Решение № 525 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Ташева-Найденова от [населено място], област Плевен чрез адвокат Пецорански, срещу решение 302 от 12.06.2023 година, постановено по адм. дело 991/2022 година по описа на Административен съд Плевен. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Главен архитект на община Гулянци изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът Ю. Хасан чрез адвокат Гашаров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отменено Разрешение за строеж 36/01.06.2022г. за изграждане на плътна ограда в УПИ XVI-978,979, издадено от Главния архитект на О. Гулянци с възложител К. Ташева - Найденова, обект ограда в УПИ XVI -978,979 в строителен квартал 1а, улица Георги Димитров 37 [населено място], общ.Гулянци, област Плевен. За да постанови този резултат, административният съд приема , че при издаването на обжалваното Разрешение за строеж 36/01.06.2022г. са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е, че в хода на административното производство не е спазена разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, а именно не са уведомени заинтересованите лица за започване на административно производство по издаване на разрешение за строеж. По делото не са представени от ответника доказателства за изпълнение на задължението на административния орган по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на останалите съсобственици за започване на производството по издаване Разрешение за строеж 36/01.06.2022г. за изграждане на плътна ограда в УПИ XVl-978,979, в резултат на което е ограничено изцяло участието им в административното производство. Предвид липсата на данни за връчване на съобщение на заинтересованите лица за започване на административно производство по издаване на разрешение за строеж вкл. липса на данни за поставяне на съобщението на таблото за обявления в Община Гулянци, съдът приема, че в административната фаза на производството не е спазено и изискването на чл. 26, ал. 2 АПК, препращащо към реда за връчване на съобщения по чл. 18а АПК. Наред с това административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че разрешението за строеж на оградата е законосъобразно, предвид обстоятелството, че се касае за изграждането й между два поземлени имоти. Процесният имот XVI - 978, 979 е урегулиран, поради което е недопустимо изграждането на ограда, която по същество не огражда имота, а го разделя съобразно поделението на имотите в него по предходен план. Действително ЗУТ предоставя възможност оградата да бъде изградена изцяло в имота на възложителя, но по своята същност тя следва да бъде разположена по начин да разделя един урегулиран имот от съседния му, а не по вътрешната регулационна граница. Противното по своята същност представлява грубо нарушение на материалния закон, а именно на разпоредбата на чл.48, ал.1 изр.1 от ЗУТ. Изграждането на строеж ограда е допустимо съгласно ЗУТ единствено и само за ограничаване на съответния имот от съседен урегулиран поземлен имот. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от настоящия състав. Административен съд гр.Плевен е приел, че административният орган е длъжен не само да уведоми заинтересованите страни за образуване на административно производство, но да им осигури и право на участие в процеса като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК, за да гарантира спазване правото им на защита и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства и обсъди доводите и възраженията на участниците, ако такива са представени. Съгласно чл. 149, ал.1 изр.1 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административно процесуалния кодекс. Заинтересувани лица по ал. 1 са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39. ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. В конкретния случай Ю. Хасан има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.1 изр.1 от ЗУТ, като съсобственик на имота, съвместно със заявителката и възложителка на процесната ограда - К. Найденова, както и трето лице - К. Манолова- последната като собственик на 1/2 идеална част от едноетажна сграда в имота. Обоснован е изводът на съда, че в конкретния случай главният архитект на О. Гулянци е разрешил изграждането на ограда на границата между поземлени имоти 978 и 979, включени в единния урегулиран поземлен имот XVI - 978, 979, без да е поискано съгласието на един от собствениците на земята и сградите в УПИ-то. Нормата на чл.48, ал.1 изр.1 от ЗУТ очертава възможностите за изграждане на ограда, а именно към съседен урегулиран имот или улица, но не и във вътрешността на УПИ, независимо, че целта е ограничаване на ползването на част от имота с оглед фактическото му владение от собствениците. В ЗУТ изрично е дадено определение на понятието урегулиран поземлен имот в пар.5 т.11 от ДР на ЗУТ, като това е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице - излаз на улица, път или по изключение към алея в парк, както и минимално изискуема площ, в зависимост от характера на застрояването - ниско, средно или високо. Поземлените имоти се урегулират в УПИ с улични регулационни линии към прилежащата улица (лице на имота) и с вътрешни регулационни линии, които определят границите към съседните им имоти (странични и към дъно на имота). Процесният имот XVI - 978, 979 е урегулиран, поради което е недопустимо изграждането на ограда, която по същество не огражда имота, а го разделя съобразно поделението на имотите в него по предходен план. Действително ЗУТ предоставя възможност оградата да бъде изградена изцяло в имота на възложителя, но по своята същност тя следва да бъде разположена по начин да разделя един урегулиран имот от съседния му, а не по вътрешната регулационна граница. Противното по своята същност представлява нарушение на материалния закон, а именно на разпоредбата на чл.48, ал.1 изр.1 от ЗУТ. Изграждането на строеж ограда е допустимо съгласно ЗУТ единствено и само за ограничаване на съответния имот от съседен урегулиран поземлен имот. С оглед изложеното и като взе предвид, че не са налице релевираните в касационната жалба пороци, настоящият съд приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, касаторът К. Ташева - Найденова следва да заплати на ответника Ю. Хасан сумата 1300 лв., представляваща възнаграждение за адвокат в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,