Решение № 12420 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Михайлова от [населено място], област Перник срещу решение 463 от 16.03.2023 г., постановено по адм. д. 1160/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което са отхвърлени изцяло предявените от касаторката срещу Община - Радомир искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 219 730,25 лв / алтернативно -155 782,25 лв/ и неимуществени вреди в размер на 65 919,08 лв от пропуснатата възможност за получаване на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.,ОС- 4 за инвестиционно намерение за създаване на иновативно шивашко ателие със средства от бюджета на ЕС и от реализирани поръчки на дънки в периода юни 2015- юли 2020г. поради бездействие на длъжностни лица от община Радомир по заявление вх. АБ-94-00-96/29.01.2013г., заявление вх. АБ-94-00-97/29.01.2013г., заявление вх. АО 94-121/ 10.01.2013г. и заявление вх. АБ-94-00-1841/18.11.2013г. и Р. Михайлова е осъдена да заплати на община Радомир сумата от 4 500 лв съдебни разноски . Касационната жалбоподателка твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено изцяло с произтичащите от това правни последици. Редовно призована за съдебно заседание, касаторката Р. Михайлова не се явява и не се представлява. От същата по делото е постъпила писмена защита с подробно развити в нея съображения за основателност на касационната жалба, съответно за неправилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът, община Радомир, не изпраща представител. От процесуалния му представител по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: АС- Благоевград е сезиран с искови претенции, предявени от Р. Михайлова срещу община Радомир, уточнявани многократно, за присъждане на обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 219 730,25 лв / евентуално -155 782,25 лв / и неимуществени вреди в размер на 65 919,08 лв, причинени й от неправомерни действия и бездействия на кмета на общината и общински служители, изразяващи се в злоупотреба с власт и ползване на отработени схеми за заобикаляне на закона, в резултат на което ищцата е била лишена от възможността да получи финансиране от ЕС по нейното инвестиционно намерение за създаване на иновативно шивашко оборудване на поръчки на дънки с ниска себестойност по мерки 41 и 431 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. във вр. с чл.61 от Регламент 1698 и Регламент 1974/2006г. и мярка 312 от Стратегията за местно развитие на МИГ Радомир Ковачевци Земен. Неправомерните действия и бездействия на кмета и общинските служители се изразяват в неиздаване / непрезаверяване на скица, върху която ищцата възнамерява да постави преместваеми фургони за осъществяване на шивашката дейност, несвоевременно издаване на виза за проектиране и на разрешение за поставяне на преместваеми обекти; осигуряване на привилегирован режим на други кандидати в Програмата да получат финансиране на проектите си за сметка на проекта на ищцата, отказ на архитекта на общината да издаде становище във връзка с подаденото от ищцата заявление за инвестиционно намерение, необоснована промяна на статута на обекта на инвестиционното намерение на ищцата- от шивашко ателие в шивашко предприятие. Ищцата твърди, че тези неправомерни действия и бездействия не само са в нарушение на националните законови разпоредби / чл.5 от Конституцията, чл.6, чл.56 и чл.140 от ЗУТ, Наредба 29 от 11 август на МЗХ за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия /, но и съществено нарушават правото на Европейския съюз, а именно : разпоредбите на Регламент 1698/2005г.; чл.10 и чл.13 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на съвета;чл.52, ал.2 от Регламент ЕО 1605/2002, чл.41 от Хартата на основните права на ЕС. Именно поради горното ищцата още при първоначалното предявяване на исковата молба пред Пернишкия окръжен съд през 2016г. и при всичките уточнения на същата в хода на съдебното производство е поддържала, че правното основание на претенциите й е чл. 41, пар. 3 от Хартата на основните права на ЕС за нарушение на чл.16 и чл.41, пар.1 от нея във вр. с чл.4, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. С обжалваното съдебно решение АС- Благоевград е отхвърлил изцяло предявените от Р. Михайлова срещу Община - Радомир искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 219 730,25 лв / алтернативно -155 782,25 лв/ и неимуществени вреди в размер на 65 919,08 лв от пропуснатата възможност за получаване на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.,ОС- 4 за инвестиционно намерение за създаване на иновативно шивашко ателие със средства от бюджета на ЕС и от реализирани поръчки на дънки в периода юни 2015- юли 2020г. поради бездействие на длъжностни лица от община Радомир по заявление вх. АБ-94-00-96/29.01.2013г., заявление вх. АБ-94-00-97/29.01.2013г., заявление вх. АО 94-121/ 10.01.2013г. и заявление вх. АБ-94-00-1841/18.11.2013г. За да стигне до този правен резултат, административният съд в доклада по делото от съдебно заседание на 30.06.2022 г. е приел, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/ предвид поправената искова молба от 29.04.2022г/, а именно : с иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди размер на 219 730,25 (двеста и деветнадесет хиляди седемстотин и тридесет лева и двадесет и пет стотинки) лв., алтернативно 155 782,25 лв. имуществени вреди, представляващи изгубена възможност да получи финансиране по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., ос 4 Лидер по инвестиционно намерение за създаване на иновативно шивашко ателие със средства от бюджета на Европейския съюз и да реализира поръчки на дънки в периода от юни 2015 г. до юли 2020 г., поради бездействие на длъжностни лица от О. Р. по заявление вх. АБ-94-00-96/29.01.2013 г., заявление вх. АБ-94-00-97/29.01.2013 г., заявление вх. АО-94-12/10.01.2013 г., заявление вх. АБ-94-00-1841/18.11.2013 г. и неимуществени вреди в размер на 65 919,08 (шестдесет и пет хиляди деветстотин и деветнадесет лева и осем стотинки) лв.- негативни емоции и загуба на надежда поради загубената възможност за получаване на европейско финансиране по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. ОС 4 Лидер по инвестиционно намерение за създаване на иновативно шивашко ателие, в резултат на бездействието на длъжностни лица на общинската администрация по посочените заявления. Според съда две от заявленията до общинската администрация за издаване/презаверка на скица не са подадени от ищцата, а от трети лица П. Янев и Х. Костов, поради което същите не следва да бъдат разглеждани като основание на предявени от ищцата искове за обезщетение за причинени й вреди. Подаденото от Р. Михайлова искане вх. АО-94-00121/10.01.2013г. за получаване на становище относно инвестиционно намерение за създаване на магазин за онлайн продажба на дънки със шивашко ателие, оборудвано с шивашки машини според съда не е искане за издаване на виза по чл.140 от ЗУТ, от една страна, а от друга страна е разгледано от ОЕСУТ и по същество становище по него е изразено в писмо изх. АО-94-00-121/10.01.2013г., поради което не е налице твърдяното от ищцата незаконосъобразно бездействие по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отделно от това АС-Благоевград е заключил, че ищцата е можела да обжалва това писмо в случай, че не е доволна от съдържанието му и действително смята, че подаденото от нея заявление е такова за издаване на виза по чл.140, ал.1 от ЗУТ, каквито данни по делото липсват. Анализирайки заявление АБ-94-00-97/29.01.2013г., подадено от ищцата за издаване на виза за проектиране за УПИ II-2188, кв.121 по плана на гр. Радомир за ситуиране на два преместваеми обекта- офис контейнери за реализиране на инвестиционното намерение на ищцата и , доколкото по делото не се представя нито виза, нито разрешение за поставянето им, съдът е заключил, че неизпълнението на задължението за произнасяне по заявлението съставлява незаконосъобразно бездействие по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ,тъй като е налице неизпълнение на задължение,произтичащо от нормативен акт по чл.256, ал.1 от АПК и чл.30, ал.1 от Наредбата за преместваемите обекти на територията на община Радомир вр.чл.56, ал.2 от ЗУТ. Въпреки това според съда това бездействие не е основание за ангажиране отговорността на общината за вреди, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между неиздаването на виза и разрешение за поставяне и твърдените от ищцата за настъпили вреди, тъй като неодобряване на проекта на Р. Михайлова за получаване на европейско финансиране на инвестиционното й намерение е мотивиран не с бездействието на общинските служители да се произнесат по заявлението, а на друго основание- несъответствие с изискването за максимален размер на общо допустимите по мярка 312 разходи. По горните съображения и констатираната липса на изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на община Радомир за вреди, АС- Благоевград е отхвърлил изцяло предявените искове със законните последици. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Основателни са съдържащите се касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради обстоятелството, че съдът не се е произнесъл и не е изложил мотиви по всички, наведени с исковата молба твърдения за извършени от страна на служители на ответника нарушения на правото на Европейския съюз. При постановяване на решението съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до постановяването му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът изцяло е неглижирал посоченото от ищцата в исковата й молба / включително и в корегираната такава от 29.04.2022г. / правно основание на предявените искове. Във всички искови молби и уточнения към тях, включително и в поправената й искова молба от 29.04.2022г., Михайлова се позовава на вреди, причинени й от незаконосъобразни бездействия на органите на общината, които нарушават гарантирани й от правото на ЕС права и е посочила като правно основание на иска си : чл. 41, пар. 3 от Хартата на основните права на ЕС за нарушение на чл.16 и чл.41, пар.1 от нея във вр. с чл.4, § 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. Макар да е сезиран с искове по чл.4, §3 от ДЕС, като е приел с нарочно определение по делото, че е сезиран с иск само по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът не се е произнесъл по всички, наведени с исковата молба основания. В мотивите на съдебното решение липсва обсъждане и каквото да било произнасяне за това дали твърдените от ищцата незаконосъобразни действия и бездействия на служителите при ответника съставляват нарушения на посочените от нея в обстоятелствената част на исковата й молба разпоредби на Регламент 1698/2005г.;чл.10 и чл.13 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на съвета;чл.52, ал.2 от Регламент ЕО 1605/2002, чл.41 от Хартата на основните права на ЕС; дали тези разпоредби от правото на ЕС се ползват с директен ефект, дали евентуалното нарушение на правото на ЕС е достатъчно съществено по Стандартите на СЕС за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите -членки и дали е налице причинно-следствена връзка между тези нарушения и твърдените вреди. С оглед гореизложеното касационната жалба е основателна, а съдебното решение като неправило следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново произнасяне по исковите претенции на Р. Михайлова при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. При този изход на спора съдебни разноски пред настоящата инстанция с оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение