Решение № 15355 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1601/2013 г.

Решение № 15355 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1601/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Мохамед Сакър Абдулхак, гражданин на Сирия, против решение № 7106 от 18.12.2012 г. по адм. дело № 9303/2012 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 ЗУБ във вр. с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил оспорването на жалбоподателя на административно решение № 581/3.08.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е изложил съображения, че в бежанската история, отразена в неговите интервюта не се съдържат факти, които обуславят основанията на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Относно липсата на основанията по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут съдът е изложил съображения, че чужденецът е живял в родния си град Кунейтра в провинция Кенейтра, в която липсват данни за да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 ЗУБ към момента. В тази насока съдът се е позовал от приложената по делото справка с вх. № 01-2942/6.06.2012 г. за обстановката в Сирия като цяло и по-специално за обстановката в провинция Кенейтра. Посочено е в тази справка, че в провинция Кенейтра е отбелязан само един инцидент за мощен взрив, т. е. в конкретния случай се касае за единични спорадични актове на насилие, които не могат да релевират твърдения за "война" и "вътрешен въоръжен конфликт". Решението е законосъобразно и обосновано. Съдът е установил правнорелевантните за конкретния правен спор фактически обстоятелства, като е изложил подробни правни съображения относно извършения от него съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт по критериите на чл. 146 АПК. Изложените от съда правни съображения за липсата на основанията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ се споделят от настоящата инстанция. От разказаната от жалбоподателя бежанска история е видно, че същият през м. октомври 2011 г. е напуснал нелегално Сирия и преминавайки нелегално през Турция е пристигнал през м. януари 2012 г. нелегално в България, като не е представил документи, удостоверяващи самоличността. Декларирал е, че е имал магазин в гр. Хан Арнабе, намиращ се в близост до родното му село Хадар и разбра от чичо си, че политическата полиция с лицето на "Държавна сигурност" са го търсили. Декларира, че не е имал други проблеми в държавата си по произход. Заявява, че не желае да се завърне в родината си поради страх, че ще бъде задържан от полицията и обвинен в извършване на опозиционна дейност. Твърди, че не е арестуван, съден или осъждан и не е членувал в политически партии. Срещу него лично не е отправяна заплаха, нито върху него е оказвано насилие. Правилни са изводите както на административния орган, така и на съд, че представената от кандидата бежанска история е противоречива и нелогична, поради което се приема за недостоверна и измислена единствено с цел получаване на закрила. Законосъобразни са изводите на административния орагн, че твърденията на чужденеца в проведените интервюта са противоречиви и недостоверни. Дори да се приеме, че бежанската история на кандидата е достоверна, то неговата молба е неоснователна, тъй като той не сочи факти, които да обуславят наличието на основанията за статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Кандидатът изрично е заявил, че не е имал преки връзки със сирийските власти и спрямо него не е осъществено преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и няма риск от бъдещо такова. Законосъобразни са изводите на съда, че за молителя не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Според тълкувателно решение на Съда на европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, понятията "смъртно наказание", "екзекуция" и "изтезание или нечовешко отнасяне или наказания, наложени на молител в страната му на произход" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство. Следователно за него не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Директивата, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ включват посегателства и тежки заплахи срещу личността и живота на молителя, обхващат по-общ риск от посегателство, а не на конкретни актове на насилие, тъй като заплахата е заложена в ситуацията на въоръжен вътрешен или международен конфликт. От приложената справка № 01-2942/06.06.2012 г. на ДАБ е видно, че въпреки тежкото общо положение в страната, ситуацията в провинция Кунейтра и района на Голанските възвишения, където кандидатът е живял, е относително стабилна и няма данни за систематични инциденти и нарушаване на човешките права. Решението не е постановено при поддържаните отменителни основания в касационната жалба, поради което следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,