Решение № 79 от 7.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2911/2018 г.

Решение № 79 от 7.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2911/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова Производството е по реда на чл. 247, ал. 4 ГПК. Образувано е по подадена от "Юробанк България" АД жалба против решение № 4240/26.06.2018 г. по в. гр. д. № 9737/17 г. по описа на Софийски градски съд, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 247 ГПК, оставяйки без уважение молба вх. № 59673/30.04.2018 г. на "Юробанк България" АД, с която е поискано съдът да поправи постановеното от него решение по съществото на спора, като присъди на страната направените от нея във въззивното производство разноски. Към същата е приложено писмено изложение на основания за допускането на решението до касационен контрол с оглед предвиденото в чл. 247, ал. 4 ГПК, които се обосновават с въпросите "Задължен ли е въззивният съд от правната квалификация на жалбоподателя на обжалвания от него порок на съдебния акт?" и "Може ли въззивният съд да не се съобрази с правната квалификация на жалбоподателя, като преквалифицира искането му така, че да постанови решение на основание чл. 248 ГПК, съобразено с исканата защита на ощетената от незаконосъобразното решение страна?". Сочи се допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК. Ответницата по жалбата П. М. М. не е представила писмен отговор. Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от името на легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на ВКС, ТК, Първо отделение констатира следното: С решение № 2431/18.04.2018 г. по в. гр. д. № 9737/2017 г. съставът на Софийски градски съд се е произнесъл по съществото на спора, с който е сезиран, като е потвърдил решение № 76840/29.03.17 г. по гр. д. № 17002/15 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по предявените от П. М. М. срещу "Юробанк България"АД искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, че клаузите на чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договор за кредит от 04.07.2007 г., сключен между страните са нищожни и банката е осъдена на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД да заплати на ищцата сумата 17 130, 44 лв., представляваща разликата между предварително договорените вноски и заплатените такива за периода 20.03.2010 г. – 20.03.2015 г., ведно със законната лихва от 27.03.2015 г. Със същото решение първоинстанционното такова е отменено частично /по отношение на признатата за недействителна част клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора за кредит/ и този установителен иск е отхвърлен като неоснователен. В мотивите на решението е посочено, че с оглед изхода на делото на въззиваемата /М./ се дължат разноски, но такива не се присъждат, тъй като не са поискани. С молба вх. № 59673/30.04.2018 г. въззивникът "Юробанк България" АД е поискал да се допусне "поправка на явна фактическа грешка по отношение на становището на съда, че дружеството-жалбоподател не е направило искане за присъждане на разноски по делото във въззивното производство", като е посочено, че "такова искане е направено още с въззивната жалба, като са представени и съответните доказателства за реално направени разноски". Искането в молбата е "да допуснете поправка на явна фактическа грешка и да присъдите в полза на дружеството съответно направените по делото разноски". С обжалваното решение съставът на СГС е приел, че е сезиран с искане по реда на чл. 247 ГПК и, като е намерил, че не са налице основания за положително произнасяне, тъй като не е налице несъответствие между действителната воля на съда /отразена в мотивите/ и нейното външно изразяване /в диспозитива на решението/, е отхвърлил молбата. Така постановеното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост. При извършването й настоящият състав на ВКС констатира, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като съставът на СГС се е произнесъл с него по искане, с каквото не е бил сезиран. С подадената на 30.04.2018 г. молба по същество въззивникът "Юробанк България" АД е поискал съдът да допълни постановеното от него решение по съществото на спора, като с оглед неговия изход - частично уважаване на въззивната му жалба, се произнесе по направеното с нея искане за разноски. Сочената в молбата допусната явна фактическа грешка и искането тя да бъде отстранена, не са обусловени от твърдения, които да биха могли да квалифицират реда за произнасяне по този, предвиден в чл. 247 ГПК, доколкото страната не сочи наличие на разминаване между действителна и обективирана воля на съда, а говори за погрешна интерпретация от страна на съда на предприетите от нея процесуални действия във връзка с правото й на разноски /съдът е приел, според нея, че не е поискала присъждането им/. Правната квалификация на реда, по който подлежи на разглеждане направеното искане на страната по делото подлежи на определяне от съда, който е сезиран с него, при което същият не е обвързан от дадената такава от нея, а следва да изходи от съдържанието на молбата и петитума, които в случая сочат на искане за присъждане на разноски, по което съдът е пропуснал, поради негова грешка, да се произнесе. В този смисъл съдът е следвало да квалифицира молбата като искане по чл. 248 ГПК и да го разгледа по този ред. Като се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран, съставът на СГС е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение