Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г.

Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Васил Иванов Иванов от гр. Сливен, чрез процесуален представител адв. Христо Христов, срещу решение № 130 от 07.08.2015 г. по адм. д. № 140/2015 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно. Развива по същество съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът не е съобразил и обсъдил гласните доказателства. Снетите обяснения са изготвени от полицаи, поради неграмотност на лицата, пътували в колата, имат идентично съдържание, нарушен е съществено чл. 44 от АПК. Като е кредитирал писмените обяснения изготвени в нарушение на процесуалните правила, а не е обсъдил гласните доказателства, съдът е допуснал нарушение. В съдебно заседание е представено влязло в сила решение № 515 от 12.11.2015 г. по АНД № 844/2015 г. по описа на РС - Сливен, с което е отменено наказателното постановление № 40-0000111/12.06.2015 г. на началника на ОО на "Автомобилна администрация" Сливен. Ответната страна - началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Сливен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил като неоснователна жалбата на Васил Иванов срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1149 от 22.05.2015 г., издадена от и. д. началник Областен отдел на "Автомобилна администрация", гр. Сливен, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на жалбоподателя му е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II N 003149620 на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № СН 5961 ВВ. Със същата заповед е определено и място за домуване на автомобила - охраняем паркинг с адрес - гр. Сливен, ул. "Стефан Караджа" № 3. Фактическото основание на заповедта е, че на 22.05.2015 г., по сигнал, е извършена съвместна специализирана полицейска операция с РУ при ОД на МВР Сливен за нерегламентиран обществен превоз срещу заплащане, осъществяван от Васил Иванов по маршрут с. Блатец - гр. Сливен. За да отхвърли жалбата съдът приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е извършил нарушението и деянието е доказано със снети писмени обяснения по чл. 44, ал. 1 от АПК от Данка Велева, Златка Василева, Петко Събев и Съби Велев, приподписани от служители на ОД на МВР Сливен, пред които са дадени обясненията. Развил съображения, че допуснатото нарушение на чл. 44, ал. 2 от АПК не е съществено, защото е налице хипотеза на чл. 36, ал. 4 от АПК. Съдът е обсъдил показанията на свидетелката Златка Василева, доведена от жалбоподателя, и направил извод, че свидетелката установява факти, които не са в полза на защитната теза на оспорващия. Приел, че е налице хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП, защото между жалбоподателя и и свидетелите има уговорка за плащане за услугата с цена 4.80 лв. на човек. В първоинстанционното производство са разпитани трима от пасажерите, които са дали и писмени обяснения в административното производство. Писмените обяснения са изготвени от полицейските служители М. Митев и М. Стоев, в тях е записано, че има уговорка за плащане, подписани са от свидетелите. В хода на съдебното производство свидетелите, които са пътували в колата, са разпитани и обясняват, че не са разбрали какво подписват, а всъщност уговорката е била да прекопаят на водача на МПС лозе от 2 дка. Другата група свидетели, разпитани в съдебното производство са Станимир Димитров - инспектор в ОО "Автомобилна администрация", Димчо Димчев - служител в ОО "Автомобилна администрация" и Мариан Митев - полицейски инспектор в РУ - Сливен. Димитров заявява, че е присъствал на даването на писмените обяснения и свидетелите са заявили, че за сумата от 4.80 лв. Иванов ще ги превози. Димчев заявява, че е присъствал при снемането на писмените обяснения, но не помни за каква сума е ставало въпрос. Свидетелят Митев твърди, че пътниците са заявили, че използват колата да си свършат работата в града срещу съответно заплащане. Решението е неправилно. Съдът се е обосновал само с писмените обяснения като е приложил неправилно чл. 44, ал. 2, ал. 3 и чл. 36, ал. 4 от АПК. Сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не може да даде сведения писмено, какъвто е случая поради неграмотност, то се призовава да ги даде устно, но отново пред административния орган или от определен от него служител. В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е началник на ОО "Автомобилна администрация" гр. Сливен, но писмените обяснения са снети и приподписани от лица, които са полицейски служители, а не служители на "Автомобилна администрация" гр. Сливен. Допуснатото нарушение е съществено, още повече, че на лицата по чл. 44, ал. 1 от АПК не им е разяснено по реда на ал. 4, че пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. В хода на съдебното производство са дали различни показания, които въобще не са обсъдени от съда. Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от АПК, на която се позовава съда, е неприложима, тъй е относима за способите за събиране на информация в административно производство инициирано от граждани или организация и създава забрана за административните органи да не изискват от страните в административното производство информация и документи, които са налични при тях или при друг орган. Съдът се е обосновал с писмени обяснения събрани при съществено нарушение на чл. 44 от АПК, не е обсъдил показанията на двете групи свидетели разпитани в съдебното производство, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 172а, ал. 2 от АПК не е изложил мотиви кои обстоятелства, установени с допустими гласни доказателства, съдът приема за доказани. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като съдът следва да изложи при новото разглеждане на спора правни изводи относно фактите, които приема за установени с допустими доказателствени средства. По претенцията за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение