Решение № 7601 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2017 г.

Решение № 7601 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2017 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д.- Бибидаки против решение № 247/23.10.2017 г. по адм. дело № 158/2017 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 306/21.02.2017 г. на кмета на община П., с която същата е обезщетена с апартамент № 12, етаж ... в жилищна сграда - бл. ..., ул. Вардар, в кв. 235 по плана на гр. П. на стойност 72 600.00 лв. или 37 100 евро и по частната жалба на същата против определение № 315 от 29.11.2017 г. по същото дело, с което искането й за допълване на съдебното решение е оставено без разглеждане. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства. Моли да бъде отменено, като й се присъдят разноските по делото. В частната жалба излага съображения за неправилност на определението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли определението да бъде отменено и искането за допълване да бъде върнато на същия съд за произнасяне по същество. Ответникът по касационната жалба - кметът на община П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл аргументирано е прието, че заповедта е издадена в изпълнение на решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), а не в процедура по чл. 99 и сл. АПК, а подробните съображения на административния съд за спазване на процедурата по постановяване на акта се възприемат изцяло от настоящата инстанция. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата решаващият съд приема, че не са налице основния за отмяна на заповед № 306/21.02.2017 г. на кмета на община П., с която жалбоподателката е обезщетена с апартамент № 12, етаж ... в жилищна сграда - бл. ..., ул. Вардар, в кв. 235, с идентификатор 55871.505.579.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. на стойност 72 600.00 лв. или 37 100 евро. При съобразяване с решение от 13.10.2016 г. на ЕСПЧ по делото Добродолска срещу България, според което държавата трябва да предостави на жалбоподателката в срок от три месеца собствеността на апартамент, равностоен на този, определен в заповедта от 14.07.2000 г., издадена от кмета на община П., а ако това не бъде направено да й заплати 26122 евро, първоинстанционният съд законосъобразно приема, че предоставеният като обезщетение апартамент е равностоен на първоначално определения. Заключението на съда в този смисъл е направено след съпоставка на местоположението, площта и останалите характеристики като застроена площ, брой и вид на помещенията на апартамента, описан в оспорената заповед и този, предмет на заповедта от 14.07.2000 г. и при съобразяване на пазарните цени на двата жилищни имота. Правилно е прието, че пазарната стойност на апартамента, предоставен в обезщетение, е определена от общински съвет - П. в съответствие с изискванията на чл. 41, ал. 2, изр. 2 от Закона за общинската собственост и по реда, предвиден в текста - оценката е изготвена от независим оценител, отговарящ на изискванията на чл. 22, ал. 3 ЗОС. С оглед предвидената в ЗОС процедура за разпореждане с имоти общинска собственост, първоинстанционният съд законосъобразно приема, че разпоредбите на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.) относно обезщетяването с жилищен имот не могат да намерят приложение, като изложените в този смисъл аргументи се споделят и от настоящата инстанция. Изводът на решаващия съд, че изготвената оценката отразява пазарната цена на предоставения в обезщетение имот също е в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Заключението на съда в този смисъл е съобразено с обстоятелството, че оценката на жилището, приета от общинския съвет, не е оспорена от правоимащия, въпреки осигурената процесуална възможност за това (депозит за допусната от съда експертиза не е внесен от жалбоподателката и същата заявява, че такава не е необходима) и с оглед факта, че доказателства, които да опровергават определената в оценката цена, не са ангажирани. Всичко изложено налага извода, че определеното на жалбоподателката обезщетение е в съответствие с решението на ЕСПЧ. Ето защо като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на издадения от кмета на община П. административен акт и по тези съображения отхвърля жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Частната жалба срещу определение № 315 от 29.11.2017 г. по делото, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателката Добродолска за допълване на съдебното решение, също е неоснователна. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт по искане на страната и намира приложение само когато този акт е действително непълен, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. Това производството не е средство за пререшаване на правния спор и по този ред не може да се постигне правен резултат, различен от вече постановения със съдения акт, в какъвто смисъл е всъщност е искането на жалбоподателката. В случая правилно административният съд приема, че предпоставките, предвидени в чл. 176, ал. 1 АПК, не са осъществени. С решението, чието допълване се иска, съставът на Административен съд - П. се произнася по оспорването на заповед № 306/21.02.2017 г. на кмета на община П., като приема, че същата е законосъобразна и отхвърля жалбата. По този начин съдебният състав формира воля по цялото оспорване и по всички искания, с които е сезиран, съобразно предмета на спора. С това предметът на съдебна проверка е изчерпан, поради което искането за допълване се явява недопустимо. Възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В случая искането за допълване на решението правилно е преценено за недопустимо, а по допустимостта съдът може да се произнесе в закрито заседание. Ето защо не са налице основания за отмяна на оспореното определение, а доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - П. и определението, с което искането за допълване на съдебния акт е оставено без разглеждане, са постановени в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Не са налице основания за отмяна на съдебните актове, поради което същите следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, второ отделение,