор между страните за това, че жалбоподателката е подала възражение срещу Заповедта, с което е одобрен специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., което не е уважено, но не е подал жалба с/у Заповед от 6.03.2015 г., с която е одобрен окончателния слой, която е влязла в сила, в частта относима към процесните имоти, тъй като не е обжалвана от жалбоподателката. Излага, че съгласно чл. 16г, ал. 4 и 5 от Наредба 105/2006 г., въз основа на одобрения слой "ПДП" РА ДФЗ извършва окончателна оторизация и плащания за съответната година, като жалбоподателката е била уведомена, че част от площта за която претендира за подпомагане излиза извън площите подходящи за подпомагане, но не е ангажирала необходимите допълнителни доказателства в подкрепа на тезата си, както и не е обжалвала и заповедта на МЗХ от 6.03.2015 г., с която е одобрен и окончателния слой. Излага, че основателно АС е приел за неотносимо заключението на СТЕ в настоящото производство, като е посочено, че подобна СТЕ би била относима в производство по обжалване на заповедта от 6.03.2015 на МЗХ, каквото не е проведено поради неподаване на жалба от жалбоподателката. Смята, че възраженията в касационната жалба относно допустимостта, чрез СТЕ да се доказва незаконосъобразност на уведомително писмо /УП/ при влязъл в сила административния акт /АА/ за определяне на специализирания слой "ПДЗС" по същество са насочени срещу задължителните указания съгласно чл. 224 АПК, дадени с отменителното решение на ВАС, което е окончателно съгласно чл. 223 АПК и задължително съгласно чл. 177 АПК, а указанията на ВАС са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото и не е могло да не бъдат съобразени от АС при повторното разглеждане на делото. Смята, че обжалваното решение е в съответствие с ТР 8/2015 г. на ВАС . Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 12 от 28.02.2017 г. по адм. дело № 14/2017 г. на Административен съд - Т., е отхвърлена жалбата на А. Х. М. срещу уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5919/29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. за отказ за финансово подпомагане. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно делегирани правомощия по чл. 20а от ЗПЗП, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е съобразил приетата по делото СТЕ и е приел, че за БЗС№ 37040-317-3-17 констатациите на административния орган не се опровергават от назначената СТЕ, като правилно е изчислил допустимите за подпомагане площи, при което жалбата в тази й част се явява неоснователна. Относно БЗС № 69146-63-3-2 е приел, че УП е издадено при съобразяване на Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. и която заповед жалбоподателката не е оспорила по съдебен ред в частта за процесния парцел, от който извън допустимия слой попадат 17, 22 ха. Приел е, че по СТЕ се установява несъответствието между действителната почвена покривка и състояние на парцела, заявен от жалбоподателката от една страна и от друга - границите на специализирания слой, определени от специалистите на МЗХ, намерили изражение в цитираната заповед на министъра, като е дадено заключение за наличие на частична недопустимост за подпомагане, а не пълна, каквото е становището на АО. В тази връзка съдът е приел, че заключението в тази му част е неотносимо към настоящото дело, а е относимо при оспорване на заповедта на министъра за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", каквото в случая не е направено. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от А. Х. М. срещу уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5919/29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. за отказ за финансово подпомагане. С решение № 12 от 8.06.2016 г. по адм. дело № 181/2015 г. на Административен съд - Т. е отхвърлена жалбата на А. Х. М. срещу уведомително писмо изх. № 02-250-6500/5919/29.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. за отказ за финансово подпомагане. С решение № 1039 от 26.01.2017 г. по адм. д. № 3605/16 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 12 от 8.06.2016 г. по адм. дело № 181/2015 г. на Административен съд - Т. и е върнато делото за ново разглеждане при спазване на указанията дадени в мотивите на решението. Съдът е дал указание да се изследва обстоятелството дали в писмото от МЗХ е указано, че заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой № РД 46-287 от 6.03.2015 г. е актът, подлежащ на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, както и дали е обжалван одобрения окончателен допустим слой. При новото разглеждане на делото административният съд обективно е изяснил фактическите обстоятелства, както и е изпълнил указанията на ВАС по отношение възраженията и възможността за оспорване по отношение на ободрения слой и в частност за процесния парцел. Установено е, че със заявление с УИН 25/210514/86880 от 15.05.2014 г. жалбоподателката е заявила за подпомагане за кампания 2014 г. два парцела земеделска земя. П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) в землището на с. К. № 3704 0-317-3-17 с площ от 3, 43 хектара и № 69146-63-3-2 с площ от 21.20 ха в землището на с. С., последният и по Плащанията на земеделските стопани за райони с природни ограничения в планинските район (HP 1). С УП е отказано финансово подпомагане за кампания 2014 г. по отношение на всички парцели, предвид установена разлика между декларираната и площта допустима за подпомагане - 100 % наддеклариране. Посочени основания за отказа за финансово подпомагане са: чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП (за СЕПП и по СПП) и във вр. с чл. 12. т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (за НР1), тъй като жалбоподателката е заявила площи, които не стопанисва и попадащи извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. Съдът подробно е представил обстоятелствата отразени в УП и данните по всяка от колоните. В хода на производството съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист, чието заключение е възприето от съда. В изпълнение на указанията на касационната инстанция съдът е установил, че със Заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е обявен одобрения обновен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. като в предвидения в нея срок жалбоподателката е направила възражения за отстраняване на установените пропуски и грешки. С писмо изх. № 94-2243/4.05.2015 г. (стр. 19 от делото) МЗХ е отговорило на жалбоподателката, че цялата площ от 17, 22 ха е извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като е посочено, че на оспорване подлежи заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния вариант на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", който е одобрен със Заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Съобразено е от съда, че в посоченото писмо изрично е посочено, че същото не подлежи на оспорване, но жалбоподателката е оспорила изпратеното писмо и е получила второ писмо от Н. Маринов - гл. директор на ГД "ЗРП" в МЗХ от 22.05.2015 г., с което е уведомена, че в писмото от 4.05.2015 г. е допусната техническа грешка в изписване на номера на заповедта за одобряване на окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане", като и че възражението от 19.05.2015 г. не може да бъде разгледано и отново е посочено, че на оспорване подлежи Заповед № 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните или съответното уведомително писмо по административен или съдебен ред. Установено е, че жалбоподателката не е оспорила Заповед № 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобрения окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" и не е проведено производство пред съда във връзка с отказа на административния орган за включване в специализирания слой частта от парцел № 69146-63-3-2. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 и чл. 224 от АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици, в които са отразени установените и наддекларирани площи. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за процесното БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП, СПП и НР1, които съдът е обсъдил в мотивите. Също така съдът е преценил съпътстващите документи по административната преписка, които по своя характер са мотиви към оспорения акт (ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора за необоснованост на решението на съда. Неоснователни са доводите на касаторката, че не е установено неподдържането на площта в добро земеделско състояние, както и че е налице противоречие на основанията по чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Действително от заключението на СТЕ за част от процесния парцел е установено несъответствие между действителната почвена покривка и състояние на парцела, заявен от жалбоподателката от една страна и от друга - границите на специализирания слой, определени от специалистите на МЗХ, като е дадено заключение за наличие на частична недопустимост за подпомагане, а не пълна. Обосновано и законосъобразно обаче, съдът е приел, че заключението в тази му част е неотносимо към настоящото дело, а е относимо при оспорване на заповедта на министъра за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", каквото в случая не е направено. Съгласно чл. 16г, ал. 4 и 5 от Наредба 105/2006 г., въз основа на одобрения слой "Площи допустими за подпомагане" РА ДФЗ извършва окончателна оторизация и плащания за съответната година, като в случая жалбоподателката е била уведомена, че част от площта за която претендира за подпомагане излиза извън площите подходящи за подпомагане. Жалбоподателката е направила възражение по първоначалната Заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е обявен одобрения обновен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като след извършените административни проверки по отношение на процесния парцел № 69146-63-3-2, не са били налице основания за включването му в слоя, като жалбоподателката не е доказала съответствие с изискванията за поддържане на парцела в добро земеделско състояние. След като жалбоподателката не е обжалвала № 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, по отношение на спорния парцел относно допустимостта му за подпомагане, е преклудирана възможността в производството по оспорване на УП да се установява съответствие и допустимост на парцела за включване в специализирания слой "Площи допустими за подпомагане". Дори в производството по оспорване на УП не би могло да се приеме, че площите са допустими за подпомагане и е следвало да се включат в специализирания слой за съответната кампания, предвид преюдициалния характер на одобрения слой по чл. 16г, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 105/2006., като невключването на заявени площи за следващата кампания следва да бъде осъществено именно чрез оспорване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой. В тази връзка обосновано съдът е съобразил и ТР № 8/11.12.2015 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия. В случая съдът обективно е установил размера на наддекларираната площ и причините за недопустимост, поради това, че част от заявените площи попадат извън допустимия слой "Площи допустими за подпомагане" окончателно одобрен със Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. За тази част от заявените парцели, която е попаднала извън слоя, жалбоподателката не е оспорила заповедта за одобряване на слоя, поради и което в уведомителното писмо тази част законосъобразно е отказана за подпомагане, след като не е включена в слоя на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела, следва да бъде осъдена жалбоподателката А. Х. М. да заплати на Д. фонд "Земеделие", Р. А., разноски по делото в размер на 100 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение