Решение № 5327 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2014 г.

Решение № 5327 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8178/2014 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 314 от 08.04.2014 г., постановено по адм. дело № 971 от 2013 г. по описа на Административния съд Перник. Първата касационна жалба е подадена от "Джемини 31" ЕАД, гр. Радомир, представлявано от изпълнителния директор Пламен Бонев, чрез процесуален представител. С нея се обжалва решението в частта, с която е определен размера на обезщетението, определен към 2004 г. за причинени имуществени вреди от неоснователни действия и бездействия на община Варна - над присъдения размер от 729 360 лв. до 1 250 700 лв., в частта на приетия за процесуално недопустим иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, произтичащи от неправомерното разрушаване на масивни сгради с навес и масивна сграда "мивка" в имота в размер на 194 020 лв., без обаче да е постановен съответен диспозитив, в частта на началния момент на лихвата по двата уважени иска и в частта на разноските, определени с оглед изхода на делото. В тези части на решението касаторът поддържа отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска отмяната му. Претендират се и съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът по тази касационна жалба я оспорва като неоснователна. Втората касационна жалба е подадена община Варна, чрез процесуален представител. С нея се обжалва решението в осъдителната му част. Посочва се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Претендират се и съдебни разноски. Подадена е молба-становище от община Варна, чрез процесуалния представител, с изложени съображения по същество на спора и принципно възражение по разноски на другата страна в тази инстанция. Ответникът по тази касационната жалба - "Джемини 31"ЕОД, чрез процесуалния си представител, излагайки подробни аргументи, иска съдът да постанови, че решението е правилно в обжалваните от общината части, които е посочил в касационната си жалба и да отхвърли жалбата на община Варна като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на първата касационна жалба и основателност на втората. Върховeн административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. Производството пред АС Перник е образувано по искова молба на "Джемини 31" ЕАД против община Варна на основание чл. 203 във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК и чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, съединена за съвместно разглеждане с оспорване законосъобразността на действията и бездействията на ответника. В обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е приел, че е налице бездействие на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт и същото се изразява в непровеждане на отчуждително производство по отношение на имот от 732 кв. м. заявен като собственост на дружеството-ищец. Чрез констатираното бездействие е нарушен материалния закон, тъй като липсват индикции за предварително и равностойно парично обезщетение или обезщетяване с друг равностоен имот. Прието е още, че за разширението на ул. "Битоля" са включени и 732 кв. м. от имота на "Джемини 31" ЕАД, без да е извършено отчуждаване от общината и без да е изплатено обезщетението, което е определено като действия и бездействия по отнемане без правно основание, а именно без да е спазен предвидения в закона ред - чл. 21, ал. 1 от ЗОбС. Съдът се е позовал и на признанието на самата община в писмо от 10.04.2007 г., на приложено решение от 08.02.2013 г. по гр. дело № 583/2012 на ВКС-второ г. о., което има задължителна сила, на допуснатите и приети свидетелските показания, както и програмата на община Варна за срока от 2007 г. -2011 г. и отчета на кмета на община Варна. Неоснователното бездействие на община Варна, насложено върху завземане без правно основание - без отчуждаване и без изплащане на обезщетение за процесната част от имот на ищеца за разширението на улица, които са регламентирани като дължими фактически действия по силата на нормативни актове - на чл. 14, ал. 1 ЗУТ, чл. 110 и чл. 112, ал. 2, т. 9 ЗУТ, чл. 205 и чл. 209, ал. 4 ЗУТ и неоснователни бездействия по чл. 21, ал. 1 ЗОбС и които са във връзка с управленчески правоотношения, според Административният съд сочи на наличие на причинна връзка между тях и претендираната вреда. По отношение на иска за обезщетение в размер на пазарната стойност на имота съдът е приел, съобразно чл. 22 от ЗОбС, че най-късния момент, от който се дължи парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване е преди реализиране на мероприятието, а размерът му е по пазарни цени. С оглед на това и като е взел предвид съдебно оценителната експертиза, съдът е намерил иска в тази му част за доказан до размер от 729 360 лв. към 2004 г., като до разликата до 1 250 700 лв. същият е отхвърлен като неоснователен. По отношение претенцията за присъждане на мораторна лихва на обезщетението върху стойността на имота, е посочено, че основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния иск с правно основаниечл. 86 от ЗЗД. Изложено е, че обезщетение за забава /мораторна лихва/ съгласно чл. 86 от ЗЗД, се дължи от началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, като съгласно ТР № 3 по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС това е от момента на предявяване на исковата претенция - 10.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът след като е обсъдил иска за пропуснати ползи е приел същия за основателен и го е уважил като доказан в размер на 179 991 лв. за периода от сключване на договора за наем, и по точно от 2004 г. до дата на завеждане на иска - 10.06.2013 г. Иск за обезщетение на имуществени вреди представляващи претърпени загуби, съдът е приел, че не е предявен с исковата молба от 10.06.2013 г., нито фигурира в уточнителната молба депозирана в първото по делото съдебно заседание, поради което заявената едва в писмените бележки по делото претенция е приета за процесуално недопустима за разглеждане. А по заявената претенция за обезщетение за вреди от недължимо платени данъци и такси съдът е приел за неоснователна, тъй като обезщетяване по реда на ЗОДОВ за вреди от недължимо платени данъци и такси не е в пряка причинно следствена връзка с неоснователното бездействие на община Варна и няма правна възможност да се уважи. С оглед изхода спора съдът е присъдил и разноски. Така постановеното решение е правилно. Правилно по реда на чл. 204, ал. 4 от АПК, въз основа на събраните доказателства, становищата на страните и фактите по делото АС Перник е установил незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган, произтичащи пряко от нормативен акт, изразяващи се в отнемане на владението на процесния имот без провеждане на предвиденото в закона отчуждително производство. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на община Варна за недължимост на обезщетение поради факта, че имотът не е собственост на общината. Безспорно е установено по делото, че в рамките на имота е реализирано мероприятие за общински нужди и макар че собствеността не е преминала в патримониума на общината, това не променя крайният извод за незаконосъобразно отнемане на владението му. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба на община Варна за недопустимост на обжалваното решение поради несъобразяването му с висящият пред ОС Варна спор по чл. 108 от ЗС. Видно от протоколно определение от 06.11.2013 г. по адм. дело № 971/2013 г. АС Перник е оставил без уважение направеното от община Варна искане за спиране на производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Приел е, че двете дела нямат връзка по между си. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което правилността му не следва да се коментира в настоящото производство. Оттук следва извода, че АС Варна не е имал задължение да коментира висящия пред ОС Варна спор, а още повече да се съобразява с него. Решението на първоинстанционния съд е правилно и по отношение на определения размер на дължимото обезщетение за имуществени вреди. Правилна е преценката, че паричното обезщетение следва да бъде изчислено по пазарни цени към момента преди реализиране на мероприятието, а именно към 2004 г., в който момент възниква задължението на общината за извършване на отчуждаването. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба на "Джемини 31" ЕАД по отношение на отправния момент на изчисляване на обезщетението и оттам и за увеличение на неговия размер. Неоснователни са и доводите на касатора относно правилността на съдебното решение, в частта, в която е приет за недопустим искът за претърпени загуби. Като краен резултат изводите на съда са правилни, независимо, че не е следвало да събира доказателства по непредявен иск. Това обстоятелство обаче не влияе на крайния извод за недопустимост на иска, тъй като, видно от исковата молба и уточнението към нея обезщетение за вреди от претърпени загуби не е претендирано. Такава претенция е направена едва в съдебно заседание на 12.03.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице - чл. 4 от с. з. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията и размера на всеки един от предявените искове има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Предявяването на нов иск на този етап е недопустимо, както правилно е приел административният съд като едновременно с това неправилно е искал и събирал доказателства и относно тези допълнения. От друга страна няма пречка същият да бъде предявен по съответния ред. Твърденията по отношение на началната дата на дължимостта на лихвата за забава също не намират опора в приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай няма определен ден за изпълнение на задължението на общината. По аргумент на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД тя е в забава от поканата за изпълнение на задължението. Едва от този момент задължението става изискуемо. По делото липсва изрична покана от дружеството-касатор за изпълнение на задължението преди подаване на исковата молба. Поради това съдът приема, че поканата за изпълнение е направена с подаване на исковата молба, от което следва, че лихви върху главницата се дължат от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както правилно е приел АС Перник. По изложените съображения решението на съда е правилно и по отношение на присъдените в производството пред първоинстанционния съд разноски. Съдът не е допуснал твърдяните в касационните жалби нарушения, поради което решението следва да бъде потвърдено. Относно претендираните разноски: За първата инстанция такива на първия касатор не се дължат с оглед изхода на делото. Искането за присъждане на разноските, направени пред втората инстанция е основателно и е подкрепено с доказателства - договори за правна помощ и платежни нареждания общо за сумата 38600 лв. Същата следва и да бъде присъдена. Ответникът не е имал представител в съдебното заседание пред касационната инстанция, поради което и не следва да му се присъжда юристконсултско възнаграждение за представителство пред нея. Направено е в писмената молба-становище принципно възражение за прекомерност, което е неоснователно. Изходът на делото, материалният интерес и правната сложност предполагат размера на заплатената от този касатор сума за адвокатски хонорар, която доста под минималния размер и следва да бъде присъдена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение