Решение № 16499 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2012 г.

Решение № 16499 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - Бургас, против решение № 138/31.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1481/2011 г. по описа на Административния съд - Бургас. С посоченото решение съдът е: отменил решение № 76/20.06.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 57/27.04.2011 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ - Бургас, с което на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО на Тинко Петков Трифонов, от с. Черно море, област Бургас, му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е върнал преписката на административния орган за продължаване на административното производство съобразно мотивите на решението. Със същото решение е осъдено РУ "СО" - гр. Бургас, да заплати на Тинко Петков Трифонов, от с. Черно море, област Бургас, 150 лева разноски по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и § 10 от ПЗР на ЗИДКСО - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административните актове - решение и разпореждане. Претендират се разноски по делото. Ответникът - Тинко Петков Трифонов, от с. Черно море, област Бургас, с писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна, но не на изложените в нея мотиви. С обжалваното решение Административният съд - Бургас, е отменил решение № 76/20.06.2011 г. на касатора, с което е оставено в сила разпореждане № 57/27.04.2011 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ - Бургас. Същите са постановени при повторното разглеждане на преписката след отмяната от съда на предходните разпореждане № 620527/8.05.2009 г. и решение № 646/9.06.2010 г. на пенсионните органи. С процесното разпореждане № 57/27.04.2011 г. на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО на Тинко Петков Трифонов, от с. Черно море, област Бургас, му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1.03.2009 г. пожизнено. Установено е, че към датата на подаване на заявлението Трифонов е навършил 46 години и 9 месеца, а за осигурителен стаж му е зачетен: от първа категория по чл. 104, ал. 2 КСО - 2 години, 6 месеца, 26 дни; от втора категория - 04 години, 03 месеца, 23 дни и от трета категория 03 години, 02 месеца, 22 дни. Прието е, че по чл. 104, ал. 3 от КСО има осигурителен стаж - 15 години, 9 месеца и 2 дни. На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към трета категория труд, е определен на 60 години, 10 месеца и 18 дни. Органът е разделил стажа на Тинко Петков Трифонов като "минен спасител" - до 25.08.2006 г., вкл., превърнат по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, а от 25.08.2006 г. до 31.05.2008 г. - по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, тоест, зачетените с разпореждане № 620527/8.05.2009 г. 17 години, 9 месеца и 2 дни от първа категория по условията на чл. 104, ал. 3 от КСО и 9 месеца и 21 дни първа категория по условията на чл. 104, ал. 2, след прилагане на § 10 от ПЗР на ЗИД на КСО за изчисляване размера на пенсията, са се преобразували на 15 години, 11 месеца и 27 дни от първа категория при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, и 2 години, 6 месеца и 26 дни от първа категория по условията на чл. 104, ал. 2 от КСО. При последвалото административно оспорване директорът на РУ "СО" - Бургас, е посочил, че правилно стажът на Тинко Петков Трифонов като минен спасител съгласно § 10 ПЗР на ЗИД на КСО е разделен до 25.08.2006 г. (когато е влязъл в сила § 10 ПЗР на ЗИД на КСО), превърнат по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, а стажът му на същата длъжност от 25.08.2006 г. до 31.05.2008 г. - по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО. Според административния орган само стажът, придобит до влизане в сила на разпоредбата на § 10 ПЗР на ЗИД на КСО, се превръщал при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган неправилно е тълкувал и приложил § 10 от ПЗР на ЗИД на КСО, тъй като посочената разпоредба касае и се прилага за придобит осигурителен стаж на посочените длъжности освен за в бъдеще, законодателят е придал и обратно действие на нормата, така че тя да обхваща и случаите, когато лицата, работили като минни спасители, са добили осигурителния си стаж до датата на влизане в сила на разпоредбата. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото е само правен и е свързан единствено с отговора на въпроса дали след влизането в сила на разпоредбата на § 10 ПЗР ЗИД КСО трудът, респективно - осигурителният стаж, на минния спасител може да се квалифицира като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО. Той е дал положителен отговор на този въпрос, като е приел че въз основа само на разпоредбата на § 10 ПЗР ЗИД КСО този труд следва да се преобразува като осигурителен стаж по реда на чл. 104, ал. 3 КСО без да изследва налице ли са били всички останали предпоставки на тази норма. Приел в решението си, че тази разпоредбата на § 10 ПЗР ЗИД КСО има освен обратно действие и действие за в бъдеще. Решението на съда е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което прави изводите на тази инстанция неправилни. Действително разпоредбата на § 10 ПЗР ЗИД КСО не ограничава възможността за квалифициране на труда на минните спасители, положен след влизането в сила на посочената преходна разпоредба, т.е. след 26.08.2006 г., като такъв по чл. 104, ал. 3 КСО. В обсъждания § 10 ПЗР ЗИД КСО, приет с ДВ, бр. 76/2006 г., в сила от 26.08.2006 г., е предвидено, че осигурителният стаж на лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба /пункт/ включително до влизането в сила на този закон, се превръща при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. С тази преходна разпоредба не се преуреждат вече възникнали обществени отношения, а се прави тълкуване на приложното поле на чл. 104, ал. 3 КСО /вероятно наложено и поради възникналото в практиката противоречие в тълкуването на чл. 104, ал. 3 относно труда на минните спасители/. С разпоредбата на § 10 не се изключва нито изрично, нито по подразбиране /по-точно по аргумент за обратното/ възможността трудът на минните спасители, положен след 26.08.2008 г. да се превръща при условията на чл. 104, ал. 3, след като се прецени обаче, дали всички условия по тази разпоредба са изпълнени. Подобен извод не се налага и от разграничението, направено в т. 1 и т. 2 на чл. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. В чл. 1 от тази наредба е определено кой труд се зачита за труд от първа категория при пенсиониране, като в т. 1 са посочени: работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство, а в т. 2 - минни спасители до ръководител на минноспасителна служба /пункт/ включително. Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране е издадена по законовата делегация от чл. 104, ал. 1 КСО, който предвижда, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. Наредбата е приета с ПМС № 235/20.10.1998 г. и е в сила от 1.01.2000 г., с няколко последващи изменения, с които разпоредбите на чл. 1, т. 1 и т. 2 не са променяни, т.е. текстът на т. 1 и т. 2 на чл. 1 от наредбата е един и същ, както преди, така и след влизане в сила на § 10 ПЗР ЗИД КСО. От съдържанието на т. 1 и т. 2 на чл. 1 от наредбата се налага извода, че трудът на минните спасители е определен от първа категория, без да се изисква преценка дали е свързан със заетост под земята, докато трудът на лицата по т. 1 се квалифицира от първа категория, когато е свързан с работа под земята /изискването е изброените лица да се заети на работа под земята/. Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране е подзаконов нормативен акт, с който се определя кой труд към коя категория се причислява. С тази наредба не се регламентира начина, по който при пенсиониране се извършва превръщане на осигурителния стаж към трета категория. Такава регламентация, при това изчерпателна, се съдържа в разпоредбите на чл. 104, ал. 2 - 8 КСО. В посочените разпоредби от кодекса превръщането на осигурителния стаж е регламентирано по два основни способа - първият е според категорията на осигурителния стаж - в ал. 2 като критерий за начина на превръщане /съотношението, пропорцията/ е използвана категорията на осигурителния стаж, като е определено как се превръща стажа от първа и втора категория към стаж от трета категория. В останалите алинеи като критерий за съотношението на превръщането са посочени или определени видове длъжности, или описателни елементи на условията, при които е полаган определен труд, или като критерий е използвана комбинация от двете. В чл. 104, ал. 3 КСО е използван последния от посочени способи, т.е. като критерий за съотношението, при което се превръща труда на изброените в разпоредбата категории лица /работници и служители/ към трета категория са взети предвид специфичните условия, при които е полагат труда /".... заети на работа под земята в подземни рудници...". Следователно, критерият за това дали определен осигурителен стаж е такъв по чл. 104, ал. 3 КСО не е категорията на осигурителения стаж, така както е определена в НКТП, а специфичните условия, при които е полаган трудът от посочените в разпоредбата работници и служители. В тази връзка следва да се подчертае, че трудът на лицата по чл. 1, т. 1 НКТП, както и на тези по т. 2 /минни спасители до ръководител на минноспасителна служба /пункт/ включително/ е все първа категория. Затова посочването на труда на минните спасители в отделна точка на чл. 1 от НКТП - т. 2, която е различна от т. 1, по която е посочен труда на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, тунелното и подземното минно строителство, не може да обоснове извод за неприложимост на чл. 104, ал. 3 КСО по отношение на труда на минните работници. Както вече се посочи, с НКТП не се регламентират правила за превръщане на труда при пенсиониране, а такава регламентация и не би могла да съществува, тъй като липсва законова делегация за нормотворческо правомощие на Министерския съвет по този въпрос. В чл. 104, ал. 1 КСО на Министерския съвет е делегирано само правомощието да определи кой труд към коя категория следва да се причислява съобразно характера и особените условия на труд, което е изпълнено с приемането на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, но не му е делегирано и правомощие да определя правила за превръщането на труда при пенсиониране към трета категория. Трудът на минните спасители е определен от първа категория по чл. 1, т. 2 НКТП и това определяне е безусловно, т.е. не е необходимо да са налице някакви други предпоставки, за да се зачете трудът на минните спасители от първа категория. Тази регламентация действа без да е променяна както преди, така и след влизането в сила на § 10 ПЗР ЗИД КСО. Несъмнено е, че характерът и особеностите на труда на минните спасители, които са определящи за категоризирането на труда съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, са еднакви както преди, така и след влизането в сила на § 10 ПЗР ЗИД КСО. Предвид тези съображения, няма никакво основание да се приеме, че след влизане в сила на § 10, трудът на минните спасители не може да бъде превръщан при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, ако е положен при условията, предвидени в тази разпоредба. При положение, че с приемането на § 10 законодателят е имал намерение да стесни приложното поле на чл. 104, ал. 3 КСО като безусловно изключи от него труда на минните спасители, то това е следвало да бъде изрично и ясно посочено в същата /или друга/ законова разпоредба. Такова изключване няма, а не може да се изведе и по тълкувателен път, както предвид изложените по-горе съображения, така и предвид общия принцип на правото, според който правни норми, с които се предоставят субективни права /каквато е нормата на чл. 104, ал. 3 КСО/ не следва да бъдат тълкувани стеснително. С оглед изложеното, за да се приеме, че стажа на Тинко Петков Трифонов като минен спасител от 25.08.2006 г. до 31.05.2008 г., следва да се преобразува като осигурителен стаж по реда на чл. 104, ал. 3 КСО не е достатъчно само позоваването на разпоредбата на § 10 ПЗР ЗИД КСО. Следва да се установи, извършваната конкретна трудова дейност на това лице през посоченият период от време дали отговаря на изискванията на чл. 104, ал. 3 КСО. Разпоредбата предвижда, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на тази разпоредба е необходимо да се установи дали съответният труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието /напр. решение № 1494/4.02.2010 г. по адм. дело № 10649/2009 г. и цитираните в него решения на ВАС/. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд не е изследвал по делото тези обстоятелства и не е събирал надлежни доказателства в тази насока. В тази връзка е следвало, с оглед служебното начало в процеса, да укаже на оспорващия, че следва да ангажира такива доказателства, в това число и чрез назначаване на съдебно техническа експертиза, чрез която да се установи дали полаганият труд от оспорващия през процесния период от време и бил полаган под земята. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства дали работата която е изпълнявал Тинко Петков Трифонов на длъжност минен спасител от 25.08.2006 г. до 31.05.2008 г., е била полагана под земята. След събиране на доказателства в тази насока, съдът следва да провери и се произнесе относно заявената незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт на всички основания, съгласно чл. 146 от АПК. Разноски по делото се претендират от касатора. С оглед изхода на делото, тази претенция следва да се съобрази при новото разглеждане на делото. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение