Решение № 9552 от 21.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3922/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П., гражданка на Република Полша с адрес в гр. Гданск, [улица], против Решение 52 от 13.02.2023 г., постановено по адм. дело 479 по описа на Административния съд Пазарджик за 2022 г. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от П. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пазарджик иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на дирекцията да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000, 00 лв., причинени й в резултат на незаконно принудително задържане на 26.06.2015 г. и без да са изпълнени условията, предвидени в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Отхвърлено е и искането на П. срещу същия ответник, за заплащане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Наред с това тя е осъдена да заплати на ОД на МВР Пазарджик 200, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството по делото, както и 310, 50 лв. възнаграждение на вещо лице в полза на Административния съд Пазарджик. Без уважение е оставена молба на ищцата, вх. 4898/27.05.2021 г. (л. 291 от адм. дело 872/2020 г. по описа на Административния съд Пазарджик) за връщане на внесен от нея по сметка на Административния съд Пазарджик депозит в размер на 153, 39 евро, равностойност на 300, 00 лв. Касационната жалбоподателка се оплаква, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, навеждайки всички касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което заповедта й за задържане бъде обявена за нищожна, а исковата й претенция против ОД на МВР Пазарджик бъде уважена в цялост. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) л. 25 от касационното дело. Ответникът ОД на МВР Пазарджик не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 226 АПК след отмяната от Върховния административен съд на Решение 374/07.05.2021 г. по адм. дело 872/2020 г. на Административния съд Пазарджик и връщане на делото на първоинстанциoнния съд за ново разглеждане, при спазване на указанията, дадени в мотивите на Решение 3940/21.04.2022 г., постановено по адм. дело 8461 по описа на Върховния административен съд за 2021 г. Административният съд е приел, че е сезиран от М. П. с искова молба против ОД на МВР Пазaрджик за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000, 00 лв., причинени й в резултат на незаконното й принудително задържане на 26.06.2015 г. и без да са изпълнени условията, предвидени в ЗМВР и НПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Съдът е установил следната фактическа обстановка: През месец юни 2015 г. П. участва в програма за международен обмен по проект OpenUp Youth Exchange Bratsigovo June 2015. В последните дни на провеждане на проекта влиза в конфликти с други участници и решава да тръгне на автостоп към София, откъдето да отпътува за Република Хърватска. На 26.06.2015 г., около 14, 00 ч. тръгва по околовръстния път на гр. Брацигово, като поради видимо неадекватното й поведение (празен поглед; липса на отговор на задавани й въпроси), е последвана от свидетеля Д. К. Е.. Тъй като опитва да скочи пред преминаващите автомобили, Е. сигнализира на ЕЕН 112. При пристигане на място полицейските служители на Районно управление (РУ) на МВР Пещера свидетелите Ц. С. Ч. и И. М. Ш. виждат, че П. седи на пътното платно. Правят опит да разговорят с нея, но тя отвръща несвързано, почти неразбираемо, видимо е превъзбудена. Сяда на пътното платно, не пожелава да стане, хвърля носената от нея раница, казва, че ще се самонарани, противопоставя се на опитите им да я отведат на безопасно място, което налага поставянето на белезници и отвеждането й със служебен автомобил на МВР в РУ на МВР Пещера, където престоява за времето от 16, 20 ч. до 17, 05 ч. на 26.06.2015 г. (копие на Дневник-регистър за пропуснатите лица на пост 1. РУ-МВР-Пещера от л. 69 до л. 71 от адм. дело 479/2022 г. по описа на Административния съд Пазарджик), през който период е повикан екип на бърза помощ. По време на престоя си в полицейското управление ищцата се държи предизвикателно и неадекватно преоблича се с клин и високи токчета, уринира в коридора на полицейското управление, буйства. Полицейските служители не й поставят белезници. При пристигането на място на екип на Държавна психиатрична болница (ДПБ) Пазарджик, П. не позволява на лекарите да й поставят медикаменти с цел овладяване на агресивното й поведение, което наложило отвеждането й в същата ДПБ. Придружена е до линейката от служители на РУ Пещера, без поставени помощни средства, по което време се отпускала в ръцете им и имитирала, че танцува балет. По отношение на ищцата не е изготвена заповед за задържане по реда на ЗМВР. В 17, 30 ч., поради съмнения за [състояние], П. е настанена в ДПБ Пазарджик. При приемането й в болничното заведение е с [състояние] след употреба на алкохол и психоактивни вещества (ПАВ), с неадекватно поведение. Проведено й е лечение с [медикаменти]. Отказала е да подпише декларация за информирано съгласие за лечение. По време на престоя си в ДПБ е неспокойна, говори цинизми, ругае персонала и активно се съпротивлява на манипулации. Изписана е на 27.06.2015 г. в 10, 00 часа. По делото пред първата инстанция, при повторното му разглеждане, са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. К. Е. организатор по проекта OpenUp Youth Exchange Bratsigovo June 2015, както и на полицейските служители при РУ Пещера, участвали в деня на инцидента с П. Ц. С. Ч. и И. М. Ш.. В хода на съдебното производство пред първата инстанция, при първоначалното разглеждане на делото, е назначена съдебно-психиатрична експертиза (л. 239-249 от адм. дело 872/2020 г. по описа на Административния съд Пазарджик), извършена от вещо лице д-р Н. Т. П. психиатър в ДПБ Пазарджик. При така установената фактическа обстановка, Административният съд Пазарджик е приел, от правна страна, че предявеният от П. против ОД на МВР Пазарджик иск за неимуществена обезвреда е допустим, но е неоснователен. Кредитирал е свидетелските показания, както и заключението от извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза. Преценил е, че фактическите действия на полицейските органи за ограничаването на правото на свободно придвижване, чрез задържането на ищцата в помещение на РУ Пещера и при откарването й в ДПБ Пазарджик са извършени на законно основание, доколкото е била налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 3 ЗМВР извършване от П. на действия, поставящи в явна опасност, както нейния собствен живот, така и живота на другите участници в пътното движение; буйстване и неадекватно, отклоняващо се от нормата, поведение на лицето в полицейското управление. Приел е, че полицейските органи са нарушили правата на задържаното лице, като не са издали заповед за задържане на П. в изпълнение на нормата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР и не са й представили за попълване декларация, че е запозната с правата си. Счел е обаче, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест да установи настъпването на претендираните вреди, които да са в пряка-причинно следствена връзка с фактическото й задържане. Мотивирал се е, позовавайки се на заключението от извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза, че действията на органите на реда не са предизвикали страх и паника у П. и че поведението й на 26.06.2015 г. не може да бъде поставено в контекста на страхов афект. Приел е за установено, че състоянието на ищцата не очертава психиатричните критерии за [състояние], както и че не е налице сигурна връзка между преживения инцидент и последвалата необходимост от психиатрично лечение на ищцата. Посочил е, че П. не е ангажирала доказателства, че е променила обичайните си навици напр. да не излиза с приятели, да не ходи на работа или да е настъпила друга промяна в личната й сфера, поведенчески и/или психоемоционални промени, които да са резултат от действията на полицейските служители. Отхвърлил е, като неоснователно, възражението на ответника по иска за изтекла погасителна давност. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Осъдил е ищцата да заплати в полза на Административния съд Пазарджик направените по делото разноски за вещо лице в размер на 310, 50 лв. Оставил е без уважение молба на П., вх. 4898/27.05.2021 г. (л. 291 от адм. дело 872/2020 г. по описа на Административния съд Пазарджик) за връщане на внесен от нея по сметка на Административния съд Пазарджик депозит в размер на 153, 39 евро, равностойност на 300, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Правилен е формираният от административния съд решаващ извод, че, в случая, ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила наличието на законовите предпоставки от състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи основателност на предявения от нея иск за неимуществена обезвреда. Настоящият състав на касационната инстанция анализирайки доказателствения материал по делото преценява, че спрямо ищцата не е осъществено задържане по смисъла на чл.72 ЗМВР от полицейските служители на РУ Пещера. Полицейските служители, отзовали се на сигнала на тел.112, /които са разпитани като свидетели по делото, а и в писмените материали , представени от ответника се съдържат техни обяснения и докладни/ са отвели ищцата до полицейското управление. Безпротиворечиви са данните от доказателствата по делото, че това действие е било наложително, както с цел охраняване на живота и здравето на ищцата, предвид поведението й на пътното платно, така й с цел да се потърси медицинска помощ за овладяване на емоционалното й състояние, което в посочения момент е било извън социалните норми за нормално човешко поведение. Тези действия на административния орган са предприети в интерес на здравето на П., както и това на околните и могат да се определят като индивидуална превенция по смисъла на чл.61, ал.2 и сл. ЗМВР. От свидетелските показания безпротиворечиво се установява, че преди отвеждането й в РПУ, ищцата се е движела на пътното платно по посока [населено място], с гръб към движението, превъзбудена, като е изскачала пред колите, чувайки приближаващите се автомобили зад себе и е отказала да се вслуша в предупрежденията на свидетеля Ш., комуникиращ на разбираем за нея език английски език, да се махне от платното за движение с оглед собствената й безопасност. В полицейското управление ищцата също е била агресивна, което следва от показанията на разпитаните по делото свидетели, съвпадащи по този въпрос. Свидетелят Е. посочва: започна да буйства, буташе едно бюро, опитваше се да го счупи ; Тя преди това, с извинение, но се изходи в коридора на полицията, свали си гащите и уринира. (л. 39 (гръб) и л. 40 от първоинстанционното дело). Полицейският служител Ш. свидетелства: Тя буйстваше, крещеше, плюеше по служителите, все пак е работен ден и имаше граждани, които минават там. ; ...тя риташе, блъскаше и на място дойдоха служители от ЦСМП Пещера тя започна да плюе и по тях, да вика, да крещи (л. 56 (лице и гръб), пак там). Тези показания съвпадат със съдържанието на документ - обяснение (на л. 172 от адм. дело 872/2020 г. на Административния съд Пазарджик) на доктор А. от филиала за спешна медицинска помощ в гр. Пещера, повикана в РУ Пещера за преглед на П. в 16.45 ч. на 26.06.2015 г., в което тя посочва: По време на прегледа тя се държеше агресивно и беше възбудена. Няколко пъти се изпика на пода пред всички, сваляше си гащите и си вдигаше блузата, плюеше земята и по нас, без това да е провокирано от нас. . От свидетелските показания на св. Ч. / който е един от полицейските служители, отзовали се на сигнала на тел.112 и пристигнали на пътя за Пловдив към Бяга/ се установява, че поведението на ищцата е било агресивно и преди отвеждането й в РУ - Пещера. Част от показанията на този свидетел са следните: " ..когато пристигнахме на централния път за Пловдив полската гражданка ходеше по платното и отстрани, където си искаше там ходеше. Затова колегата слезе и аз карах след нея, за да не стане нещо по-лошо." И още " Ищцата беше по средата на платното, аз карах след нея. Колегата говореше с нея, а аз със служебния автомобил след тях карам, за да не я блъснат. По едно време седна пак на пътя, не искаше да става, хвърляше раницата, имаше такива изпълнения и тогава се принудихме да я качим в колата и да я закараме в районното." Тази фактическа установеност за състоянието на П. сочи на поведение, представляващо пряка и непосредствена опасност за собственото й здраве и това на другите лица, поради което е изисквало намесата на полицейските служители, чрез отвеждането й в полицейското управление и кратния й престой там / от 16,20ч до 17,05 часа на 26.06.2015г./. до осъществяването на контакт с филиала за спешна медицинска помощ в гр. Пещера и ДПБ Пазарджик за оказване на съдействие и преценка за предприемане на медицински мерки спрямо нея. Недоказано е твърдението на ищцата в исковата молба, че не и е оказано съдействие за контакт с посолството или консулството на Полша в България. От събраните свидетелски показания / св. Е. и св. Ш./ се установи, че на ищцата е помогнато, както чрез предоставяне на телефон за провеждане на разговор, така и чрез издирване на телефонен номер на посолството, както и че тя е осъществила такъв контакт, което е станало по-рано през същия ден - първия път, когато полицейските служители са се отзовали на сигнала във връзка с нея в центъра на Брацигово. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели следва обратното на твърдяното от ищцата в исковата молба, че е заведена до най-долния етаж или мазе на РУ, след което й е поставена инжекция против волята й. От показанията на св. Ч. и св. Ш. се установява, че опитът да се постави инжекция на ищцата от медицинското лице, пристигнало в РУ, е бил неуспешен. Въз основа на гореизложените съображения, касационната инстанция преценява, че спрямо ищцата не е предприето от служители на ответника принудително задържане. Отвеждането й до РУ-Пещера и предприетите от полицейските служители действия след това, са за осъществяване на индивидуалната превенция спрямо ищцата, което е в рамките на техните законоустановени правомощия / чл.61 и сл. ЗМВР/. Не се установи, предприетите от полицейските служители действия да са били в по-голям обем и интензитет от необходимото за овладяване на ситуацията с ищцата, т.е. не се установи те да са били непропорционални. Недопустимо е искането в касационната жалба за прогласяване на нищожността на заповедта за задържане на П.. На първо място, както безспорно се установява по делото, такава не е издавана. На второ място, с касационната жалба се въвеждат нови фактически твърдения, каквито не са изложени в предявената искова молба, съответно не са обсъдени от решаващия състав на Административния съд Пазарджик и не са формирани мотиви по тях. За първи път в касационната жалба се навежда, че неимуществените вреди се претендират от издадена, чрез действия, заповед за задържане, която е нищожна. Тези твърдения не могат валидно да се навеждат за първи път в касационното производство, поради което е недопустимо да се обсъждат за първи път от касационната инстанция. Правноирелевантни за настоящото производство са възраженията на касационната жалбоподателка за липсата на условия за принудителното й лечение в ДПБ Пазарджик. Приложените по делото актове на медицинските специалисти от тази болница за установяване на психическото й състояние и за провеждане на лечение за определен период, без нейно съгласие са извън предмета на настоящия спор. Отделно от това, видно от данните по делото при първоначалното му разглеждане е, че ищцата е сезирала Районен съд Пазарджик с иск против ДПБ Пазарджик с правно основание по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) (определение на л. 263 от адм. дело 872/2020 г. по описа на Административния съд Пазарджик), като е образувано гр. дело 1924/2020 г. по описа на този съд. Липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата в лицето на ОД на МВР Пазарджик за обезщетяване на вреди по ЗОДОВ незаконосъобразно действие/бездействие при осъществяване на административна дейност от този орган или незаконосъобразен акт, води до неоснователност на предявения иск. По изложените съображения, решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски е неоснователно. Въпреки благоприятния за ответника по касация изход на спора, разноски за настоящото производство не му се дължат, тъй като не се претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия