Решение № 9410 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5142/2009 г.

Решение № 9410 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5142/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата на Мохамед Сюлейман Хасун, без гражданство, с държава на произход Ливан, против решение № 76/06.03.2009 г. на Председателя на ДАБ МС с твърдения за неговата незаконосъобразност по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което претендира отмяната му. Ответната страна не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна с доводи, че съобразно вътрешното право, не са налице предпоставки за предоставяне на статут по ЗУБ. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 149 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение на Председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с мотиви, че напускането на страната Ливан не е по причини свързани с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Прието е, че изложените факти в бежанската история не съдържат конкретна причина за основателен страх от преследване в Ливан, не са подкрепени от направени от административния орган справки за бежанските лагери в Ливан, дейността на групировката "Хамас", както и за обществено-политическата обстановка в Ливан. Няма релевантни твърдения и за приложение на чл. 9 от ЗУБ и съществуването на риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Решението е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Спазени са административнопроизводствените правила за провеждане на необходимите процесуални действия за установяване на релевантни за искането обстоятелства, проведени са интервюта, събрани са чрез ДМСЕ, отдел "Специализирана информация", актуални справки за Ливан и бежанските лагери там, данни за организацията "Хамас". Причината, заради която жалбоподателят твърди в бежанския си разказ, че е напуснал Ливан посока Сирия, а после и чрез Турция нелегално е влязъл в Република България е, че в бежанския лагер "Албаддауи" е заплашван със смърт от членове на терористична организация " Хамас " с цел да се присъедини към тях. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Преследването може да се осъществява от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. В случая нито се твърди обоснован страх от преследване по причини изрично посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, нито се доказва и твърди, че има преследване от държавен орган или от терористична организация, на която Ливан да не може да противодейства. Справката установява, че посочената от кандидата терористична организация не действа на територията на Ливан, където е разположен бежанския лагер, в който е роден и е живеел жалбоподателя. Жалбоподателят не е членувал в политически партии, не принадлежи към етническа, расова или социална група, която да е преследвана в Ливан. Събрани са доказателства, че палестинците не се ползват с правата на ливанците относно упражняване на професии, обществено здравеопазване, образование, социални услуги, но и няма преследване по признаци посочени в Женевската конвенция или чл. 8 от ЗУБ. Освен това палестинците се ползват от помощта на Агенцията на ООН за подпомагане и рехабилитация на палестински бежанци. Следва да се съобрази и чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г., защото специалната закрила и помощ не са преустановени, кандидатът сам се е лишил от тази закрила, като е напуснал Ливан. Законосъобразен е отказът и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, защото националното законодателство предвижда предоставяне на такава закрила, само за чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящият случай не попада в приложението и на тази правна норма. Бежанската история предполага разглеждането й в контекста на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 /ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а ДР на ЗУБ в случая са приложими разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Според чл. 15, б. "в" от същата за тежки посегателства се приемат: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Цитираната разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидирана закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидирана закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото са налице официални данни, включително становище от експерт от РПЦБ при ДАБ и справки от дирекция "МСЕ" при ДАБ, че обстановката в Ливан не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международно правните норми. От данните по делото не се установява опасност, че жалбоподателя ако бъде върнат в Ливан или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи посочените от него заплахи. В този контекст е установено по делото, че от една страна ливанската армия упражнява строг контрол в бежанските лагери за недопускане дейност на организацията "Хамас", а от друга страна - за жалбоподателя няма никакви пречки да продължи да живее в друг избран от него бежански лагер под закрилата на ООН в Ливан, за което ливанските власти не създават пречки като се съблюдават съответните процедури. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването му правилно е приложен материалния закон и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение