Решение № 2775 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощения юрисконсулт С. Гачев, срещу Решение 3501 от 12.11.2024 г., постановено по адм. д. 771 по описа на Административен съд Велико Търново (АС Велико Търново) за 2024 г. С него по жалбата на Нове Холд ЕООД, с ЕИК 207071685, е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/3828-5 от 09.10.2023 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Наред с това, ДФЗ е осъден да заплати на Нове Холд ЕООД разноски по делото за първоинстанционното производство в размер на сумата от 1250,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател възприема като правилна установената от съда фактическа обстановка, но оспорва изводите на първоинстанционния съд, че АУПДВ не отговаря на императивните изисквания на закона относно съдържанието на фактически и правни основания за неговото издаване. В тази връзка се позовава на мотивите на акта като твърди, че са в обем повече от десет страници с подробно описание на фактите, които били подведени под съответната правна норма и е направен анализ на доказателствената съвкупност. Съдът не съобразил, че за мотиви на акта могат да се приемат и фактите, обективирани в други писмени документи, съдържащи се в административната преписка протоколи за две проверки на място и оформени въз основа на тях контролни листа, както и на последваща проверка от Дирекция Противодействие на измамите (ДПИ) към ДФЗ, подкрепена с писмени доказателства от самите учебни заведения, към които касационният жалбоподател счита, че имало съответна препратка от акта. На следващо място съдът допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото съдържанието на обжалваното съдебно решение било напълно идентично с предходното обезсилено решение по делото и не било налице обсъждане на всички писмени доказателства (представена информация за доставките от учебните заведения). Въз основа на изложените в касационната жалба съображения, касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което оспорването срещу АУПДВ да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за всички съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, но преди него представя писмено становище, с което поддържа жалбата, прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции и възражение за прекомерност срещу направеното искане за присъждане на разноски от насрещната страна. Ответникът Нове Холд ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Преди съдебното заседание пред настоящия съд депозира писмени бележки, в които излага доводи в смисъла на изложените в отговора на касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка относно валидността на съдебното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с валидността на обжалваното съдебно решение. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Велико Търново е бил АУПДВ 01-2600/3828-5 от 09.10.2023 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с който по отношение на Нове Холд ЕООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2527,00 лв., представляващо неправомерно платени разходи за извършени доставки по заявки за плащане 1/04/280521/91318/01 от 07.01.2022 г., отчитаща период за доставки 01.11.2021 г. - 30.11.2021 г., и 02/04/280521/91318/01 от 09.02.2022 г., отчитаща период за доставки 01.12.2021 г. - 31.12.2021 г.; подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 505,40 лв., представляващо изплатена сума за финансиране на ДДС върху заявките за плащане от 07.01.2022 г. и 09.02.2022 г.; административна санкция в размер на 3375,24 лв., равна на разликата между първоначално заявената сума и сумата, на която заявителят е имал право, съгласно чл. 8 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 3 ноември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 907/2014 на Комисията (Делегиран регламент 2017/40). Производството е било по реда на чл. 226 АПК. Установява се, че по оспорването на Нове Холд ЕООД срещу спорния АУПДВ е било постановено Решение 561 от 15.02.2024 г. по адм. д. 634 по описа на АС Велико Търново за 2023 г. То е било обезсилено в резултат на касационно оспорване, предявено от изпълнителния директор на ДФЗ, с Решение 10679 от 09.10.2024 г., постановено по адм. д. 3535 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. В производството по чл. 226 АПК първоинстанционният съд е спазил дадените указания в това касационно решение и е конституирал правилния ответник в производството по спора, а именно заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Въз основа на направените фактически установявания, съдът достигнал до извод от правна страна за основателност на предявеното от дружеството оспорване и отменил АУПДВ. Писменият текст на решението е с обем 14 страници. Това решение представлява препис на Решение 3501 от 12.11.2024 г., постановено по адм. д. 771 по описа на АС Велико Търново за 2024 г., след обезсилването на което делото е върнато в първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Отликите между двете решения се състоят в следното: 1. проверяваното сега решение съдържа по-кратко пресъздаване на твърденията на дружеството жалбоподател, релевирани в жалбата и в представяне становището на ответника по жалбата; 2. един допълнителен абзац на втора страница, който пресъздава диспозитива на решението на Върховния административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд и конституирането на правилния ответник; 3. заличаване изцяло на един и съкращение на някои от абзаците от предходното решение и минимални размествания в местоположение на някои думи и/или изречения. Решението е нищожно. Основателно е изложеното в касационната жалба оплакване, че мотивите на обжалваното съдебно решение са идентични на тези от обезсиленото Решение 561 от 15.02.2024 г. Оправдани са възраженията на касационния жалбоподател, че по този начин първоинстанционният съд не е подложил на собствен анализ доказателствената съвкупност. При тези нарушения всъщност съдът не е извел и мотивирал и собствени правни изводи. Основанията за нищожност на съдебното решение се свеждат до постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда, без да е спазена писмената форма за действителност на акта, при напълно неразбираема воля на съда и неподписано решение. Така са дефинирани те в мотивите на Тълкувателно решение 1 от 10.02.2012 г., постановено по тълк. д. 1 по описа на Върховния касационен съд, Общо събрание на Гражданската и Търговската колегии за 2011 г. В настоящия случай, както се посочи, първоинстанционният съд е използвал писмения текст на обезсиленото решение на АС Велико Търново, инкорпорирайки го в съдържанието на своя съдебен акт, като го припознава и представя за свое изявление. Действително, не са налице пречки при новото разглеждане на делото в производство по чл. 226 АПК, другият съдебен състав да достигне до същите фактически и правни изводи, като тези обективирани в отмененото/ обезсиленото решение - делото се разглежда по общия ред след връщането съгласно чл. 226, ал. 1 АПК. Дейността, която съдията изпълнява при съобразяване на относимите разпоредби на Гражданския процесуален закон (ГПК), АПК и ДОПК обаче, изключва възможността формираната при новото разглеждане на делото правораздавателна воля да се изрази по тъждествен начин на този, който е намерил израз при предходното първоинстанционно решение, както е в случая. Дължимо е ново решение по терминологията на чл. 227 АПК, след преценка на доказателствата и доводите на страните по вътрешно убеждение (вж. чл. 12 ГПК и чл. 155 от Закона за съдебната власт). Повторното постановяване на съдържателно и текстово идентично на обезсиленото решение сочи на липса на воля от новия състав основание за обявяване на неговата нищожност. Наред с това, този процесуален подход при постановяване на акта принципно обезсмисля инстанционния контрол в хипотезата на възприети при упражняването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая пресъздаването при новото разглеждане на делото на съдържание, което е тъждествено на съдържанието на обезсиленото решение е отказ от осъществяване на правораздавателна дейност. Предвид изложеното, основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че при повторното разглеждане на делото от първата инстанция не са формирани нови фактически изводи и не са изложени нови, различни мотиви от тези на обезсиленото решение. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 5 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обявено за нищожно, доколкото е налице касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК. При това делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт. Предвид основанието за касиране на обжалвания съдебен акт, ограничението по чл. 227, ал. 1 АПК е неприложимо. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 5 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение