Решение № 7695 от 11.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Образувано е по жалба на Сдружение БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО БРАЗИЛСКО ЖИУ ЖИЦУ, вписано в ТРРЮЛНЦ с [ЕИК], срещу заповед РД-10-7/09.08.2021 г. на министъра на младежта и спорта, с която на жалбоподателя е отказано издаване на спортен лиценз по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ по заявление с вх. 09-00-949 от 06.04.2021 г. Изложени са съображения за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорват се фактическите констатации и правните изводи на административния орган. Според жалбоподателя изводът на министъра на младежта и спорта, че е налице основанието по чл. 19, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от ЗФВС за отказ от издаване на лицензия за дейността, заявена от жалбоподателя, тъй като за нея вече има издаден лиценз на друга федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС - Сдружение Българска джиу джицу федерация, е неправилен. Твърди, че е представил неоспорими доказателства, обосноваващи обратната теза, които не са взети предвид и обсъдени от административния орган. Позовава се на уведомление вх. 09-00-949/5 от 22.06.2021 г. от Националната спортна академия (НСА) Васил Левски /изх. 443/18.06.2021 г./ и приложено към него становище на проф. Р. Макавеев ръководител на катедра Борба и джудо към НСА, удостоверяващи, че Бразилското жиу жицу представлява самостоятелен спорт. НСА на основание чл. 99, ал. 1 от ЗФВС, във взаимодействие с Министерството на младежта и спорта осъществява научните изследвания и научно-приложната дейност, следователно становищата й са основани на съвременните научни изследвания и поради това същите са достоверен научен източник относно характера на спорта Бразилско жиу жицу. Неправилно административният орган се е позовал на информация от интернет, становище и устава на заинтересованата страна Българска джу-джицу федерация, сведения на Международната джу-джицу федерация, писмо на директора й г-н Д. Тумфарт от 2013 г., които не са събрани по надлежния ред по чл. 37 и чл. 44 от АПК. Позовавайки се на тези данни, без да вземе предвид и обсъди всички релевантни становища по случая в нарушение на принципа на истинност по чл. 7 от АПК, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Неправилно министърът на младежта и спорта е кредитирал становището на Българската джу джицу федерация, че Бразилското жиу жицу е друго име на Жиу Жицу Не Ваза /характерна дисциплина предимно за спорта джудо/, което е дисциплина на спорта Джу джицу. Налице са множество разлики между бразилското жиу жицу и традиционното японско джу джицу - наименование, правила, техника, точкуване, степени, облекла, времетраене на срещите, различни международни федерации и др., съгласно подробното описание на бразилското жиу жицу, входирано от жалбоподателя в ММС на 27.04.2021 г. Нарушени са принципите на равенство и истинност в административния процес. В административното производство като заинтересована страна е допусната Българската федерация по джу джицу, но на жалбоподателя не е дадена възможност да се запознае с представеното от нея становище от 29.06.2021 г. и всички останали доказателства, цитирани в процесната заповед. Органът не е обсъдил представените от жалбоподателя възражения относно становището на Българската джу джицу федерация. Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу твърди, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 34, ал. 1 и ал. 3, чл. 35, чл. 36, ал. 3 от АПК. Необсъждането на фактите по случая осуетява и постигането на целта на закона, тъй като възпрепятства възможността на бразилското жиу-жицу да се развива като отделен самостоятелен спорт със своя федерация. Безспорно е, че издаденият на Българската федерация по джу-джицу спортен лиценз 80 със заповед РД-10-45/14.04.2020 г. на министъра на младежта и спорта е само за един спорт джу-джицу, който е различен от бразилското жиу жицу, както и че Българската джу-джицу федерация не е многоспортова федерация и няма лиценз за такава по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро и т. 2 от ЗФВС. Дисциплината Джу Джицу Неваза, за която се твърди, че е еквивалентна на бразилското жиу жицу, е вписана в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ като промяна в устава на Българската джу-джицу федерация едва на 03.08.2021 г. Следователно изводът на министъра на младежта и спорта, че лиценз 80 обхваща и бразилското жиу жицу, противоречи на материалноправните разпоредби на закона /чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗФВС/. Жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена, като бъде изпратена административната преписка на министъра на младежта и спорта със задължителни указания за издаване на исканата спортна лицензия. Претендира разноски и представя писмени бележки. Ответникът - министърът на младежта и спорта, чрез юрк. Маркова, в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че така нареченото джу джицу неваза, на практика е познато като бразилско жиу жицу и това е практически едно и също спортно-практическо занимание. Посочва, че по смисъла на ЗФВС многоспортовата федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2 от ЗФВС не е федерация, която регулира повече от един спорт, а обединява многоспортови клубове и се групира по т. нар. обособяващ принцип /чл. 13, ал. 1 от ЗФВС/ напр. за хора с увреждания, за учащи се. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗФВС изискването за единствена организация се преценява с оглед на заявения обединяващ принцип и спортовете, които развива са ирелевантни. Поради това при прилагането на цитираните разпоредби, в преценката дали дадена спортна дейност се обхваща от вече издаден спортен лиценз, се налага във всеки конкретен случай да изхожда от анализ на обема на спортните дейности, които развива вече лицензирана спорта федерация, според собствените й спортно-технически правила, както и тези на международната спортна федерация, в която членува. Счита, че жиу жицуто е спорт с много сходни дисциплини, както леката атлетика. Съгласно чл. 3 и чл. 8 от Устава на лицензираната Българска джу-джицу федерация /БДДФ/, сдружението развива всички разновидности на джу джицу, а в т. 3 от Методиката на обучение от вътрешните правила на същата федерация е посочен 3.2. Спортен правилник на Международната джу джицу федерация JJIF в спортните дисциплини дуо система, файтинг система и не ваза, като последното според ответника е идентично с бразилското джиу джицу. В Наредбата за провеждане на държавния спортен календар на БДДФ в раздел Дисциплини и възрастови групи изрично е посочено бразилско джу джицу. От доказателствата в административната преписка и заключението на съдебно-спортната експертиза се установява, че е налице идентичност между бразилско джу-джицу и джу-джицу неваза. За двете разновидности забранените техники са еднакви, позволените техники 12 на брой също. Съдебната експертиза не е посочила приликата и при присъждането на точки на състезателите за задържането/стабилизирането на противника в определена позиция. Разликата е, че според правилата на Международната федерация по бразилско джиу джицу /МФБДД/ позволените техники са диференцирани според възрастта и колана на състезателите. Посочените от вещото лице прилики касаят именно техническите характеристики на бразилското жиу жицу и неваза (джу джицу), докато изтъкнатите разлики се отнасят до несъществени особености от второстепенно значение. Моли да не се кредитира безусловно заключението на експертизата. Представя писмени бележки и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В хода на делото от жалбоподателя и ответника се застъпват противоположни становища относно въпроса дали е налице идентичност, сходност или родство между спорта Бразилско жиу жицу и спорта Жиу жицу/джу жицу. Жалбоподателят поддържа, че Бразилско жиу жицу и Жиу жицу/джу жицу са отделни спортове и на световно ниво има две отделни самостоятелни федерации, което е основание да се уважи искането му за издаване на лиценз за федерация по Бразилско жиу жицу. Ответникът по жалбата се противопоставя на това становище, като твърди, че Бразилското жиу жицу е разновидност на Жиу жицу/джу жицу /сходно със стила Не ваза- на земя/ и като такова се представлява от вече лицензираната Българска федерация по жиу жицу, която е член и на Международната федерация по жиу жицу. Поради това поддържа, че не е налице основание за издаване на самостоятелен лиценз за федерация по Бразилско жиу жицу. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при извършена служебна проверка, констатира, че жалбата на Сдружение "Българска Федерация по бразилско жиу жицу" е допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. Като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по подадено от Сдружение "Българска федерация по бразилско жиу жицу" заявление с вх. 09-00-949/06.04.2021 г. /л. 67/ и допълнително представени документи с писмо вх. 09-00-949/1 от 27.04.2021 г. /л. 259/, с което кандидатства за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 по ЗФВС за развитие на спорта Бразилско жиу жицу. Комисията за лицензирането и атестирането /КЛА/, назначена със заповед РД-09-339/29.05.2017 г. и изменена със заповед РД-09-568/18.05.2021 г. на министъра на младежта и спорта, е изпратила писма изх. 09-00-949/2 от 21.06.2021 г., изх. 09-00-949/3 от 21.06.2021 г. и изх. 09-00-949/4 от 21.06.2021 г. до Националната спортна академия Васил Левски, Сдружение Българска федерация джудо и Сдружение Българска джу-джицу федерация, с които е поискала становище, дали бразилското жиу жицу може да се определи като самостоятелен спорт, има ли сходство с други спортове и кои, какви са сходствата и различията, информация относно развитието, разпространението и практикуването на Бразилско жиу жицу. С протокол 9 от 02.08.2021 г. е проведено заседание на Комисия за лицензирането и атестирането /л. 30 по делото/. На това заседание КЛА е анализирала подаденото заявление и приложенията към него, както и изисканите и получени становища от НСА, Сдружение Българска федерация джудо и Сдружение Българска джу-джицу федерация, информация относно Международната джиу-джицу федерация, Международната федерация по бразилско жиу жицу и други източници, обсъдени подробно в протокол 9/02.08.2021 г. В протокола е отразено, че Комисията е разгледала следните документи: Документите представени от заявителя във връзка с описанието и особеностите на бразилското жиу жицу; писмо вх. 09-00-949/8 от 12.07.2021 г. от НСА Васил Левски с приложено становище от доц. Р. Макавеев; писмо с вх. 09-00-949/6 от 24.06.2021 г. от Сдружение Българска федерация по джудо; писмо с вх. 09-00-949/7 от 29.06.2021 г. от Сдружение Българска джу-джицу федерация, към което са приложени стр. 1 от Устав на федерацията, Сертификат за членство в Международната Джу Джицу Федерация (JJIF) в Глобалната Асоциация на Международните Спортни Федерации (GAISF); писмо от директора на Глобалната Асоциация на Международните Спортни Федерации (GAISF) до Международната Джу Джицу Федерация (JJIF); писмо от изпълнителния директор на Световните Игри (IWGA) до Международната Джу Джицу Федерация (JJIF); писма от президента и от спортния директор на Международната Джу Джицу Федерация (JJIF); уеб страницата на Международната Джу Джицу Федерация (JJIF) и уеб страницата на Международната федерация по бразилско жиу жицу. Комисията е достигнала до становището, че бразилското жиу жицу е разновидност на спорта джу джицу, като вече има федерация, на която е издаден такъв лиценз Сдружение Българска джу-джицу федерация. Със заповед РД-10-45/14.04.2020 г. на министъра на младежта и спорта на Сдружение Българска джу-джицу федерация е издаден спортен лиценз 80 за спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС за вид спорт Джу джицу. Сдружението е член на Международната Джу Джицу Федерация (JJIF), обединяваща националните спортни федерации, които ръководят вида спорт в съответната държава. Международната Джу Джицу Федерация (JJIF), на свой ред е член на Глобалната асоциация на международните спортни федерации (GAISF) (преди Sport Accord) и на Международната асоциация на Световните игри (IWGA). Комисията е направила заключение, че за дейността свързана с бразилското жиу жицу като разновидност на спорта джу джицу/жиу жицу има издаден спортен лиценз на друга спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗФВС - Сдружение Българска джу-джицу федерация, поради което е налице основанието по чл. 23, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от ЗФВС във връзка с разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС за отказ от издаване на спортен лиценз на Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу. След проведено гласуване Комисията е взела решение с 6 гласа за и 0 гласа против да предложи на министъра на младежта и спорта да издаде заповед за отказ от издаване на спортен лиценз на жалбоподателя. Въз основа на така изложеното, е издадена оспорената в настоящото производство заповед РД-10-7/09.08.2021 г. на министъра на младежта и спорта. Според посоченото в протокола от заседанието на комисията, залегнало и в мотивите на процесната заповед, джу джицу/ жиу жицу възниква като бойно изкуство за самозащита във феодална Япония, наименованието му може да се преведе като нежната техника/гъвкавото изкуство. Към момента наименованието на спорта се среща в различни интерпретации жиу/жи/т/цу /джиу джицу/джу-джицу и др., които са резултат от националните езикови особености и от езика, от който е направена заемката и/или възприетата система на транскрибиране с латинска азбука на думи от японски език. В общностите, развиващи източни бойни изкуства е общоприето, че се касае за разлика само в произношението и изписването на наименованието на едно и също понятие. Бразилското жиу жицу се характеризира с особеността, че борбата е насочена към свалянето на противника на земята и използването на техники за борба на земята, при която позиция се елиминира преимуществото на противника от антропометричните му параметри. Целта е да се придобие доминираща позиция спрямо противника и той да бъде принуден да се предаде посредством употребата на специфични техники (ключове или задушаващи техники). Тази особеност се изтъква в описанието по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗФВС, представено от заявителя. На интернет страницата на Международната джу джицу федерация (Jiu Jitsu International Federation / JJIF), рубриката Спортът, е описан стилът джу джицу не ваза (Jiu Jitsu Newasa), наричан още бразилско джу джицу , описан по следния начин: Бразилското Джиу Джицу е модификация на Джиу-Джицу и се фокусира върху преминаването от изправено положение към земята и борба на земята. Състезателната дисциплина свързана с него се нарича Ne-wasa (Не ваза), която е сравнително нова дисциплина в JJIF. Обикновено основната част от борбата се провежда на земята. Целта е да се спечели, като се принуди противникът да се предаде чрез блокиране (заключване) на ставите или задушаване, или по точки. Посочени са също категории тегло, в които се провеждат състезанията в този стил, организирани от Международната джиу джицу федерация. Съгласно становището, изразено в писмо вх. 09-00-949/7 от 29.06.2021 г. от Сдружение Българска джиу-джицу федерация, спортът джиу джицу включва следните дисциплини/стилове: Файтинг, Жиу Жицу Не Ваза (известен също като БЖЖ или Бразилско Жиу Жицу), Дуо, Дуо Шоу и Контактно Джу Джицу (известно още като бойно джу-джицу). Съгласно писмо от 08.12.2013 г. на Д. Тумфарт, спортен директор на Международната жиу жицу федерация (JJIF) от 2010 г. JJIF предлага спортната дисциплина бразилско джу-джицу и я представя в Световните бойни игри на Sport Accord (сега GAISF). Според протокола на комисията и заповедта на министъра на младежта и спорта, наименованията бразилско джу-джицу и не-ваза (джу-джицу) са еквивалентни. Различните федерации може да имат малко по-различни правила, но спортът е един и същ. Съществуват много търговски (комерсиални) федерации за бразилско джу-джицу. Административният орган е приел, че с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС е установена забрана две спортни федерации да притежават спортен лиценз по един или сходни видове спорт, а разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗФВС задължава министъра на младежта и спорта да откаже издаването на спортен лиценз, когато вече има издадена такъв на друга спортна федерация, за дейността, за която заявителят кандидатства. След преглед и запознаване с представените по делото доказателства и съобразявайки твърденията и възраженията на страните, настоящият състав прие, че за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка във връзка с правния спор по делото, е необходимо да назначи съдебно-спортна експертиза от вещо лице със специални знания специалист в област Бойни изкуства, което да даде компетентно и безпристрастно становище относно наличието или съответно липсата на идентичност, сходност или родство между спортовете Бразилско жиу жицу, Жиу жицу/джу жицу и Не ваза. На първия въпрос от ССЕ - Джу джицу и Бразилско жиу жицу два отделни вида спорт ли са? вещото лице е отговорило, че в приложен аспект в съвременното джу джицу се прилагат ударни техники с ръце и крака, които предшестват борбата в стойка и тази на земя. Това превръща стила от хватово бойно изкуство в ударно хватово бойно изкуство, имайки за цел да държи опонента на дистанция чрез ударни техники или да скъси дистанцията между опонентите отново чрез ударни техники, преди да влязат в близък контакт за прилагане на хватови техники. Бразилското жиу жицу е хватово бойно изкуство, чиято цел е да преведе борбата от стойка на земя, където да приключи опонента чрез предаване или по точки. В Бразилското жиу жицу има категория, където участниците се състезават но ги, което означава, че са без кимоно. От своя страна това изцяло променя начина на захват и изпълнение на техниките. От изложеното може да се констатира, че разликите в двата вида спорт променят цялостната спортно-техническа и спортно-тактическа подготовка на състезателите, което прави Джу джицу и Бразилското жиу жицу два отделни вида спорт. На втория въпрос Има ли прилики и разлики между двата отделни вида спорт и в какво се изразяват те?, вещото лице е посочило, че от гледна точка на правилата и регулациите на двете световни федерации Международната федерация по бразилско жиу жицу /IBJJF International Brazilian Jiu Jitsu Federation/ и Международната федерация по джу джицу /JJIF - Ju Jitsu International Federation/, може да се забележат прилики в точкуването на позициите, присъждане на активност и пасивност, наказанията, списъкът със забранени техники и изискванията за хигиена на облеклото. Разлики може да се забележат в детайлно описаните правила на IBJJF, където подробно са написани освен гореописаните правила, така и точкуването на отборите. Има разделение по системата за колани на IBJJF, която е напълно самостоятелна система със свои изисквания за покриване на нормативи и компетенции. Има разделение и на категория ветерани /master/, където в JJІF всички участници над 35 годишна възраст се записват като ветерани, докато в IBJJF има разделение по възраст и по колани, по този начин позволява на участниците да се състезават срещу противници близки до техните физически и практически възможности. Така състезател, който е на 40-годишна възраст и тренира от 2 години, няма да бъде допуснат да се състезава срещу противник, който е на неговата възраст, но има опит 20 години. По правилника на JJІF, ако среща на полуфинал или финал завърши с равен резултат, може да се играе до златна оценка. Времетраенето на срещите между двата спорта също е различно. При отделните възрастови категории в Джу джицу то е: 1.5 минути за деца от 8 до 9 години; 3 минути за деца от 10 до 15 години; 4 минути за деца от 16 до 17 години; 5 минути за младежи от 18 до 20 години; 6 минути за мъже над 18 години; 5 минути за ветерани над 35 години. В отделните възрастови категории в спорта Бразилско жиу жицу времетраенето е следното: 2 минути за деца от 4 до 6 години; 3 минути за деца от 7 до 9 години; 4 минути за деца от 10 до 15 години; 5 минути за юноши от 16 до 18 години; 5 минути за бели колани от 18 години до мастер 7; 6 минути за сини колани на категория мъже и жени над 18 години; 7 минути за лилави колани на категория мъже и жени над 18 години; 8 минути за кафяви колани на категория мъже и жени над 18 години; 10 минути за черни колани на категория мъже и жени над 18 години; 5 минути за бели и сини колани на категория мастер 1; 6 минути за лилави, кафяви и черни колани категория мастер 1; 5 минути за всички колани на категория мастер 2 до мастер 7. Разликата във времетраенето на срещите променя динамиката, в която протичат те. Това изисква от състезателите определен тип подготовка и разпределение на енергията съобразно времевия диапазон. В определени ситуации предимство по правилника на JJIF може да се точкува, докато по правилата на IBJJF такова точкуване няма. Тегловите категории между двата спорта са различни. Категориите по правилника на IBJJF са 10 на брой за мъжете и 9 на брой за жените, кантарът /измерването на теглото/ им е в деня на състезанието със състезателно облекло преди схватките, а по правилника на JJІF категориите са 7 за мъже и 7 жени, кантарът им е на предишния ден без кимоно. Това може да позволи на състезател с дадено тегло да има възможност да се състезава с хора с доста по-ниско тегло от неговото. По третия въпрос от ССЕ Да се направи сравнение на техническите характеристики между бразилското жиу жицу и спорта джу джицу стил не ваза дали са сходни или различни?, вещото лице е посочил, че в правилниците и на двете федерации списъкът със забранени техники при деца и подрастващи до 16 годишна възраст е идентичен. По правилника на JJІF след 16-годишна възраст на категория с кимоно и без кимоно (но ги) са позволени техники като: прав ключ на крака, видове задушаване включващи прилагане на натиск върху гръбначния стълб или използване на собствения ръкав, ключове на рамото, ключове на китката, ключове на коляното, прасеца и глезена, изваждане на главата извън тялото на противника при опит за изпълняване на техника включваща единият крак на противника, ключ на бицепса, прилагане на натиск върху бъбреците когато противникът е в гард, задушаване включващо ръката на противника тип триъгълник, ключове на краката включващи усукване. По правилника на IBJJF всички колани до 18-годишна възраст и всички бели колани до категорията мастър 7 имат право само на определен брой от горепосочените техники и те са: прав ключ на крака, видове задушаване, включващи прилагане на натиск върху гръбначния стълб или използване на собственият ръкав, ключове на рамото и задушаване включващо ръката на противника тип триъгълник. Над 18-годишна възраст всички сини и лилави колани от категория мъже/жени до мастър 7 могат да включат изваждане на главата извън тялото на противника при опит за изпълняване на техника, включваща единият крак на противника, прилагане на натиск върху бъбреците, когато противникът е в гард и ключове на китката в арсенала си. Всички мъже и жени над 18-годишна възраст с кафяви и черни колани, могат да добавят ключове на краката включващи усукване. Това поетапно включване на техники, които са считани за опасни за начинаещи и подрастващи, позволява на индивидите да се изградят технически и да придобият нужната зрялост за прилагане и съответно реагиране на такъв тип техники. По правилника на IBJJF главният съдия на татамито има отговорност да провери облеклото и хигиената на състезателите при тяхното влизане на татамито. При нужда от видео повторение по правилника на IBJJF се предоставят още двама съдии, които да дадат мнение по изникналия въпрос. Състезателните кимона на IBJJF имат по-голяма площ, върху която могат да поставят нашивки. В традиционното джиу джицу нямат традиция да се борят без дреха /но ги/. Борбата в Не ваза традиционното джиу джицу започва от колене. С оглед на изложеното, в заключението по третия въпрос се посочва, че техническите характеристики между Бразилското жиу жицу и спорт джу джицу стил не ваза са различни. На четвъртия въпрос от експертизата Да се разгледат в исторически план двата вида спорт общото и различното, да се сравнят Правилата при състезанията между тях и да се сравнят облеклата и традициите при състезанията сходства и разлики вещото лице е посочил, че в исторически план първите наблюдения за зараждането на японското джу джицу датират от 17 век. В книгата си Ум над тялото Д. Кано описва как китаецът на име Ч. Пин пристига в Япония и преподава знанията по джу джицу на трима ронини, които впоследствие развиват школи. Други източници от създатели на школи гласят, че лекар на име А. Широбе е живял в Китай, където е изучавал бойни изкуства и когато се е завърнал в Япония е създал джу джицу. Школите и стиловете на джу джицу варирали много като се фокусирали върху различни аспекти някои върху боя с оръжие, други върху удари с ръце и крака, а трети върху техники за хвърляне, контролиране и обезоръжаване на противника. В периода на Едо придобива голяма популярност сред японското общество, като метод за самозащита срещу противник с оръжие или без оръжие. Поради политическото състояние на страната и събитията, случващи се през времето на ерата Мейджи и Тайшо, японското джу джицу е представлявало бойно изкуство със смъртоносни ударни техники, хвърляния и обезоръжаване на противника. В арсенала на бойното изкуство са присъствали минимален брой техники на земя /не ваза/. През 1882 г. Д. Кано основава джудо, целейки създаването на изкуство, чрез което да се постигне максимален ефект при минимален разход на енергия. Постепенно изчистил опасните техники (целещи се в жизненоважни органи) и се фокусирал върху техники, които могат да се изпълняват многократно без опасност за практикуващите. Именно след създаването на джудо започват да се развиват и техниките на земя /не ваза/, където се появили школи, изцяло фокусирани върху тях /косен джудо/. Според Кано техниките на земя не са били ефективни за самозащита. Тук се развил и спор между школите, които практикували предимно техники от тачи ваза (стойка) и тези, които практикували предимно не ваза. Едните били насочени изцяло към спортната страна на джудо, а другите освен като спорт го развивали и като средство за самозащита. С оглед на обстоятелствата след Втората световна война, играта в стойка успява да се наложи като водещ стил на трениране в джудо. С цел разпространяване на джудо, японски майстори напускат страната, за да пренесат знанието отвъд Япония. Едни от тези майстори са С. Сатаке, Д. Омори и М. Маеда, като последните двама се установяват в Бразилия и започват да преподават. Едни от техните първи ученици са Д. Феро и Д. Реис. Д. Пирес открива своя академия, където помощник инструктори са Карлос и Д. Грейси, като впоследствие тази академия става тяхна. Фамилията Грейси разделя развитието на Бразилското жиу жицу в няколко насоки: спорт, развлечение и средство за самозащита с обща цел развитие на Бразилското жиу жицу в световен мащаб. През 1992 г. е създадена CBJJF /Confederacia Brasileira de jiu jitsu/ или Международна федерация по бразилско жиу жицу, където използват правилника на CBJJF. От 1996 година насам официално се провеждат световни първенства по бразилско жиу жицу, като от 2002 г. са под шапката на IBJJF. По това време в Япония създават Японска федерация по бразилско жиу джицу. Япония бивайки страната създала Джу джицу и Джудо, като джудо е най-известният и високо почитан спорт в страната, е припознала Бразилското жиу жицу към развитието на стила не ваза и отделянето му като индивидуален вид спорт. През 2021 г. Франция - страна с дългогодишен опит в Джудо и Джу Джицу, където спорта Джудо е на второ място по практикуване и известност след футбола, признава Бразилското жиу жицу за отделен спорт. Учредени федерации по Бразилско жиу жицу има в Сърбия, Германия, Холандия, Финландия, Белгия и Швеция. В световен мащаб учредени федерации има в Обединените Арабски Емирства, Северна Америка, Канада и Африка. Важно е да се отбележи, че от гореизброените страни всички имат учредени федерации по Джу Джитсу и дългогодишни традиции в този спорт. Според заключението, това означава, че те припознават Бразилското жиу жицу като отделен спорт със свой собствен принос към развитието на бойните спортове, физическа култура, както и физическото и психическото здраве на хората в страните им. В съдебно заседание вещото лице е дало допълнителни пояснения относно разликите, като посочва, че заключението, до което е стигнал, е че това са два отделни вида спорт и от историческа и от спортно-практическа гледна точка. Спортовете имат общи правилници само на борбата на земя, бразилското жиу жицу е отделен стил и се развива само в тази сфера. Времетраенето на борбите в двата спорта е различно по възрастови групи. Възрастовите групи от 30 г. нагоре са разделени в бразилското жиу жицу и имат много повече подразделения, което позволява на самите състезатели да се състезават с хора, които са на тяхното ниво, докато при традиционното джу джицу от 35 години, всички се водят ветерани. Разлики има и при самото точкуване - в бразилското жиу жицу могат да се трупат наказания, като те не образуват цяла точка, докато при традиционното джу джицу в някои ситуации се дава цяла точка. Разликата е в самите наказания, както и при самите активности и пасивности и ситуациите, в които се дават те, дали се натрупват, за да дадат точка /в традиционното джу джицу, но не и в бразилското/. Има разлика и в хватките дали и кога са позволени според възрастовата група. Правилникът на федерацията по бразилско жиу жицу е учреден доста години преди федерацията по традиционно джу джицу неваза, но има разминавания, които са съществени и състезателите се подготвят по различен начин за самите състезания, за едни и същи техники. При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи: При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 22, ал. 1 от ЗФВС, съгласно който министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и приложените към него документи по чл. 21, ал. 1 с мотивирана заповед в срок до 4 месеца от подаването му. Административният орган е изложил в заповедта фактическите и правни основания за издаването й, поради което не се констатира нарушение на изискванията за форма чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В хода на административното производство е спазен предвиденият ред за разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление, регламентиран в чл. 21 и чл. 22 от ЗФВС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗФВС, спортната федерация подава заявление по образец за издаване на спортен лиценз, в което посочва данни за заявителя, към което се прилагат: 1. учредителен протокол; 2. устав; 3. описание на дейностите по вида или сходните видове спорт, за които се иска издаване на спортен лиценз, а за многоспортовите федерации по обединяващ принцип - и посочване на съответния обединяващ принцип; 4. информация за международната спортна организация по образец, ако има такава; 5. правила за осъществяване на спортната дейност в съответствие с правилата на международната спортна организация по т. 4, ако има такива; 6. заявление за членство или документ, удостоверяващ членство в международна спортна организация по т. 4, ако има такова или предоставени от член на международна спортна организация права в съответствие с нейния устав за организиране на спортни дейности по съответния вид спорт, ако има такива; 7. списък по образец на спортните клубове - членове на заявителя, с посочен единен идентификационен код и актовете за приемането им за членове; 8. декларация по образец за съответствие с изискванията на чл. 15 за членовете на заявителя; 9. списък по образец и доказателства за образованието, професионалната правоспособност, квалификация и опит на лицата, които извършват обучението, тренировъчната и състезателната дейност в членовете на заявителя, както и договорите с тези лица; 10. програмата по чл. 20, т. 7 и акта за приемане; 11. правила за провеждане на състезания от държавния спортен календар и акта за приемане; 12. годишен спортен календар за провеждане на състезания и акта за приемане; 13. правила за статута на спортистите аматьори и на професионалните спортисти, за придобиването, прекратяването и отнемането на състезателните права на спортистите и акта за приемането им - само за спортна федерация по един или сходни видове спорт; 14. списък по образец на спортните обекти по чл. 20, т. 9 с приложени документи за собственост, договори за ползване или наем или предварителни договори за сключване на окончателен договор след издаване на спортен лиценз; 15. бюджет на сдружението и акта за приемане. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗФВС, образците по ал. 1 се утвърждават със заповед на министъра на младежта и спорта и се публикуват на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта. Съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗФВС, документите по ал. 1 се представят в оригинал или заверени от заявителя копия. Документите по ал. 1, т. 7, 9, 10 и 12 се представят и на електронен носител. Тези изисквания са изпълнени от заявителя, видно от приложенията към заявлението му. В чл. 22, ал. 2 от ЗФВС е предвидено, че при установяване на непълноти или несъответствия, заявителят се уведомява на посочен в заявлението адрес да отстрани непълнотите или несъответствията в 14-дневен срок от уведомяването. Срокът по ал. 1 спира да тече до отстраняване на непълнотите или несъответствията или до изтичането на срока по изречение първо. Уведомлението може да се извърши и по електронен път, ако заявителят е посочил, че желае да получава съобщения по този начин. Съгласно чл. 22, ал. 6 от ЗФВС, министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице може да изисква допълнителна информация и становища от държавни органи, външни експерти и организации по представените от заявителя документи и информация. Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице издава спортен лиценз, когато не са налице основания за отказ, и вписва спортната федерация и спортните клубове - нейни членове, в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 /чл. 22, ал. 7 от ЗФВС/. Назначената със заповед на министъра Комисия по лицензирането и атестирането е разгледала подаденото заявление и приложените документи, изготвила е становище по преписката и е направила мотивирано предложение за постановяване на отказ за издаване на исканата спортна лицензия. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е постановена и в съответствие с материалния закон. Административният акт е издаден на основание чл. 23, ал. 1, т. 1, предл. първо във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС и въз основа на протокол 9 от 02.08.2021 г. от работата на Комисията по лицензиране и регистриране (КЛР), назначена със заповед РД-09-568/18.05.2021 г. на министъра на младежта и спорта. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗФВС министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед отказва издаването на спортен лиценз, когато има издаден спортен лиценз за дейността, за която заявителят кандидатства, на друга спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1 или спортен лиценз по обединяващ принцип на друга многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2. Чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС регламентира, че спортен лиценз се издава само на една спортна федерация по чл. 18, ал. 2, т. 1. Спорният по делото въпрос се свежда до обстоятелството дали бразилското жиу жицу, за което жалбоподателят е претендирал издаването на лиценз представлява отделен вид спорт или е разновидност на Джу-Джицу и по конкретно на стилът Не ваза. В ЗФВС е заложен принципът на централизирано управление на спортната дейност по вид спорт/сходни видове спорт или по обединяващ принцип. Само една федерация може да получи лиценз за развитието на дейността на конкретния вид спорт. Разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗФВС, категорично отричат издаването на спортен лиценз, когато има вече издаден такъв за дейността, за която заявителят кандидатства. ЗФВС не дава легална дефиниция на вид спорт, сходни видове спорт и дисциплина, поради което при преценката на обстоятелството, дали друга федерация, на която вече има издаден лиценз, обхваща и спорта, за който е подадено заявление за издаване на лиценз, следва да се изследва с оглед всички налични факти и обстоятелства. В конкретния случай обосновани и кореспондиращи с установените по делото факти са изводите на административния орган, че спортът бразилско жиу жицу е сходен с дисциплината не ваза, която се развива при спорта джу джицу/жиу жицу, за спортната дейност, по който на Сдружение Българска джу-джицу федерация има издадена спортна лицензия. Съдебният състав споделя извода за сходства между спортовете до степен, че да се отрече правото на сдружението да получи исканата лицензия. Този извод се подкрепя, както от събраните в административното производство доказателства, така и от заключението на вещото лице, извършило съдебно-спортната експертиза. Сдружение Българска джу-джицу федерация развива спорта в различни дисциплини дуо система, файтинг система и не ваза. На страницата на Международната джу джицу федерация (Ju Jitsu International Federation/JJIF), на която е член и Сдружение Българска джу-джицу федерация, е посочена дисциплината Jiu Jitsu (Newasa). От посочената страницата е извадена разпечатка по делото, а текстът на български език е цитиран в протокол 9 (стр. 33 от делото). В този текст е отразено следното: Джиу Джицу (Newasa) Бразилското Джиу Джицу е модификация на Джиу Джицу и се фокусира върху преминаването от изправено положение към земята и борба на земята. Обученията и състезанията могат да се провеждат в Gi или без Gi в спортни панталон и риза (No-Gi). Състезателната дисциплина, свързана с него, се нарича Ne-Wasa, която нова дисциплина в официалната състезателна програма на JJIF.. Освен изложеното, в писмо от 08.12.2013 г. на Д. Тумфарт спортен директор на JJIF (стр. 61 от делото) е отразено, че двете имена бразилско джу-джицу и Ne-Wasa, използвани в спортния свят, описват един и същ спорт и дисциплина. Различните федерации (има много непризнати, най-вече търговски федерации за бразилското джу-джицу) може да имат малко по-различни правила, но да изпълняват един и същи спорт. В писмо от 22.07.2018 г. от Международната федерация по джу джицу JJIF е посочено, че спорът Ju-Jitsu включва следните дисциплини: Бойна система, Jiu-Jitsu Newasa (известна също като BJJ или Бразилско Jiu-Jitsu), Duo System, Show System и Contact Ju-Jitsu (известна също като бойно джуцу). Заключението на вещото лице не разколебава извода на административния орган за идентичност на дисциплината не ваза с бразилското жиу жицу. По въпрос първи е поставена задача да се изясни дали Джу джицу и Бразилско жиу жицу са отделни видове спорт, а втори въпрос касае приликите и разликите между тези спортове. Настоящият състав счита, че Бразилското жиу жицу следва да се сравнява само с дисциплината не ваза, която е част от Джу Джицу. По третият въпрос са дадени приликите и разликите с дисциплината не ваза, като отчетените от вещото лице разлики не са от категорията, които правят бразилското жиу жицу различен спорт забранените и позволените техники са идентични, налице са разлики, но същите не могат да се отчетат като съществени, дотолкова, че да обусловят бразилското жиу жицу, като отделени вид спорт от дисциплината не ваза. За пълнота на изложеното, следва да се вземе предвид и становището на доц. Р. Макавеев ръководител катедра Борба и джудо в НСА, изпратено до административния орган във връзка с подаденото от Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу заявление. В него е посочено, че от 2004 г. със създаването на Българска джу джицу федерация започва да се развива и бразилското жиу жицу, като отделен стил. До момента се провеждат учебно-тренировъчни занимания и състезания по този вид спорт администрирани от горепосочената организация. В документите на Българска федерация по бразилско жиу жицу е вписано: - Взаимодействие и сътрудничество със сродни организации и сдружения, с физически и юридически лица за постигане на целите, осъществява връзки и обмен на опит за изучаване и ползване на постиженията им. Взаимодействие с държавни органи, обществени организации и сродни юридически лица в страната и чужбина. Да членува в Българска федерация по Джу-Джуцо, Бокс, Карате, Джудо, Самбо, Кик бокс е други сродни организации и федерации.. Доц. Макавеев отбелязва, че в световен мащаб има две организации, които имат претенции да администрират бразилското жиу жицу, но това са сериозни икономически организации, работещи с комерсиални средства и цели. Световната федерация по бразилско жиу жицу (IBJJF) е организация, която не е призната от МОК и Глобалната асоциация на международните спортни федерации (GAISF). Поради изложеното, проф. Макавеев е изразил становище, че не е нужно лицензиране на отделна федерация по бразилско жиу жицу, след като вече има официално призната организация администрираща този спорт. С оглед всичко изложено, настоящият състав счита, че оспореният административен акт е материалнозаконосъобразен и съответства на целта на закона. Спазени са разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗФВС и е отказан лиценз на федерация, която претендира да администрира спорт, за който вече е издаден такъв лиценз. При тези данни, подадената от Сдружение Българска федерация по бразилско жиу жицу жалба следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора на Министерство на младежта и спорта следва да се присъди поисканото от ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ е 100 лева.