Решение № 9462 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12227/2016 г.

Решение № 9462 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12227/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 01 РУ при Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 5532 от 5.08.2016 г. по адм. дело № 1389/2016 г. на Административен съд - С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - А. Й. И., чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил заповед за задържане № 225зз-149/3.02.2016 г., издадена от инспектор при 01 РУ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е задържан оспорващият А. Й. И. за срок от 24 часа. Съдът, като е обсъдил данните по административната преписка, е приел следните фактически и правни обстоятелства по делото: Оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в акта е посочено правното основание за задържане на лицето - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и фактическото основание - евентуален извършител на грабеж по ДП 225 ЗМК - 184/25.01.2016 г. В заповедта обаче не са описани правата на задържания, които са предвидени в чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР и представляват задължителни реквизити на акта. Констатирал е, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на задължението на полицейските органи по чл. 72, ал. 8 ЗМВР - задържаното лице, което към този момент е било непълнолетно, да бъде настанено в специално помещение, отделно от задържаните пълнолетни лица. Не е спазена и разпоредбата на чл. 74, ал. 3 ЗМВР, т. к. не е представена декларация от жалбоподателя, че е запознат с правата си. Съдът правилно е приел, че тези пропуски в административната процедура по задържане на лицето, преценени в тяхната съвкупност, представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място съдът е намерил, че обжалваната заповед е материално незаконосъобразна. Изложил е съображения, че по делото не са представени доказателства във връзка с отразеното в докладна записка от 4.02.2016 г., че А. И. е установен като едно от двете лица - евентуален извършител на грабеж по ДП 225 ЗМК - 184/25.01.2016 г. Съдът е указал на административния орган и изискал от Софийска районна прокуратура документи по посоченото досъдебно производство, които индицират в подкрепа на соченото обстоятелство, но такива не са били представени. Не е представен протокол за разпознаване, проведено с участието на задържаното лице, не са установени други оперативно-издирвателни мероприятия, проведени по отношение на задържаното лице. При това положение съдът е изградил обоснован извод, че липсват фактически обстоятелства, които реферират към правното основание за задържане на лицето - данни за извършено престъпление. Правилни и обосновани са правните съображения на съда във връзка с целта на прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действия наказателно преследване, както и да се даде възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. Както вярно е констатирал съдът, в случая полицейските органи са установили самоличността на лицето преди неговото задържане, жалбоподателят се е явил доброволно при призоваването му в полицейското управление, а след прилагане на мярката не се доказва да се извършени процесуални действия във връзка с установяване на извършителите по ДП 225 ЗМК - 184/25.01.2016 г., още повече такива, за които е било необходимо задържането му. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, т. к съдът не е преценил всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност и некоректно е интерпретирал доказателствения материал, в резултат на което е достигнал до погрешни и необосновани правни изводи. Към касационната жалба са представени писмени доказателства в подкрепа на доводите, че обжалваната заповед е издадена при спазване на изискванията за задържане на непълнолетно лице и за уведомяване на правата му по чл. 72, ал. 3 ЗМВР с попълване на декларация за това. Тези доказателства не са били приобщени по административната преписка, представена в съда, въпреки дадените указания от съда да се комплектова изцяло административната преписка. Непопълването на делото с необходимите доказателства от административния орган не сочи на нарушение на съдопроизводствените правила, а на непълнота на доказателствата, която не съставлява касационно основание за отмяна на обжалваното решение. Както поддържа касационният жалбоподател, декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР е неразделна част от реквизитите заповедта за задържане и следователно при наличност на такава следва да съпровожда оспорената заповед при представяне на административната преписка по делото. Ето защо пропускът на административния орган да я приложи към оспорения акт не може да се разглежда като нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда. Трябва да се посочи, че доколкото съдът не е указал изрично представянето на документи за спазване условията за задържане на непълнолетно лице и се възприеме тезата на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила, това нарушение не влече отмяна на съдебния акт с оглед правилността на изводите на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Приложените по касационната жалба писмени документи не биха довели до друг резултат относно заключението на съда за издаване на оспорената заповед при липса на данни, които обосновават прилагането на принудителната административна мярка спрямо лицето. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 АПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на адвокат Т. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,