Решение № 10247 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6785/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от М. А. Д., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адвокат А. Михайлов, против решение 16404 от 14.05.2025 г., постановено по адм. дело 1339/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с приложимия материален закон и необоснован - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в касационната жалба и в представени писмени бележки съображения, претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отмени оспореният административен акт и преписката да се върне за ново разглеждане и произнасяне от административния орган. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за оставяне в сила решението на АССГ. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 31.09.2025 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. А. Д., гражданин на Сирия, срещу решение 486 от 14.1.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол от проведено с чуждия гражданин интервю и три броя справки с вх. МД 02 12/10.01.2025 г., МД-02-60 от 29.01.2025 г. и МД02200 от 08.04.2025 г. относно Сирия/ съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, предвидени в ЗУБ. Първостепенният съд е преценил, че при обсъждане на представените доказателства не са допуснати процесуални нарушения, като решението е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът e счел, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Направил е извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Посочил е, че жалбоподателят е напуснал страната на произход не поради опасността от такова преследване, а в търсене на по-добри условия на живот и в тази връзка е ценил доказателствата във връзка с изявеното от самия него в интервюто, както и молбата за убежище и в съдебно заседание. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счел, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си по произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това е прието, че чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква в от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г., изхождайки от бежанската история на М. А. Д. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия. Съобразно справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Формирани са изводи, че Турция следва да се третира като трета сигурна страна по смисъла на ЗУБ, в какъвто смисъл е и решение 247 от 3.04.2024 г. на Министерския съвет. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обжалваното решение е правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които, възприети от касационната инстанция, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, включително с оглед възможността, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справки относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Видно от проведеното в хода на административното производство интервю на 15.08.2024 г. чуждият гражданин е заявил пред интервюиращ орган, че е напуснал Сирия две седмици по-рано, нелегално за Турция, където останал за 2 дни. Впоследствие, с помощта на трафикант е преминал не по законоустановения ред на територията на Република България и в София сам се е предал на полицията. Според разказаната бежанска история, чуждият гражданин е отслужил редовната си военна служба и не е търсен повторно. Споделя, че в областта, където е живял Халеб, е имало различни въоръжени фракции от редовната армия, а районът на Ал Баб е контролиран от свободната армия; че животът в Сирия е много труден, няма работа. Споделя, че е напуснал страната, за да намери по-добра работа и бъдеще за децата си, защото са загубили дома си и не могат да ходят на училище. Изрично посочва, че в околностите на гр. Халеб се намира семейството му - съпругата, децата му, както и неговия баща. При това изцяло следва да бъдат споделени изводите на първостепенния съд, че съобщените от кандидата причини да напусне Сирия са причини от личен характер, в това число икономически, което обосновава извода, че в случая не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на подобри условия за живот и реализация. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с подобряването на общото положение в Сирия се потвърждават от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-528 от 31.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024 т. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 17 - 23 септември 2025 г. ВКБОО11 продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове Ал Салама и Джусие. През посочения период 948 души се възползват от тази помощ, а от началото на годината общо 19 307 завърнали се лица са получили подкрепа па ключовия граничен пункт с Турция и Ливан. Като част от друга дейност ВКБООН предоставя парична помощ па 2978 домакинства, от която се възползват общо 10 785 души. Това увеличава общия брой на подкрепените бенефициенти чрез финансовата помощ за връщане и реинтеграция до 5787 домакинства /22 964 души/ и на свой ред отбелязва важен етап в усилията за връщане и реинтеграция. В справката от 31.09.2025 г. изрично е посочено, че основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама са сред най-честите дестинации. Всички изложени данни сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Дори и да се кредитира представената от жалбоподателя информация за ескалация на военните действия конкретно в областта Алепо /Халеб/, цитираните по горе данни дават основание да се приеме, че в случая е налице повече от една възможност той да се установи на територията на друг град/провинция. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, съдът е достигнал до правилен извод, че жалбоподателят не излага твърдения, релевантни за преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и относими към разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗУБ действия. Настоящата касационна инстанция намира за нужно да отбележи, че данни за задържане на молителя не са били заявени пред интервюиращия орган на ДАБ, а такива се съобщават едва в хода на производството пред административния съд. Същите обаче се явяват неподкрепени с доказателства, включително защото разпитаният по делото свидетел А. С. /първи братовчед на жалбоподателя/ е дал показания в насока, че М. А. Д. е бил задържан от сегашните управници в Сирия един път в затвор гр. Идлиб, но той знае това от трети лица. Документът, издаден от Министерството на вътрешните работи, Служба Вътрешна сигурност, Отдел Криминално разследване на Сирийската арабска република, представен едва пред касационната инстанция, свидетелства за предприети задържания на лицето във връзка с извършени от него престъпления Стрелба с огнестрелно оръжие. В случая обаче не се установява наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 3 ЗУБ. Неоснователно касаторът поддържа, че съдът не е изследвал дори въпросите за влошеното здравословно състояние на чуждия гражданин, за което в хода на съдебното производство са били представени доказателства. Молителят не съобщава за здравословни проблеми пред интервюиращия орган, а едва пред първата съдебна инстанция разказва, че в Сирия са му направили сърдечна операция, като в България може да му предстои още една. Медицинска документация е представена едва в касационното производство. Следва да бъде посочено обаче, че влошеното здравословно състояние на кандидата за международна закрила не може да бъде единствена и достатъчна причина за предоставяне на тази закрила. Такова състояние може да бъде фактор, който подкрепя искането за хуманитарен статут или допълнителна закрила, особено ако съществува реален риск за живота и здравето при връщане в държавата на произход или ако състоянието налага специални медицински грижи, които не могат да бъдат осигурени там. В този смисъл, здравословното състояние е елемент от цялостната преценка на обстоятелствата, но самостоятелно не дава основание за предоставяне на убежище. Още повече, че в конкретния случай касационният жалбоподател сам посочва, че първата сърдечна операция му е направена страната по произход, т.е. няма пречка при завръщането си там да получи необходимите медицински грижи. Необосновани се явяват изводите на първостепенния съд, че в случая Турция следва да се третира като трета сигурна страна по смисъла на ЗУБ. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, Трета сигурна държава е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец и д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. На първо място актуалната информация за състоянието на сигурността в Република Турция не е била предмет на анализ в хода на административното производство. На следващо молителят не е пребивавал реално на територията на тази страна, още по-малко легално, като според бежанската му история е останал там само за 2 дни, т.е. в случая е налице единствено транзитно преминаване през Турция с цел достигане на страна от ЕС. Независимо от изложеното и с оглед подробните съображения за липсата на основанията на чл. 8 и чл. 8 ЗУБ, изложеното от административния съд не се преценява като съществено процесуално нарушение, което може да доведе до различен изход на правния спор. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение