Решение № 15338 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5128/2017 г.

Решение № 15338 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5128/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Ю. Х., гражданин на Киргизстан, подадена чрез процесуален представител адв. В. П., против решение № 176/24.03.2017 г., постановено по адм. дело № 156/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Възразява, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства от личната бежанска история на чужденеца. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. С., в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като причина за напускане на Киргизстан бил посочен страхът на чужденеца от ПКК в Турция или други паравоенни организации, без да се сочат конкретни заплахи от тяхна страна или конкретен акт на насилие. Установената по делото обстановка не дава основание да се приеме, че Р. Ю. Х. е бил принуден да отпътува от държавата на произход поради реална опасност от тежки посегателства. Не са налице предпоставките на закона по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставянето на бежански и хуманитарен статут на жалбоподателя. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. Ю. Х., гражданин на Киргизстан, против решение № 13610/20.12.2016 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че изложените причини за напускане на страната на произход на чужденеца, не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец. Прието е, че видно от изявленията на Р. Ю. Х., същият не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Съдът е приел за обосновано становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Р. Ю. Х. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Установил е, че в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Обсъдена е актуалната обстановка в Киргизстан, посочена в Справка вх. № МД- 913/20.07.2016 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ и е прието, че въз основа на нея не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира че решението на Административен съд - Х., е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилно съдът е посочил, че от изложените от чужденеца причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е бил лично преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. Същият е заявил, че не може да се завърне в държавата си по произход предвид дългия период от време, в който е бил в Турция и Ирак, и че не иска да се завърне там, тъй като желае да се откъсне от всичко. Както правилно административният съд е посочил, че изброените от чужденеца причини за нежеланието му да се завърне в Киргизстан не попадат в приложното поле на чл. 8 ЗУБ. Правилно съдът е счел за неоснователни и твърденията на Р. Ю. Х. за възможно евентуално наказателно преследване в случай че се завърне в Киргизстан, защото бил напуснал държавата нелегално, а това деяние се считало за престъпление. Неоснователно е и твърдението на чужденеца, че при евентуално завръщане в държавата му по произход няма да може да вземе със себе си съпругата си и детето им, защото съпругата му е сирийска гражданка. Не е без значение и обстоятелството, че в проведеното на 23.06.2016 г. интервю Р. Ю. Х. е заявил, че е подал молба за закрила пред България, защото процедурата била такава, а иначе искал да достигне до Германия. Това ясно показва, че в процесния случай се касае за икономически емигрант, а не за чужденец, който търси закрила поради преследване в първата сигурна за него държава. Следователно, към момента на напускане на страната си по произход, спрямо чужденеца не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Р. Ю. Х.. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Правилно съдът, предвид данните съдържащи се по делото, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от предоставената официална справка за обстановката в Киргизстан, и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Както правилно административният съд е посочил, към настоящия момент в Киргизстан липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред която се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният съд е разгледал и информацията, съдържаща се в справка вх. № МД-913/20.07.2016 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, относно актуалното положение в Киргизстан, като е посочил, че действително в страната има конфликти и въоръжени сблъсъци, но нивото на насилие не е безогледно. Има райони в Киргизстан, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. С касационната жалба Р. Ю. Х. не навежда отменителни основания във връзка с обжалваното от него решение, а излага доводи, които са неотносими към спора. В касационната жалба чужденецът е посочил, че търсената закрила е както за него, така и за семейството му, а това не било отчетено от първоинстанционния съд. Тези твърдения са неоснователни, защото по данни на административния орган съпругата и малолетният син на Р. Ю. Х. са регистрирани с отделна молба за закрила, като в хода на административното производство малолетното дете е било представлявано от своята майка като законен представител, а не от баща му, каквито твърдения са наведени в касационната жалба. Събраните доказателства по делото, както и данните от бежанската история на жалбоподателя, не установяват наличието на основателен страх от преследване, поради изброените в чл. 8 ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства, като визираните в чл. 9 ЗУБ. В този смисъл направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 8 и 9 ЗУБ по отношение на Р. Ю. Х., гражданин на Киргизстан, е обоснован. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,