Решение № 10165 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2012 г.

Решение № 10165 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Девин, представлявана от кмета Цветалин Василев Пенков, против Решение № 41/12.03.2012 г., постановено по адм. д. № 437/2012 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Юри Асенов Чаушев, гр. Девин, против Заповед № РД-09-388/23.11.2011 г. на Кмета на Община Девин, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР в кв. 91 по плана на гр. Девин, като се обособява пешеходна пътека за сметка на част от УПИ-VII в кв. 91 по зелено и кафяво нанесеното на скицата към тази заповед. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. От доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че жалбоподателят Чаушев е собственик на право на строеж в УПИ-VII, в кв. 91 по плана на града, от който съгласно одобрения проект за изменение на ПУП се отнема част за изграждането на пешеходна пътека. В тази връзка същият е заинтересовано лице да оспорва административния акт. Относно посоченото в атакувания административен акт правно основание - съдът, правилно е приел, че след като съдържащото се в заповедта фактическо основание се разминава с описаното в доказателствата по преписката, то заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което, съгласно чл. 146, т. 2 от същия кодекс е основание за нейната отмяна. В заповедта не е посочено конкретно правно основание, а е посочено, че се издава поради настъпили изменения в устройствените условия и необходимост от целесъобразно застрояване, по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, каквито мотиви в нея и предпоставки в случая липсват. В мотивите на обяснителната заповед се посочва, че изменението на плана е по повод дадено съгласие от всички собственици на имота, по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, каквито, видно от възражението на Чаушев също липсват. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че последният като притежател на правото на строеж в засегнатия имот не може да оспорва административния акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав