Решение № 16003 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6801/2018 г.

Решение № 16003 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6801/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите (АПК) във връзка с чл. 35, ал. 4 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Образувано е по касационна жалба на арх. Л. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. О., срещу решение № 2260 от 03.04.2018 г. по адм. д. № 8145/2017 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на арх. Станиславов срещу решение по т. 2 от протокол № 10 от 30.05.2017 г. на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България (УС на КАБ), с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от проектантска правоспособност за срок от 1 година" на основание чл. 36, ал. 1, т. 4 за от ЗКАИИП за нарушение на чл. 24 от Професионалния кодекс на КАБ (ПК на КАБ) във връзка с чл. 32, ал. 1 от ЗКАИИП. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилното приложение на закона – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място твърди нарушение на принципа за случайно разпределение на дела, тъй като дело по същия чл. 24 от ПК на КАБ е било гледано от същия състав преди това. Твърди и допуснати съществени нарушения, тъй като посочва, че съдът в оспореното решение не се е произнесъл по наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност относно ПК на КАБ, въз основа на който е наложено наказанието. Твърди, че не е бил обвързан от разпоредбите на ПК на КАБ, тъй като липсват данни за надлежното му обявяване като подзаконов нормативен акт, както и поради това, че разпоредбата на чл. 24 от кодекса е била приета без наличието на надлежен кворум за това. Посочва аргументи за материална незаконосъобразност на решението, тъй като твърди, че е неправилен извода на съда за наличие на предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. Твърди, че поради липсата на вреди настъпили от евентуалното деяние, не е налице основание за налагане на наказание. Твърди и неправилно приложение на закона за авторското право (отм.); спрямо авторското право върху оригиналните проекти за основната сграда на НДК от 1976 – 1979 г. Посочва, че според законовите разпоредби авторските права се запазват, но към тях са приложими разпоредбите на сегадействащия Закон за авторското право и сродните му права и в частност § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗАПСП. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания по спазването на закона. Ответникът Камарата на архитектите в България с представено писмено становище и чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспореното решение на УС на КАБ е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че от доказателствата безспорно е установено, че арх. Л. Станиславов не е уведомил писмено носителя на авторското право на процесния проект "основна сграда на НДК" преди да сключи договор за обществена поръчка № Т – 00182/01.03.2016 г. Приел е, че установеното изпълва съставът на чл. 24 от ПК на КАБ, според който архитектът няма право да сключва договор за проектиране и авторски надзор преди да уведоми писмено носителя на авторски права на същия проект или обект ва архитектурата за новото възлагане и според който е длъжен се да информира от своя възложител за евентуални неуредени отношения по същия проект с друг архитект и ако има такива, архитектът прави всичко необходимо и зависещо от него за уреждането на тези взаимоотношения. Приел е, че неизпълнението на това задължение, вменено от професионалния кодекс, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 32 от ЗКАИИП. Приел е, че съобразно установеното нарушение правилно е наложена предвиденото в закона наказание. Приел е, че съгласно чл. 18 от ЗАвП (отм.); авторското право трае през целия живот на автора и петдесет години след смъртта му, а съгласно § 6, ал. 2 от сегадействащия ЗАПСП авторските права, придобити до влизането в сила на този нов закон, се запазват, поради което е приел неоснователно позоваването на § 6, ал. 1 от ЗАПСП от жалбоподателя. Най – накрая е приел, че ПК на КАБ е приел 2007 г., изменен 2015 г., неговите разпоредби са задължителни за членовете на камарата на архитектите, поради което е посочил, че е груба небрежност от страна на жалбоподателя непознаването му. Решение е правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до правилния извод, че постановеното от УС на КАБ решение е законосъобразно. Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на решението и непроизнасянето по наведени в жалбата възражения. Видно от оспореното решение съдът се е произнесъл по наведените в жалбата възражения, като е изложил и мотиви относно приложимостта на ПК на КАБ по отношение на жалбоподателя и съответно задължението му да познава същия. Тук следва да се добави и че ПК на КАБ се приема от общото събрание на камарата, в което участват всички вписани в регистъра архитекти, поради и което е правилен извода на съда, че същия следва да се познава от регистрираните архитекти, задължение вменено и със закона, като е в тяхна тежест след приемането му да се запознаят и съобразяват с него. Освен това следва да се посочи, че нарушаването на норми от професионалния кодекс е вменено като нарушение по силата на закона и доколкото същият е действа и неотменен, то е неотносимо към спора възражението направено в касационната жалба относно невалидност или незаконосъобразност на негови разпоредби. Следва да се посочи и че е недопустимо извършването на косвен контрол по отношение на законосъобразността на ПК на КАБ в настоящото производство. Съгласно чл. 24 от Професионалния кодекс на КАБ, архитектът няма право да сключва договор за проектиране и авторски надзор, преди да уведоми писмено носителя на авторските права на същия проект или обект на архитектурата за новото възлагане. Той е длъжен да се информира от своя възложител за евентуални неуредени отношения по същия проект с друг архитект, и ако има такива, архитектът прави всичко необходимо и зависещо от него за уреждането на тези взаимоотношения. В случая безспорно е установено, че касаторът е извършил предпроектно проучване и изготвяне на идеен архитектурен проект за преустройство и адаптация на сградата на НДК, без да уведоми предварително авторите на първоначалния проект. Т. е. допуснал е нарушение на първата хипотеза залегнала в нормата на ПК. Неотносими са наведените възражение, че се е информирал от възложителя на обществената поръчка, че няма неуредени отношения, тъй като това е втора хипотеза. Дори при безспорни отношение, както е в настоящия случай за архитекта съществува задължение да уведоми авторите, нещо което не е сторено. С оглед така установеното, правилен е изводът на съда, че като е извършил посоченото проектиране, без да уведоми авторите на първоначалния проект, жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 24 от Професионалния кодекс на Камарата на архитектите в България, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 32 от ЗКАИИП и наложеното му с оспорения административен акт дисциплинарно наказание на основание чл. 36, ал. 1, т. 4 вр. чл. 45, ал. 1 от Устава на КАБ е в съответствие със закона. Правилно е приложен и § 6, ал. 2 от ЗАПСП, тъй като в настоящия случай е налице възникнало авторско право до приемането на закона, което по силата на посочената разпоредба се е запазило, като следва да се посочи и че дори да се приеме приложимост на ЗАПСП изводът пак би бил същия, тъй като отново е налице закрила на авторското право до смъртта на автора, но вече и седемдесет години след това. Най – накрая неоснователно е възражението за нарушение при прилагане на принципа на случайно разпределение на делата, тъй като видно от приложение по делото протокол от избор на съдия докладчик от автоматизираната система за разпределение на делата, разпределението е извършено автоматично и е иран съответния съдия от електронната система автоматизирано. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за касационната инстанция в размер на 2 400 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, които са поискани своевременно в съдебното заседание по делото и за които по делото е представен договор за правна защита и съдействие и фактура за заплащането им и поради липса на направено възражение за прекомерност на същото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,