Решение № 4732 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2020 г.

Решение № 4732 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) искане за отмяна на влязло в сила Решение № 2267 от 12.02.2020 г., постановено по адм. д. № 10944 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., първо отделение. С него е отменено Решение № 1311 от 10.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1646 по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас) за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на "РВР Комерс" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02000217005182-091-001 от 20.03.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Бургас и вместо него е постановено друго, с което е отменен горепосоченият РА в частта, потвърдена с Решение № 131 от 12.06.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Сочи, че след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, било установено, че паралелно със съдебното производство по обжалване на горепосочения РА пред АС - Бургас и във Върховния административен съд, в Окръжна прокуратура (ОП) - Бургас е образувано и водено разследване по досъдебно производство (ДП) № 72/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Бургас (ОСлО при ОП - Бургас) за извършено престъпление по чл. 256 от Наказателния кодекс (НК). Според молителя след извършена преценка на писмените доказателства, събрани в хода на разследването по ДП № 72/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - Бургас било установено, че същите са нови, отнасят се пряко и непосредствено до предмета на спора, поставен за решаване пред Върховния административен съд по образуваното адм. д. № 10944 по описа на този съд за 2019 г. Сочи се, че те конкретно касаят доставки на услуги (СМР), във връзка с които с обжалвания РА са установени публични задължения на "РВР Комерс" ЕООД в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09.2016 г. и м. 01.2017 г. по фактури, издадени от "Дийлс плюс" ЕООД. Изложени са твърдения, че събраните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) заключение на съдебно - счетоводна експертиза, както и писмени доказателства - копия на банкови документи, издадени от "Дийлс плюс" ЕООД, извлечения от банкова сметка на дружеството от периода на спорните доставки към "РВР Комерс" ЕООД и свидетелски показания, описват механизма на действие на дружествата и сочат недвусмислено, че сделките, с които се обосновава данъчен кредит, са част от данъчна измама. По тези причини молителят претендира отмяната на Решение № 2267 от 12.02.2020 г., постановено по адм. д. № 10944 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прави се и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "РВР Комерс" ЕООД, чрез упълномощения процесуален представител, оспорва искането за отмяна, а по същество моли отхвърлянето му като неоснователно. Представя подробен писмен отговор. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, приема за установено от фактическа страна следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 1311 от 10.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1646 по описа на АС – Бургас за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на "РВР Комерс" ЕООД срещу РА № Р-02000217005182-091-001/20.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас. Вместо него е постановено друго, с което е отменен горепосочения РА в оспорената част на установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 64878, 98 лв. – главница и 8917, 75 лв. - лихви за просрочие, в резултат на отказано право на данъчен кредит за м. 09.2016 г. и м. 01.2017 г. по фактури, издадени от "Дийлс плюс" ЕООД. Спорният въпрос по делото е бил реалността на доставките на услуги (СМР) по издадените фактури от "Дийлс плюс" ЕООД за процесния период спрямо ревизираното лице "РВР Комерс" ЕООД, и респективно относно правомерното начисляване на данък добавена стойност (ДДС) по тези фактури като предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Мотивите на касационната инстанция, за да приеме наличието на реални доставки на услуги са били, че при липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Направена е преценка, че повечето от тях представляват частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. Обсъдени са в съвкупност всички установени релевантни за спора факти и обстоятелства, кредитирана е и изготвената съдебна експертиза, представена пред първоинстанционния съд. Съобразено е също така, че в решението на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас еднозначно е посочено, че между страните не е спорно извършването на процесните СМР на обекта, а е спорно дали те са осъществени от издателя на процесните фактури. При тези констатации съдът е приел, че доставчикът е разполагал с кадрова обезпеченост за осъществяването на спорните СМР, чието извършване на място е установено от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ), поради което необосновано първоинстанционният съд е приел, че отговорите му са базирани единствено на техническа документация, предоставена от ревизираното лице. Съдът се позовал на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и по-конкретно на решенията по дело С - 342/11 г. и по дело С - 18/13 г. В заключение е приел, че липсват обективни данни за недобросъвестност на получателя, изразяваща се в дължимо знание или допускане, че сделките са белязани с измама, с оглед на което незаконосъобразно с РА на "РВР Комерс" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна, с което е сезиран на соченото от директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас правно основание – чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим при наличие на някое от изчерпателно предвидените основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната разпоредба има предвид непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В настоящия случай към искането за отмяна са представени заключение на съдебно-счетоводна експертиза по досъдебно производство № 72/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - Бургас; протоколи за разпит на свидетелите Ю. З., Ц. П., П. П., Д. Х., Ю. Х., Е. К. и В. К. (2 броя), Д. С., К. Ц., А. М., К. А., А. Б., Ц. В., Б. Д., К. И., А. Ж., И. К., Г. Х., Д. Д., С. Д., Х. П., Н. К., Г. С., Б. Г., М. Р., А. М., И. И., Т. А., Д. М., А. С., М. С., А. Ч.; писмо от "Инвестбанк" АД, ведно с опис на представените документи - справка за движение по сметка с титуляр "Дийлс Плюс" ЕООД и копия на банкови нареждания и декларации. Като съобрази така представените към искането документи и доводите на искателя, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че те не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не установяват нови обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба. В настоящия случай молителят твърди, че представените с искането за отмяна документи са били приложени по ДП № 72/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Бургас и са станали известни на директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас с получаването на писмо с изх. № 8154/18 от 12.03.2020 г. от ОП – Бургас във връзка с разрешен му достъп до материалите по посоченото следствено дело. От писмото се установява, че в ОП – Бургас преписката е била по вх. № 8154 от 2018 г. Представените протоколи за разпит на свидетели и заключението на съдебно – счетоводната експертиза сами по себе си не представляват писмени доказателства. Експертизата, чието изготвяне е допуснато в досъдебното производство е за целите на това именно производство и е процесуално недопустимо позоваването на нея в друго производство пред съда. Протоколите за разпит на свидетели всъщност обективират в писмен вид свидетелските показания на лицата. За директора на Д "ОДОП" – Бургас не е съществувала пречка да поиска допускането на гласни доказателства в производството пред съда по оспорването на РА чрез разпит на лицата, на чиито показания, дадени в досъдебното производство сега се позовава, щом твърди, че казаното от тях установява относими към ревизираните периоди факти. Така по делото е било възможно установяването на същите обстоятелства още в хода на редовното производство, за които сега се твърди, че представляват такива по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Така посоченото е достатъчно, за да обоснове извод за неоснователност на искането за отмяна на влязло в сила решение, основано на протоколите за разпит на свидетели в досъдебното производство и на заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Останалите приложени към искането документи – отчет по сметка, нареждания - разписки и декларации за декларирани обстоятелства пред "Инвестбанк" АД са от 2016 г. и от 2017 г., поради което се налага извод, че същите са съществували по време на висящността на редовното производство по обжалване на РА. Следователно те не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Обосновано се обръща внимание в писмения отговор на ответника по искането, че делото е приключило на първа инстанция в АС - Бургас на 10.07.2019 г., а пред Върховния административен съд ход на устните състезания е даден на 29.01.2020 г. Посочените доказателства е било възможно да бъдат приобщени по делото в производството по обжалване на РА при проявена процесуална активност от страна на директора на Д "ОДОП" – Бургас, като обективни за това пречки не се установява да са съществували. Предвид приетото по - горе, не е налице и твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, дефинирано от искателя като "нови обстоятелства (установената в хода на досъдебното производство фактическа обстановка – учредяване на "Дийлс плюс" ЕООД с цел фактуриране на фиктивни доставки)", въз основа на документите, за които по – горе се прие, че не съставляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното, искането на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас за отмяна на влязло в сила Решение № 2267 от 12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10944 по описа на Върховния административен съд за 2019 г., първо отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК, следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед правните изводи на настоящия състав, искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника се явява основателно. Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати на "РВР Комерс" ЕООД сума в размер на 2000, 00 лв. за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, не е направено от искателя. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК и чл. 249 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия