Решение № 10104 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2009 г.

Решение № 10104 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от началника на Митница Варна и РМД гр. Варна, чрез пълномощника юрисконсулт В. Конова, против решение № 82/05.02.2009 г., постановено по адм. дело № 99/2006 г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 116/10.10.2005 г. на директора на РМД гр. Варна, потвърдено с решение № Д-44-24-0151/15.12.2005 г. на Директора на РМД гр. Варна, с което дружеството е задължено да заплати възникнали и несъбрани публични държавни вземания представляващи такса по ЗЧВА в размер на 2900.00 лв. и ДДС в размер на 580.00 лв., ведно със законната лихва считано от 03.04.2003 г. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и алтернативно поддържа неправилност на решението, като постановено при нарушение съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в касационната жалба съображения, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - "ЛВД"ЕООД гр. Малко Търново, оспорва жалбата с представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба във връзка с недопустимост на решението и намира същата за основателна във връзка с възражението за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Варненският окръжен съд-административно отделение е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 116/10.10.2005 г. на директора на РМД гр. Варна, потвърдено с решение № Д-44-24-0151/15.12.2005 г. на Директора на РМД гр. Варна, с което дружеството е задължено да заплати възникнали и несъбрани публични държавни вземания представляващи такса по ЗЧВА в размер на 2900.00 лв. и ДДС в размер на 580.00 лв., ведно със законната лихва считано от 03.04.2003 г. За да отмени обжалваното пред него постановление съдът е приел, че са допуснати процедурни нарушения при вземане на пробите за изследване в ЦМЛ, приложените методи и оценяване на резултатите. Посочил е, че вещото лице по назначената експертиза сочи редица забележки по вземане и изследване на пробите от внесения продукт. В една част съдът не възприема заключението на вещото лице, като в мотивите са изложени подробно съображенията за това, а в друга част възприема тези констатации и като краен извод съдът приема, че изходните проби са взети неправилно поради което е направил извода, че оказалото се завишено в сравнение с посочените в сертификатите количество сяра и определено съдържание над 1% не може да бъде прието за реална стойност. Предвид това е приел, че актът с който е постановено принудително събиране на допълнителни публични задължения взети на отчет въз основа на тези резултати е незаконосъобразен и го е отменил. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по спора, след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно, че пробите са взети в нарушение на изискванията и без значение е това, че при вземането им е присъствал и представител на фирмата вносител, който е заявил, че няма възражения. Това не прави процедурата по вземане на пробите редовна и не може да санира нарушението на императивни правила и норми. Предвид това правилно съдът е приел, че неправилното вземане на пробите компрометира резултата и достоверността на извършената експертиза от ЦМЛ. След като това е така, то този резултат не може да стои в основата на акта, с който са определени допълнителни публични задължения и като го е отменил на това основание като незаконосъобразен съдът е постановил правилно съдебно решение. Неоснователно е основното поддържано възражение в касационната жалба, че решението на съда е недопустимо, като касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 211и, ал. 5 ЗМ. Съгласно тази разпоредба подлежи на обжалване пред административния съд постановлението, потвърдено с решение на директора на регионалната митническа дирекция, а в случая според касатора е обжалвано само решение на директора на директора на РМД. Това не е така, тъй като от цялостния анализ на съдържанието на подадената пред Варненския окръжен съд жалба може да се направи логичен извод, че фактически се обжалва и издаденото постановление потвърдено с решението на директора на РМД. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна се налага извода, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,